Несподелената моя любов,
извън сънищата ми прекрасни спомени няма…
Даже пътят ни на разделени,
да бяга суров.
Покоряват го винаги двама, ...

Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...

Понякога е трудно да се отсее истината от лъжата, но фалшивата реалност на възприятията ни можеше да бъде показателна в това отношение. Лейди Смърт беше на върха на един мощен клан, но самата тя знаеше добре, че Тодака не е вечен - бяха минали прекалено много години. Дори нейният син вече беше един ...

Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.
Навярно ще ви трябват памперси ...

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди ...

Вземам си обикновено закуска и боза от една малка баничарница. Отвътре ми ги дава хубаво маце. Само дето веднъж подметна, че тъкмо опразнувала 40-и рожден ден.
Младичка, значи…
Оня ден минавам оттам – тя лъска витрината отпред. Вече не зад прашното стъкло, не от полумрака, а осветена от слънцето.
И ...

На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...

непоколебим
е — звяр — притиснат в ъгъл —
и непредвидим

Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...

Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба – ...

Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...

Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...

Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...

ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...

Москва… не вярва на лъжи,
че някой може да стопи
стотици танкове - в калта.
На най-великата войска.
Москва… не вярва на лъжи, ...

По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...

В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...

Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани". ...

Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...

Илюзиите си оставихме
на дъното на мислите.
Повярвахме,
поискахме,
помислихме. ...

„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
поради учудване”
Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и
преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно
започва да философства относно света около себе с ...

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...

Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни, ...

Времето минава,
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...

Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен ...

Подай ми залък смисъл.
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...

Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...