Стъпваше леко. Сякаш самодива ѝ бе дала нозете си.
Една кошута надзърна в напъпилата зеленина и се изгуби от пътя ѝ.
Пускаше филизите си гората- опиянена от чудото на живота.
Кера пъхна ръка в пазвата си. Напипа медальона и лицето ѝ побледня.
После скършено тръгна между дърветата. Един изгнил дънер ...
Понякога е трудно да се отсее истината от лъжата, но фалшивата реалност на възприятията ни можеше да бъде показателна в това отношение. Лейди Смърт беше на върха на един мощен клан, но самата тя знаеше добре, че Тодака не е вечен - бяха минали прекалено много години. Дори нейният син вече беше един ...
Деменцията идва след насиране.
Така за съжаление е, братя.
И с този аромат на ланско сирене
ухае теменужено пръднята.
Навярно ще ви трябват памперси ...
Вземам си обикновено закуска и боза от една малка баничарница. Отвътре ми ги дава хубаво маце. Само дето веднъж подметна, че тъкмо опразнувала 40-и рожден ден.
Младичка, значи…
Оня ден минавам оттам – тя лъска витрината отпред. Вече не зад прашното стъкло, не от полумрака, а осветена от слънцето.
И ...
На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...
Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...
Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...
Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...
В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...
„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
поради учудване”
Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и
преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно
започва да философства относно света около себе с ...
Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...
XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...