Ранен следобед. В парка е почти пусто. Виждам пейка пред един храст. Уморен съм, сядам.
И чувам глас отзад:
- … Не те е срам! Съвременен човек си, а ги правиш едни… Не ти ли е неудобно, не смяташ ли да се промениш…
Гласът се носи от другата страна на храста.
Хм… ...

Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...

Казано кратко и сбито –
седнал съм аз на открито.
Гледам напред упорито
и си попийвам мохито.
Никаква нямам идея. ...

Тази вечер е красива,
исках ти да бъдеш с мен,
но нощта е мълчалива,
скри отминалия ден.
Ти къде се скиташ, скъпи, ...

Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове ...

/Песен, която Удивителният Вергилий* написа, след като прочете приказката за Злата хубавица/
Духна вятър
над тревата –
сънен вятър.
Лист поклати ...

Душата обича разнообразна храна, и ръцете могат да ѝ я доставят. Ръцете са устата на душата. Ръцете се хранят чрез пипане, държане и галене на предметите. Предметите съдържат в себе си енергия, те са полуодухотворени от хората, които са влизали и влизат в съприкосновение с тях. Ако човек знаеше как ...

Самота, самата, самота,
какво ли е това?
За приятели ли бродя
или сълзи роня.
Всичко ме разстройва, ...

Когато бях студентка рисувахме от натура и моделите ни бяха " от кол и от въже". Безработни, пенсионери, студенти, ученици, проститутки, роми, бисексуални и т. н. Имаше дори едно джудже. Нищо лично против хората, дошли да изкарат някой лев. Най-многобройни бяха пенсионерите. В почивките ни разказвах ...

Жените ни задавят се с цигари. Измаря ги жестокият ни стрес.
На тридесет и три изглеждат стари пред лозунга за вечния прогрес.
Налага се да бъдат домакини, да гледат развълнувани деца.
Желаят да развиват дом и име, но винаги заплащат те цена.
Мъжете се развиват и доволно изкачват се към славата си те. ...

Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни, ...

ЧЕРНОВИ ВЪРХУ ПЯСЪКА
Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син. ...

Думата филистер е с немски произход и е възникнала през 17 век при кървавите стълкновенията между свободомислещите студенти и бюргерите, определящи се, като "свободни граждани на градовете".
Съвременното значение на думата филистер е - "Човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща. Сил ...

ТРИ СЕКУНДИ ОТ ВЕЧЕРНЯТА
По ръждясалите детски люлки
слънцето гравира автографа си.
Блеснала сълзица се търкулна
в крайчето кристално на дъгата. ...

Ожених се за тихо, скромно момиче от патриархално семейство.
Доста време ми трябваше, за да й обясня, че сме едно, че в семейството няма лидер и изпълнител…
Сега се мъча да й внуша, че сме равни…
хххх
Макар и бавно, европейците и отпадъците от тях /американци, австралийци и тем подобни/ са усвоили п ...

"Стига вече!" - изрече,
отсече в закана
Румяна, с пяна цяла обляна,
десница вдигнала
като гилотина. ...

На Петьо
Снощи бях на рибна вечер.
Да си хапна риба тон.
Със костюм аз бях облечен
на безплатния купон. ...

Цял живот ги събирам – обиди от камък по-тежки
и си мисля къде ли аз в свойта наивност греша?
А денят ми спасява се с тромави, хроми прибежки
и теши ме със стихове: — "Виж, оцеляхме, душа!"
Моят разум налага отдавна на чувствата вето, ...

Ти си моето всичко!
Ти си си моето дишане.
Ти си блян неприличен.
Ти си миг за обичане.
Ти си болката вляво. ...

Тежат ми думите,
които никога не ти изрекох
и скрих ги в сенките
на неродените сълзи...
Тежат и търсят те, ...

Ти ми носиш чувството за есен,
багри пълни с пъстрота.
Когато ме разсмиваш чувствам лято, усещане за топлина.
И всичко е така лесно и небрежно, утопия една.
Но после мигом стъпвам в реалността, ...

Няма никой в тишината,
само няколко мухи.
Малко трупче сред тревата -
мъртва милост, без следи.

...навън е студено
и толкова тихо,
че всяка сълза се превръща
в замръзнала нота…
Само тъгата обгръща ...

Добротата винаги ни буди
и разтърсва мисли и покой.
Пази ни от користни подбуди
и опасен тягостен завой.
Добротата внезапно ни стряска, ...

Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права; ...

One day, time you gave to us
But neither of trust
Has build up in the crust (The Earth crust)
Why can't I put that "must"?
What kills us, poverty creates ...

Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...

Дано си горда с дъщеря си, мамо!
Да свети ярко твоята звезда!
За мен ти винаги била си рамо!
Закрилница дори и след смъртта
И всяко мое щастие, победа, ...

Живееше на седмия етаж.
И всяка нощ се канеше да скача.
Но все не му достигаше кураж,
да хвръкне като птица срещу здрача.
Назад погледне – кален, черен път. ...

ЛЕЕНЕ НА КУРШУМ ЗА ЛЮБОВ
Да залъжем глада на очите.
И глада за любов да залъжем.
Уморих се безкрайно да скитам –
само вятър в комините стърже. ...

Лято е! Най-живият сезон!
Пулсиращ, пълнокръвен,
раждащ куп мечти…
Нощна музика от саксофон
звучи под ярките звезди. ...

Новият свят все още спи неизявен,
дълбоко предусещан, но непроявен.
Порталите трептят предстартово,
разчели епохи с предстояща изява.
Съзнания гадаят някаква промяна ...