Прекършване на женски криле.

Лежах като пребит....
Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...
Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..
Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събе ...

…Война. Живот – петаче
В зелено – пролет.
Сапфир небесен – лято,
сребърнобяла –
зима… ...

Кой се сеща за теб днес,
всеки егото свое гледа,
забравихме за морал и чест -
за това що е на духа победа.
От всичко боязън усещаме, ...

Гърми китара! -
Сърцатозвучна!
Гърми и тътне! -
На обич тучна!
Като оркестър ...

Лъжата ли? Оо, тя е дама,
изискана, възпитана, желана
и всички светски общества
за нея са отворена врата.
На мястото на истината сяда, ...

Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...

Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...

човек безгласна
буква да не е - че скръб
към него руква

Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...

Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...

гасне светлина -
когато има в любовта
грапавина

Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...

по " Морско синьо" на Деа
/нещо като отговор/
И аз като малка се влюбих в това
синьото, дето сънуваш.
Тихо на пейката в морския парк ...

Кажи ми какво искаш да направя,
само да те държа в прегръдките си
Не може да се отрече, че химията между нас бе толкова силна
Не мога да се отърся от тези спомени, които царят вътре
Студено е, откакто не сме заедно ...

И времето плаче место не намира,
когато бащата безхлебен прибира,
поредна надежда издигнала замък,
срина със грохот камък по камък.
Главата пръска сълзи напират, ...

Оженил се първият от тайфата. Голяма родопска сватба вдигнали родителите му и тези на булката не се посрамили. Месец след това младото семейство се настанило под нова стряха и поканило аверите на младоженеца на обяд.
Седят бекярите и попийват, говорят си за това-онова, а булката снове между тях и пр ...

Поседнах на пристана, тъй уморен.
Вълните нашепват легенда.
За кораба бял от любов сътворен,
отплуват душите на него.
Те стигат в безкрая до синьо небе, ...

Тя беше просто тъпа курва
и чукаше се с всекиго за кеф.
Понякога - там - до ръба на урва.
Понякога в кварталния кенеф.
Не искаше дори едни чорапи. ...

Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...

Ето отново слагам маската на лицето си,
обличам чужда кожа
и си мисля нима това ще ме направи
щастлива?
Живея в един измислен свят ...

Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...

Прохладен е денят и е унесен,
зеленият му смях се разширява,
и пресен мирис на озон донесе,
разпръсква го, и щедро го раздава.
Дъждът – нощес, а днес е кротко, тихо ...

По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да б ...

Тази нощ ще разплитам мечти.
Омотани в кълбета от нежност.
Ще опъвам конците - лъчи,
от които ще стъкна надежда.
Ще зачаткат иглите в нощта, ...

– Привързана ли си към дърветата?
– Да. Не е нещо необичайно. Много хора ги обичат. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че дърветата ще заменят хората? Те ще ни наследят и ще заемат нашето място.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Едни отиват, други се връщат, а моята работа е да им показвам път ...

– Ела с мен да ми помогнеш – каза Мария на дванайсетгодишният си син Галин.
– Мамо! Нали ти казах, че ще излизам с приятели!
– Трябва да почистя един много голям апартамент. Ще ми е нужна помощта ти. Иначе няма да се справя навреме и ще закъснея за следващата работа.
Галин сведе глава. Не искаше да ...

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти - двата угаснали въглена - ...

Дъждът вали.
Проплаква тъжен
като след раздяла
или изгубена любов…
Чрез сълзите, навярно е осъден ...

Под влияние на вдъхновението,
поета пише стихотворението...
За на живота хубавите неща
и за отражението им върху реалността...
За кафето сутрин с приятел, ...

Живот минор
е форсмажор.

Не мога да спя. Голяма гадост, Така живея два пъти повече в реалността, а тя ме води до мисли. Мисли, които понякога измъчват.
Реших да отида на психолог. Влязох в чакалнята и... Тя диша. Стените се движат ритмично, като на живо същество.
Дълго чаках... Накрая чух по високоговорителите.
- Моля влезт ...