Перифери - Невен
Текст: Адам "Ноли" Гетгууд, Миша "Бълб" Мансуур
Превод
Приковани сме към тоз' живот …
като смъртоносна хватка, ...

И споменът за нас избледнява,
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен, ...

Стъпки стръмни, страшни.
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен. ...

ТОВА, КОЕТО ОСТАВА...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...

Че не бива да скърбим,
за отминалото време,
грешките ако си простим,
не ще тегне тежко бреме.
И вселенска светлина, ...

Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...

Цъфнал в жълто дрян,
онемяла утрин е,
пролет ли е тук.
***
Сънувам птици, ...

Една прегръдка ...
и две чувствени души
танцуват страстно
с пулса на тангото,
а времето отмерва ...

Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри ц ...

Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...

Слънчо и Облачко спорят
и на високо говорят :
Кой е важен за Земята,
Кой по-обича цветята!
Почакай, Слънчо, не спори! ...

Мога да съм нечия и ничия,
желана, нежелана кой му пука,
най - мразена и най - обичана,
виновна и безгрешна и оплюта.
Аз мога да обичам до умиране, ...

Толкова рядко се случва, а днес съм дошла.
Приседнах ей тука до теб на пръстта.
Сълзите се стичат-утеха са те,
но гневна съм, татко, като малко дете.
И питам се дали съм Простила, ...

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...

Между небето и земята
Между небето и земята,
между сърцето и душата
живее приказна любов,
на съвършенството е зов. ...

В първата част на този текст определихме три двойки от периоди на въоръжени конфликти, втората от които са двете световни войни, а третата включва Студената война и настоящия период, в който има борба с ислямския тероризъм и нова студена война между Запада и Русия. Можем да отбележим аналогии и анти ...

На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен: ...

Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...

- Когато нещо стане част от живота ти, е много трудно да продължиш без него напред - каза Ян Вандерс. - Животът е дяволски сложен. Някои от момчетата се самоубиха, просто защото не можаха да се впишат в новата реалност - един свят на неограничени възможности и неограничен избор, който обаче не е точ ...

/мислех да помълча, ама да оставя бандерлогите да крещят на воля ли?/
Синоними – възпитание и лицемерие…
хххх
Да кажеш на глупака, че е глупак – милосърдие ли е или обида?
хххх ...

Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден ...

Залезът зимен е – светва, угасва –
хвърлен на покрива остър зъб.
А срещу уроки, обич нещастна –
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата лъчиста – ...

щастието заразява и към обич призовава

Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...

Ще си останеш просто пламък,
заключен в моята душа,
ще светиш тихичко във тъмнината
и ще гаснеш само ако аз реша!
Ще тропвам с крак по женски, ...

Ще бъда живото доказателство,
че любовта не умира
и след счупените прешлени надежда,
и след разбитите в сърцето небеса,
ще докажа, че любовта живее ...

Поспри за момент. Виждаш ли? Усещаш ли? Карамела на залеза. На небето пурпура. Стипчивото кафяво на канелата. И аромата на зюмбюлите. Пролетта си е пролет. Невинна руса девойка. С коси до раменете. Невинно бяло цвете. Разцъфнало сред отломките от мрак. Сред писъците на децата. Сред гръмките викове н ...

"На Елица"
Време ми продай...
гласът поискващ си сребро,
сред пожара на нощта,
отъркване и грях, ...

Човешкият живот е не повече от век,
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...

Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...

Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...