На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...

Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...

непоколебим
е — звяр — притиснат в ъгъл —
и непредвидим

Достойнството е етикетът с цената на човешката душа. За радост или за беда, той не е залепен за челото ни. За колкото ние самите се оценяваме, толкова уважение, обич и признателност от другите получаваме.
Най-ценните съкровища се съхраняват в сейфове, чийто код е известен само на собствениците им. Т ...

Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба – ...

Седемструнна китара и възкръснал Висоцки,
с гневни акорди за руския срам.
За жалки подобия на Сталин и Троцки,
за ченге проповядващо в божия храм.
Тънат в забрава Пастернак, Достоевски - ...

Болест тежка ме срази
и дори не се усетих
как ме хвана тя в зори
и пречупи ми късмета.
Болест тялото сломи, ...

Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.
Под стряхата увисва тъжен стих, ...

ДЪХ НА КАФЕ В НОЕМВРИЙСКА УТРИН
Покапа есенната шума
и тихи вопли на раздяла
едно видение издума
под плащаницата си бяла. ...

Москва… не вярва на лъжи,
че някой може да стопи
стотици танкове - в калта.
На най-великата войска.
Москва… не вярва на лъжи, ...

По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят ...

В момента имам просто нужда от приятел и от рамо,
цял живот в чужбина – чужда, ни любима чух, ни мамо.
Един приятел, да го гушна. Някъде да е наблизо,
съ̀лзите ми - непослушни, да му скапят нова риза...

Тишина
Тръгвай тихо, без думи,
без глас, няма минало в този час,
Пусти са улиците без нашите души,
няма да те моля, няма да чуеш "остани". ...

Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре. ...

Илюзиите си оставихме
на дъното на мислите.
Повярвахме,
поискахме,
помислихме. ...

„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват
поради учудване”
Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и
преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно
започва да философства относно света около себе с ...

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...

Заглавието е заимствано от "Минава... Големият кораб минава."
Плътта шупяща, втасал козунак.
В яйце се крие някакъв глупак.
Черупки смачкани едва калцират.
Копнежи в бъдещето те намират. ...

Как неусетно минават си дните
все храня надежда една.
Взират се,молят,очакват очите,
приижда студена вълна.
Ах,не долитайте спомени прежни, ...

Времето минава,
а хора няма
Работата се увеличава
и бизнесът бавно си пропада.
Организация не съществува. ...

Люляково е във мене
и ухае пак на теменужки.
В лилаво е цялото време,
а дъгата е виолетова наужким.
Бледонежно е във мен ...

Подай ми залък смисъл.
Изяж ми къшея любов.
Изпий ми жадното море.
Извикай в жизнен пристъп!
Не спирай само ...

Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни ...

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...

Повечко движение, мадам!
Долу, горе, ляво, дясно.
Гьозгьоре мързи ви, ама на́ –
на тумба́ка му е тясно!
Пише в диетурника дебел ...

В женския затвор Edna Mahan, щата Ню Джърси, едновременно забременели две съкилийнички…
От третата, настанена в същата килия…
Н, не – няма чудо, не се налага да пишем нови Евангелия.
Просто третата – а употребявам женския род само сато ирония, е мъж, обявил се за трансджендърна жена. Така се чувства ...

Музика и изпълнение: Евгени Бенов
Акордеон и обой : Димитър Милушев
Аранжимент : Бойко Иванов
Едва ли има какво да кажа за тази песен освен , че е написана от Евгени Бенов за празника на гр. Мъглиж.

Когато хората си тръгват от живота ти
това нормално е- боли, но е така.
Били са част от теб и от душата ти
споделяли сте заедно радостта
на хиляди моменти. Чудни мигове ...

Бели коне
Бели коне ме отнасят далече,
приказно светят звезди,
Всичко изчезва и няма го вече
пътят със бели брези. ...

Дълбоките очи на лудостта
ме гледат от лицето на старица.
(Решетката на старата врата
прилича на ръждив кафез за птици.)
Съсухрени, отпуснати ръце ...

с правенето на
парѝ човечността се
трайно изпарѝ
с трупането им
духовността изпадна ...

Свети Петре, вземи молив и гума,
вече стани демократ.
Трий и записвай всяка правилна дума,
не вярвай на нашия свят.
Много гамени се народиха, ...

Не пиша с мастило – мастилото свърши.
Върхът на перото, стократно прекършван,
се счупи накрая в устата на злото –
мълвата уби те. Пустее леглото.
Скърбя по плътта и духа помежду ни. ...