Аз и Ти, си имаме своята истина,
определяща ни с гледната точка...
Резултатът, е зона разнищена,
непредсказуемо наша и точна.
Събужда ни изборът... от летаргия. ...

Януари,март,април
във гората се събрали,
но къде ли се е скрил
малък Сечко февруари?
Малък е,но сто бели ...

Защо
Защо във красивата есен
забрави за всички мечти?
Навярно в сърцето ти зима
златистата есен смени. ...

Събуди се! Вече няма слънце,
виж колко е студено вън.
Виж и непокълналото зрънце
на засаденото във твоя сън.
Събуди се! Колко облаци, нали? ...

За толкова години мълчание… зная…
Аз зная, но тези, които обичам – не…
Те само чувстват, а мислите парят...
и не защото са тежки, не е за това, не…
Всеки слуша… Първо родителите си, ...

Ху и останалите наближаваха мината Аргайл в Австралия. Тази мина беше отдавна затворена преди с помощта на Гао Минг да се възобновят добивните дейности на розови диаманти и прочие. Това беше едно наистина незабравимо място, което щеше да бъде една от последните им спирки. Мината беше доста дълбока и ...

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 10 години.
1. Някои хора работят по следния начин - много шум, малко работа.
2. За съжаление ученето и работата винаги са повече от ваканциите и отпуските.
3. Аз винаги съм казвала - тръгне ли човек на училище, свободата свършва! Започва безкрайния път - училище ...

С торнадо из сърцето си те спомних,
с разрухата от твоята следа.
Безпътна е душата ми бездомна,
бедата ми е истинска беда.
Създадох те да мога да пулсирам, ...

Sometimes I feel
I lived forever
Sometimes I feel
I lived the life of everyone
I've been Shakespeare ...

Раздвижи се ветрилото полека
в стакато трепна нежната ръка
и лъх целуна шията ѝ мека...
мадам Жулѝ бе истинска жена.
Една потомка на рода Медичи, ...

Омръзна ми да дишам с тази маска,
и вдругиден ще стана антиваксър.
Аз няма от короните да бягам.
И бустер дози вечно да си слагам,
Ще тръгна също мирно на протести. ...

Ти виждала ли си смъртта
в очите на безкрила птица.
Там чезне в мрака светлина.
Остава мъничка искрица.
Мечти летящи в небесата, ...

Тя слушаше капчиците,
които барабаняха по прозореца,
а дъждът забързваше и забързваше.
Беше март и времето показваше
разноликата си природа- ...

Тече във вените ми, вместо кръв,
една отприщена стихия.
Използвам бурите – чудесна стръв,
на дните ми да уловя магията.
Опазил Господ, някой да обърка ...

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...

Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми? ...

Ти виждал ли си влюбена жена.
Очите на щастлива птица.
В тях грее огън, светлина.
Любов родена от искрица.
Душата ѝ е полъх лек ...

Не е мъгла, а малко сиво куче,
оглежда се и чака обич сякаш,
от слънчев лъч се учи как се суче,
без мляко, сух е, в мрака после кляка.
Самотно е и сякаш чака някой, ...

Тази нощ съм замислена пак,
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот, ...

Здравей мое утро, от слънце огряно!
Нов ден с надежда посрещам аз рано!
С изгрева светъл усетих в захлас,
че всичко в живота е постижимо за нас!
И нека е светло в нашите сърца! ...

сонет
Аз чакам закъснялата любов,
поникнала след дъжд метеоритен.
Светът като по чудо става нов
и по-добри са нощите и дните. ...

Живеем във време на преобразуване
на уникалната човешка, чудна личност
във индивид с инстинкт за съществуване,
без съвест, без достойнство, без критичност.
Държавната управа упорито ни внушава ...

Какво е спомена, миг от вечността
приседнал в някой ъгъл на безкрая,
дошъл, заминал без вина
за всичките ни мигове до края.
Той идва всеки път, когато ...

Дали бях щастлива с теб не зная,
пеперуди летяха ми в стомаха.
Нали казват хората стари-
любов усетиш ли, не бягай!
Сънувах те и тази нощ, ...

Неделя сутрин, не е зазорило,
чарашфите ухаят на "Ленор",
в рекламата усмихва ми се мило,
принцеса иззад пълния простор.
При мене не така стоят нещата, ...

Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срам ...

Не жадува известност и слава,
нека други се къпят в позор
и сърцето, сърцето отдава,
надалече отправил е взор,
не в измамни светлинни реклами, ...

Облачета крехки извисени,
бели, чудни като захарен памук
в космоса сте спрели
и красиви песнички
запели. ...

Не подавай през прозореца нежната си бузка
Сечко Февруари едър сняг забръзка
шепне тихичко от двора снежното човече
под снежинките измръзнало от студ.
Бяла Бела тихо му припява ...

1. Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът...Уилям Шекспир/ Дали да хванеш влака, който да те отведе към сбъдването на мечтите ти, или да останеш на перона да продаваш вестници и семки.../
2. На лъжата краката са къси./ Но с "езикът" и "ръцете" си много бели може да извърши./
3. Който твори зло н ...

Небето беше в мрак. И заваля.
Октомври зъзне вече в своя болка.
Асфалтът е покрит сега в листа,
а споменът посърна в твоя поглед.
А спомен плах угасна тихо в дъжд, ...

Have you seen an angel staying on the street?
I saw her one night
She was dressed to kill
White dress, tanned skin
Maybe she was waiting for me ...

Какво плачете, какво ревете,
Гешев да не би да е цвете
за мирисане, на доброто страж,
толкова ли ви е умственият багаж...
На мен за хората ми дреме - ...

Нестройни фрази се догонват,
над глухотата надделяват,
и бисерчета самородни
отронват устните, задяват
слуха, отвикнал да долавя ...

ШЕПТИ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
в девет пътя, девет сияния,
девет слънчеви пени
и девет сенки, девет пожара ...