Денят е като кон, но без талига,
свободен влиза в есенната зима
и бавно към небето се издига,
пискюли от дъждовни капки има.
Врабчетата събудени се молят ...

Бях със шапка
Шапка невидимка
Тъй преминах през света -
тихо, кротко...
Невидима! ...

И скала съм била и излъскано камъче малко,
дето вечно го влачи житейската бърза река.
И родена на връх и засукала твърда закалка,
днес живея в полето, но трудно се диша така.
Тук лисици мишкуват, плашливи са зайците – скачат, ...

Лина, Елка и Диана вървяха по тесните улички на града. Едвам успяваха да се разминават с огромната тълпа туристи и местни хора, по тези улици-пазари, където човек можеше да намери и купи, даже онова което не му беше минало през ума, че може да съществува. Магазин до магазин, сергия до сергия, нареде ...

Усещам как всичко около мен се руши.
Мечтите потънаха дълбоко в океана,
заради сълзите в тази безумна клетва.
Любовта бе погубена,
но чувствата изплуват..и страста си отива. ...

не ме оставяй
сам да плача
светец ли съм за теб
или съм в здрача
аз нося ти лъч ...

Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...

"Моята помощ ти предлагам,
образована съм и ще ти помагам
да намериш Пекин във Виетнам,
защо го няма на картата - не знам!"

На всички екстра и не екстрасенси
Щом Алена се покаже
знам какво ще ни разкаже!
И измислици, лъжи,
за властта да са добри! ...

Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе ...

Защо да пиша за море?
И за соленото в очите ?
Прегърна ме морето, а после ми отне
разума… И ме остави сама на пристана.
Защо да пиша за река? ...

В усмивката ти топла вярвам аз,
защото истински е нежна тя.
Стопяват се тъга и мрак, и мраз
щом устните излъчват доброта.
Очите ти надежди подаряват, ...

Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...

Държейки ръката ти
щастието намерих,
силите си
със себе си премерих,
бях се отказала ...

Ако някой днес ме попита:
,,Кой е любимият ти цвят? "
Сивото естествено и в него скрита,
съм от целия объркан свят.
Ето виж, дори дъгата, ...

ВЯРА
Непреходни сме, в нас витае дух
Душата свързва двата свята
С тялото облечени, като с кожух
Живеем си в рая и в ада. ...

А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки, ...

Аз съм от зодия „Близнаци“ –
проекция причудлива на двойка звездни знаци.
И стряскат се пред кръвожадното ми име: „Вълчо“.
Не смеят „гък“ да изрекат, камо ли да се опълчат.
А зад оградата от зъби хищни – агне, ...

Запознах се със Сия на един студентски купон малко преди завършването на университета. Първо, естествено, видях сияйната й усмивка. И си помислих, че тя е най-очарователното момиче на света. Нещо в мозъка ми изключи за момент и после осъзнах, че не мога да мисля за друго, освен за нея. Чудех се дали ...

Сняг вали и затрупва навред -
всичко в бяло се бързо облича.
Вдъхновява се нейде поет.
През прозорец детенце наднича.
Гълъб сгушен под стряхата дреме ...

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 8 години:
1. Толкова хубаво пея, че направо мога да разплача някого с песните си. Веднъж дори приспах баба си с една песничка.
2. Това е вкусният вкус на най-вкусното нещо, което не знам какво е!...
3. Първо ще направя на баща ми китайски масаж, после - ...

Ако Чарлс Буковски можеше да пее
А Боб Дилън да играе балет.
Ако Омар Шариф не бе актьор, а бе крадец.
Ако кралица Елизабет беше сервитьорка в местния локал
(И нямаше корона, а проста диадема на своята глава) ...

парѝте правят
мозъка свой роб и го
ограничават
да твори и го дори
от БОГ отдалечават

Над мен умората разтворила е криле-
млад съм зная, но бъдещето къде е,
защо така животът в сън се пилее-
щом се събудя слънцето над мене тлее.
Над мен тежат, усмивки, спомени и ти ...

Беше се омазал целият в крем. Бързаше да свърши тортата, защо очакваше тя да дойде, за първи път в дома му.
Счупи две чинии, разпръска с миксера по цялата стена какао, но всичко вървеше по план.
Изчисти. Подреди масата и запъхтян седна да чака, но веднага скочи, защото се звънеше на вратата.
Отвори ...

/хич не е фантастика, камо ли хумор/
Хърбърт Уелс е бил оптимист. Явно е вярвал в бъдещето на човечеството, та чак в 802 701 година героят му от „Машината на времето“ открива морлоките / Morlocks/.
Светът тогава се състои от два вида еволюирали от хората човекообразни – морлоки и елои. Морлоките са ...

Зад Балкана горд
тихичко целуваш небосвода.
Малки стари къщи,
смокинов плод,
порутени дворове, пусти... ...

Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" - ...

Изплува днес всякаква гмеж,
ту в Бог, ту в рода се кълнат,
и с его са жадно за плът
и как ли се питаш да спреш,
емоциите дето кипят, ...

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. Все още минавах за „батко“ (уви, днес вече съм „чичко“), „Нокия“ 3310 все беше абсолютен хит на пазара за мобилни телефони, а в България познавахме само една-единствена социална мрежа – „Една жена каза“, в която приемаха без регистрация и ...

Погледна ме тя в един изоставен миг,
Отвъд моето сърце и днешний ден не бе вик!
О, Луна , загатнала в алюзия последни песни,
На раздяла безмълвни думи честни!
О, Луна, ...

НАВРЕД
Навсякъде кучета лаят
и мъдро щуреят щурци…
И в мен, и край мене из стаята
е някакъв дяволски цирк. ...

Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя. ...

Гая - Облаци от комари
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro La Cava, Gaia Gozzi (Gaia), Dario Lombardi, Federico Bertollini (Franco 126) & Giovanni De Sanctis
-------------------------------------------------------------------- ...

Ще се блъскаме и отдалечаваме.
Ще се събираме и ще се делим.
Ще се женим и развеждаме.
И май за жалост любовта ни не ще победи.
Ние сме просто твърде различни. ...