Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря ...

Някой топил е перото си в кал
и ме""рисувал",
злобна песен за мене е пял
и ме е псувал.
Не бих изпаднал от туй във печал- ...

Усети ли на времето безкрая
и есенната красота?
Усети ли сърцето ми, душата
във тази странна тишина?
Усети ли, че те обичам много, ...

Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...

на тъничка нишка балансира душата ми
на влакно като младо-заплетена паяжина
на която като дребна муха съм се хванала
на един крак стоя между мечта и реалност
на един дъх съм да премълча най-важното ...

Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...

На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството. ...

Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски. ...

Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...

Ти имаше име.
Имаше собствено име.
Но донесе болката
и сега носиш нейното име.
Болката има само едно име. ...

Айде Яно,
докога ще ми се наиграеш?
Айде Яно, айде душо,
заедно с тебе да играя.
В спънки малки като улично куче се скатаваш наляво и надясно. ...

Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото.
Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и ...

Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила. ...

владеещият
светлината — тя че го
владее — смята

Бай Стоян седеше на прага къщата си. С любопитен поглед следеше как народът тичаше напред –назад по калдаръмените улици, влизаше в дюкяните на старата чершия, спираше се за минута-две за по някоя случайна приказка и отново поемаше по пътя си. Умислен беше бай Стоян и това личеше и в стойката му, и в ...

Кой на тебе ме е орисал?
Пропит си във всяка моя мисъл.
Мразя миговете в, които отсъстваш
и в мрак света ми обгръщаш.
Мразя очите ти пропити с его. ...

Целта на правителство, телевизия, радио и преса,
да бъде и българина, като всеки американски кретен,
манипулиран атом някакъв - гориво за прогреса,
в списък избирател на вот .. ... ... мъртво роден!

Монолог
Аз всеки ден изгрявам,
колко скучно,
не покажа ли се,
има рев ...

Слана сланила, капчици роса,
кристално чисти, наниз маргарити
се сгушват в пожълтелите треви,
прикрити в стъпките на самодиви.
Гората стене, в клоните свисти ...

най
на властта
е голяма пастта

СЕЗОННА АЛХИМИЯ
Откъде ли кълбовидна мълния
край мен слетя и ме опожари?
И в шипналите сред мъглата хълми
тя дълго тля – до първите зори. ...

Захладня. Мирише на мокра трева, все още на печени чушки, а от близката пекарна на прясно изпечени кифлички.
По тротоарите са разпилени кестени.
И тъкмо затънем в някоя човешка дребнавост и вятърът духва, разпилява мислите ни като прашинки и завихря косите ни.
Може би тъкмо вятърът ме довя в това ма ...

За какво ли не жали човек сред вълнѝ и събития -
за младежките дни с дух бунтарски и летвите ниски,
за невинното детство, с много смях и кавги без развитие,
за измамна любов, все за нещо... А, аз пък, не искам!
Носталгичният зов по отминало време вратата ми ...

Въздухът свърши, по пътя надеждата тича
към вълнолома, от удар сърдечен разбит.
В стъпка прощална – невярващо – залез изтича,
пламва мигът като тъничка клечка кибрит.
Трудно живот ненаучен до три отброява, ...

А казват, че оставало навеки,
написаното. Де такъв късмет.
Невзрачен съм и дребничък човек и
затуй написах стихове безчет.
Клакьорите така ме величаят, ...

Есента ме повлече по своите пъстри пътеки.
Вятър палав, неуморно заигра се с листата,
съблече дърветата, отне им цветните дрехи,
в жълто и охра обагри тревите в полята.
Изпратих ятата. С тъга им помахах за сбогом. ...

Холивуд пасти да яде
Две млади, закръглени майки в широки дрехи бутат количките с бебетата си по време на всекидневната разходка. За тях се залепят три ромки, от тези които вървят по улиците и си предлагат услугите да развалят магии срещу заплащане. Но понеже майките не ги отразяват, те тръгват след ...

Да литна исках в този час,
но метлата не открих,
яхнах някакъв Пегас
и се пръкна този стих!

Продъни се поредния порой
паважа пак блести, като след буря
и пак настана същия покой,
че чак от тишина се будя.
Поглеждам през прозореца навън ...

От корените в нищетата
се научих:
Можеш да делиш
слънце,
и вода, ...

Няма го клонът зелен,
няма я първата среща.
Щастие лятно за мен
и красота и надежда!
Погледи тайни в нощта… ...

В очите ти откривам аз символика,
по-сложна от философска дезертация.
Зеленото във тях е цвят основен,
а златни багри подчертават красотата.
Понякога се губя във очите ти. ...

Внезапна свада раздели ни,
всекиму на всеки втръсна
и връзка, траяла с години,
една ракия я прекъсна.
"Не ща те вече!"-аз изрекох, ...

Средата на септември. Есен. Слънчев ден. Васил погледна към лозите в двора. Внукът му бе дошъл да помага за гроздобера. Десетгодишният Валентин вървеше до дядо си и когато стигнаха до редовете каза:
- Дядо, бързо ли ще свършим работата?
- Защо питаш?
- А, не! Просто така.
Валентин извади телефона от ...

Понякога
в такива късни доби
когато не мога да заспя
ми се приисква
да мръдна до междузвездните войни ...

Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...