Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...

Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...

Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти, ...

Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, бе ...

Усетих как ухаеш
и силното ти рамо ме притисна.
Поиска нежно да узнаеш,
че топлината в устните е истина.
Миглите преплетени, ...

1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло. ...

Приятел
Отиде си приятелю, няма те вече,
болката на всички ни е голяма.
Ти беше добър баща, дядо, бе Човек,
с ценностите твой от миналия век! ...

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятърът за помощта му, ...

Имах сън чудесен, приятен -
че ще бъдат хората щастливи,
че ще настане период златен,
че ще има само дела красиви,
че усмивки ще греят на лица, ...

Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...

- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...

Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици. ...

Чудесата случват се понякога,
изпълнени с любов и малки стъпки,
Чудесата случват се понякога,
Изскачайки от глупави заблуди,
Приказни вълшебства има на света, ...

Ти не си единственият,
а пък аз за теб съм една от многото.
Не ти е до мен мястото…
Пък и аз отдавна научих своето.
Не можеш да ме спасиш от самота, ...

Си го знам јас моето лето
и молитвата на селаните за дожд
и поезијата што ги владее
сите притоки и реки.
Си ги знам јас ...

Зрънце от пясък в дланта си държа.
Нищо и никаква песъчинка
от вековна скала и вятър родена.
От онези , които създават
брегове на море, на река, ...

Многоточие
Не вярвам, че смъртта
е на Живота точка.
Творецът обеща
на чистите отсрочка! ...

Тихо, тихо...! Слушай
как земята се върти...
нощта се сменя с утро,
животът се събужда,
милват клоните лъчи ... ...

Онзи ден си мислех за своя собствен упадък
Рано е да се предавам
Но твърде много време се търся
под дърво и камък
Може би като си мисля колко всъщност животът е безсмислен ...

Джейкъб Даниел ДеШейзър (1912 – 2008 г.)
Животът на Джейкъб Даниел ДеШейзър е живо свидетелство за Христос, дълго след като бившия подофицер от военно въздушните сили на САЩ за последно затваря очи през 2008 г. Общественият интерес към ДеШейзър е изключително голям след края на Втората световна войн ...

Средният ми палав пръст
чертае лилави пердета,
усмихва се и мракът тлъст
омръзнало му от клишета.
Ще види той! Хванах молива, ...

Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои ...

Помежду ни - ничия земя.
От моите до твоите пръсти.
Топи се ледникът след засушаване,
ако греша е непростима мъст.
Тлее земетръс в пластовете от мълчание. ...

В тая данъчна държава
колкото следа от лъв,
всеки парсата си дава
за урина и за кръв.
Тия, дето я събират ...

Поредното загубено дете.
Поредното забравено лице.
Опитвам се да не забравя,
но не мога се справя.
Дай ми две секунди, ...

Отпуснем ли юздите
често грешиме,
осъзнаем ли грешките
можем ли да простиме?
На нашата маса, ...

Любовта ни е пораснала.
До ъгълчето,
скрито зад усмивката,
до миризмата,
с кожата сраснала ...

Вали. Дъждът не спря и през нощта
сякаш, че продъни се небето.
И днес дъждът вали от сутринта.
Пълзи мъглата бавно във полето.
Светкавица, а после силен гръм. ...

Слънцето си шари по небето,
облаците – весели хвърчѝла
плезят се на ранен дъжд и ето –
дъжд и слънце пишат с всичка сила.
Стават сладък стих, но необятен, ...

(явление)
А нас просто могло и не быть
Нигде никогда на свете...
Этой тайной тотальной – «жить да быть»
Дай заслушаться...Дай заметить, ...

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

Видение
Виждам те ...
истинска, топла и бяла,
с устни рисуваш по моето тяло,
на душата си образа-цветни градини, ...

/Посвещавам на моята внучка Мира!/
Звездичке моя!Пак описваш
щастливи орбити край мен.
Жужат в гласчето ти пчелички.
Денят добива нов рефрен. ...

Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...

Блусът бавно се влива в кръвта
и преплита телата с подкана.
Парят нотите, съска жарта,
не очакват сърцата покана.
Залп след залпа избухва заря, ...

Нима дори безспир към теб да тичам
не ще достигна светлата мечта?
Напразно ли аз чувствата обричам
за тебе да горят от любовта?
И милиони пъти да изричам ...

ТЯ: От себе си, о отче, аз се плаша!
Отдавна искам нещо да ви кажа!
СВЕЩЕНИКЪТ: Кажете, дъще! Тук съм, в този час!
На изповед, пред мене, дайте глас!
ТЯ: Желая мъжки дрехи да обличам ...

Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...

Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...