Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.2K results
Ботев
🇧🇬
Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
О, детство, как ни липсваш много,
да можехме да сме малки пак,
дойдоха дни на тъга и тревога,
дойдоха дни на болка и мрак.
Всеки работен ден за нас е драма - ...
На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...
Събу сандалите с високи токчета и стъпи на хладния пясък. Някъде зад хоризонта идваше изгревът. Делфините си бяха отишли. Затвори очи и се заслуша в шума на морските вълни. Изплува споменът от детството...
Играеше си в пясъчника и чу, как двете лелки съскайки си казаха:
- Виждаш ли го туй малкото, м ...
Слънцето все така ярастно препичаше, а беше вече осемнадесет часа след обед. Бях изхвръкнала с голямо нетърпение от офиса и вече стоях на спирката. Озъртах се да видя приближаващият се автобус, но от него нямаше и следа. Забих поглед назад. Имаше статуя на отворен куфар от гранит, в който се мъдреха ...
Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...
Чакам за баничка. Предният мърмори: „ Тоя сандвич колко е, че не виждам без очилата?“
Чудесно алиби има човекът – заварва го жена му с любовница, а той възкликва: „О, скъпа, какво става? Объркал съм те с тая непознатата, без очила съм…“
хххх
Кучето се завърта около един стълб, а аз бързам. Мърморя м ...
/ да не се допускат тук фатмаци, дупедавци, истерични някакви си никакви/
Оня ден Шолц и Емануел, по фамилия Макрон, се обадили на Путин. Разговор – час и половина!!!
Пробвайте да засечете може ли да говорите нещо час и половина. Мъжете каня, жените са друго нещо – може да обсъждат само грима на няк ...
Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи, ...
Лежах като пребит....
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...
Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...
Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...
Кажи ми какво искаш да направя,
само да те държа в прегръдките си
Не може да се отрече, че химията между нас бе толкова силна
Не мога да се отърся от тези спомени, които царят вътре
Студено е, откакто не сме заедно ...
И времето плаче место не намира,
когато бащата безхлебен прибира,
поредна надежда издигнала замък,
срина със грохот камък по камък.
Главата пръска сълзи напират, ...