СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи. ...

Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...

Пълно е днес с проблеми,
въобще много вдъхновение.
Как да не е порочна система
с на идоли лоши преклонение?
Аз даже не знам, не съм уверен ...

Не влизам в поетични форми – пиша мои!
За мен и залезът не е в оранжево облечен,
дори и облаците пухкави са голи,
а бурното море е с пясъчно елече.
Цветята са и с аромат на време, ...

дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...

В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...

Мечето мед си хапна
бурята във гърлото да утеши,
после пък топло палтенце си уши
и със шалче вратлето си уви.
Ах меченце мило, ...

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...

наближава
Рождество
сиреч
любвезарево
... ...

Време за промяна
музика и текст - Павел Серафимов
Напоследък често виждам хора разни,
добре изглеждат външно, но отвътре празни
В електронни „джаджи“ погледи забили ...

Когато се стремиш към светлината
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината,
че чужд си на останалия свят.
Да бъдеш млад, ала не вечен, ...

Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...

Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...

... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...

Ноември съблече
Пъстрото елече
От клоните на бука.
С клюна на кълвача
Настоятелно почука ...

Нашият татко – Творецът небесен
създателят на всичко най-добро
От нас ще иска само едно нещо –
съзнателни да бъдем в своя път.
Където седнем и където станем ...

Спектакълът започва,
все в различен час,
но винаги съм точна.
Знам - реплики от вас.
Декорите се сменят, ...

Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...

В градината на детството ми пак
деца играят, смеят се и тичат
и пак щастлив е старият ни праг,
цветя цъфтят и портите ни кичат.
Пак къщата блести от чистота ...

Не искам
да те пусна още, лято.
Не искам да се люшнеш
на есента по сребърната мрежа,
която паякът плете ...

Навън утихна. Заваля.
Декември иде с белите снежинки.
Озадачен, че шапката ми умаля,
си купих нова, със картинки.
Еленчетата с дядо Мраз, ...

Аз съм готин и пич, и съм секси,
но се чудя защо все не става
да избия житейски комплекси,
да получа световната слава?
Всичко правя, и то по заръка, ...

То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...

Обичам те до болка, сърце ми крещи!
Обичам те до болка, моята любов си ти.
Какво ми стори не разбрах, защо по тебе гасна без утеха?
Нима светът е толкова суров, дори не вярвам вече във успеха.
Нима е грях, че тайно те обичам или съм просто заслепен от твойта красота? ...

Синята точка на моето тяло
по улици бели се движи.
Сателитите връщат сигнали
до устройството в левия джоб.
С всяка следваща стъпка ...

Какво ли да напиша...?
Стихове не знам...!
Затворих думите в железни клетки
и нямат излизане от там.
Тук, на повърхността е тихо, просто, ...

Или как Чарли се оказа със счупени ребра, след като беше отлъчен от Кантората
Чарлс Флетчър тръшна вратата и за един кратък момент се зачуди дали Сам ще му трябва за да изтреби всички арогантни копелета в Гилдията. Огънят в него много искаше да разбере. Мошеникът стисна ръцете си в юмруци и си налож ...

Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...

Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето, ...

/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...

НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...

... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих. ...

Къде си ти?
Чезнат навън светлините,
душата боли.
Къде си ти?
Бавно угасват мечтите, ...

... мен суетата – всъде да съм пръв, отдавна вече спря да ме вълнува,
живея си живот – и то какъв! – един Джоконд, напуснал своя Лувър,
щастлив най-сетне с малките неща, които правят ни живота вечен –
живея, дишам, пиша – и чета! – любимите си книги всяка вечер,
с надежда срещам идните слънца и изпр ...

Сън
Музика и текст - Павел Серафимов
В една нощ лунна сънувах странен сън -
Крачех бос бавно по суха трева.
И въпреки гъстата мъгла навън, ...