Човешкият живот е не повече от век,
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...

Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...

Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...

О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...

… нали? На тази люлка?
И семките, обелени на пода…
Оставихме солени черни люспи
и два пиянски надписа във входа.
Ей там, на люлката във онзи ъгъл ...

Сърцето като слънце ще изгрее,
а слънцето като сърце ще свети,
щом в пролет синьото небе прелее,
щом пролет плисне цветните куплети.
Зелена радостта ще се завърне, ...

- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...

Войната ни достигна,
целия съм в страх,
виждам разрушения си град,
но съм руснак,
ставам и започвам да се бия пак, ...

Не му върви на премиера драг,
нелесен е у нас електората –
през март да го замерва с топки сняг,
през юни – току-виж и със домати.

Искам целият свят полудял
да се вмести в ръцете ми топли,
да изплаче всемирната жал,
дай ми, Боже душа – всички вопли,
непрекършена да издържи, ...

Не рови, щом без думи остана.
Душата не ще препиране.
Ни всеотдайност, нито стомана,
а просто и тихо умиране.
На света, който вече поробва, ...

Затворени
във личното си блато,
римуващи
и дремещи
в душите си, ...

Отдать России ядерное оружие
От нас требовали без промедления
Под гарантии сильных мира сего
Защитить наши земли,
Не защитили даже небо!!! ...

Ще нарисувам твой портрет,
ще бъде толкова изящен.
Навън е нощ – един без пет,
портретът ти ще е прекрасен.
Ще ползвам маслени бои ...

Ян Вандерс се оказа корав и точен мъж. Израсъл в Холандия и участвал в много сражения - винаги беше душата на отряда. След само пет дни всички членове бяха на линия - без значение в коя точка на света се намираха. Но Ши знаеше, че отрядът трябваше да се събере максимално дискретно и да премине грани ...

В сърцето ми напира мъка
И страх за малките в света...
Обзема ме и луда ярост!
С кого воювате??? С кого?
Със бебета... деца, жени и старци!!?? ...

И всеки път,
когато
под клепачите ми
взрив...
...остава ...

Да го кажем направо така – тя, войната, дечица погуби!
За децата не ще ви простя! Вие всички, изглежда, сте луди!
Колко майки ридаят сега над телата на свои момчета!
Тази вечер не мога да спя! Разрушихте добрата планета!
Тази вечер стотици жени ще оплачат стотици съпрузи! ...

Небе
Небето синьо българско, наше родно,
сега със странни ивици то е набраздено.
То пак е наше, синьо но не е свободно,
от чужди самолети то е осквернено. ...

Цветя за тебе посадих,
в моята градина пъстроцветна,
на теб ги после подарих,
и лицето ти в миг просветна.
Здраво стискай ги, не пускай, ...

Не вият рибите гнезда на сушата
„Игра не стоит свеч”
Този филм сме го гледали вече...
Сцена - свят, сценарист, кукловоди.
Не струва и цената на билета ...

Мила Родино, всеки българин
достоен в сърцето си те пази!
Мила Родино, недостоен е този,
който те подценява и мрази!
Мила Родино, рай си ти за тези, ...

Очите му! Да беше ги видяла!
И влюбих се. А белите коси,
предчувствие – за скръб и за раздяла.
Но луд копнеж нозете покосѝ .
Да беше чула, само ме попита, ...

Като да докосна
клавишите на пианото
е да те докосна
Като да бъда
пианист ...

Политикът роден глава е свел,
на чужди сили се подчинява,
по чужд път народът е поел
и това го потиска, унижава.
И когато някой срещу туй се противи ...

Какво се случи, скъпи мои братя и скъпи мои български сестри?
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...

Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата ...

Днес живеем пак във време на война
и говорим пак - да има Свобода.
Бомби се взривяват и гори земята.
Членове сме всички на мира и НАТО...
Автомати стрелят, танкове, ракети... ...

Додето см...ртта
разделѝ ни, крепи ни
една Любовта...

О ...Шипка, колко си студена.
Потънала в замислена мъгла.
Негостоприемна, осквернена.
От рой безглави плямпала.
Не искаш да ни гледаш вече. ...

Земята – организъм жив,
формира ни и ни извайва,
на теб е дала лик красив,
на мен съдба необичайна.
И всеки ден сме аз и ти, ...

Дари ме, Господи, с мъдрост и сила
към прошката днес да посегна.
Да мога, Господи, път да открия
към себе си, грешната...
Свещ пред тебе паля, Господи, ...