Все ме питат: Защо не пишеш за любов,
нали поезията за това е,
за този най-висш благослов,
който Бог на човеците дал е?
Как да пиша, като сърцето ...

Mabon is finally here
Blessed let it be
I've waited for it
Half a year
Just to see ...

Кое ме плаши -
закъснелите въпроси...
или сините пътеки на едно мълчание?
Шепата разпръснали се ноти...
и слабостта ...

Наскоро издаденият ми сборник с есета на издателство "Фабер", гр. Велико Търново носи заглавието „Дете на Слънцето“. Защо избрах точно това заглавие? Защото разкрива моето усещане за свързаност със Светлината, изразява благодарността ми за изобилието от дарове, които са поддържали и продължават да п ...

Кой ме види все ме пита
слушам ли, послушен ли съм аз.
Даже кучето език преплита,
иска да ме върне в първи клас.
Баба слушам ли? А дядо? ...

Можех ли с талант да заразявам,
щях да го направя и безплатно.
Само че единствен Бог решава
кой да гази в неговото блато.
Кихайте и кашляйте на воля, ...

Поне да беше делник като делник,
а то ... начало на цели седем дни!
Най - кисел е от всички понеделник,
към работа забързан и сънлив.
Понеделник става винаги във шест. ...

Там, на страницата на калкана на панелката има едни пейки. Те не са като тези пред входовете, където бабите седят следобед на приказки. Тези са по-други, по на открито и по на припек и са на главната пътека, от където се отича и мало, и голямо. Там седят друг чешит старчета. Минеш и ги видиш, ден, д ...

Нощта завалява
навън и в душата
и тихо вълшебство
претворява света
А дъждът запява ...

Нещо много светло
Нещо много тъмно
и безсънно будно
и безкрайно трудно
.....човекът..... ...

Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...
Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,
обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...
Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем
...

Септември, казват, щял да стане Май
и хората продадоха дървата.
Прогнозата за родния ни край,
че слънцето ще праща топлината.
Поемата "Септември" се чете, ...

Пушек се спуска по голо тяло,
по бедрото ѝ восък се стича.
И тая вечер не ѝ се е спало,
еротика скришом наднича.
Облечена плът с кожа от бяло, ...

Каза ми, че закъснява
мама. Вън е вече здрач.
Никога не разрешава
друг да бъде шеф-готвач.
Слагам нейната престилка, ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава единадесета
Топла лятна нощ се разтилаше над широкото и равно пловдивско поле. Блестящи звезди мигаха разпръснати по цялото небе. Небето тъмно синьо бе осветено само от лунния сърп и звездите. Сред тях най-силно блестеше Вечерницата, която от време на време се скриваше зад някое ...

Със замах небето скъса свойта огърлица,
пръснаха се капки дъжд, безброй мъниста.
Облаци разперили криле на птица,
обсипани с яхонти, в цвят на гълъбица.
Разстилат залезите кървави рубини, ...

Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо – ...

- Целувка? До довечера почакай -
сестра ми шепне нежно в телефона си.
А после тананика замечтано
поглеждайки на често към часовника.
- Момиченце, кажи му, не внимава ли, ...

Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна ...

Той прохожда
в каменни обувки,
с наранени боси стъпала.
Малки крачки,
спъвания... Счупени, ...

В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...

На Нели и Дечо
Ако някога дойда неканен в градчето,
в дома ви на скалистия бряг,
не се сърдете, не ме гълчете -
аз съм споменът ви, на миналото знак, ...

След теб какво ми остана,
белег дълбок и ръждив,
една тлееща огнена рана,
и болка удавена в стих.
Остана след теб самотата, ...

Новата изкуствена реалност
чука вече на всякоя врата,
да предложи своята промяна
и всее смут в човешката глава.
За зорките очи и умове е ясно ...

Какво е животът с огнище без пламък?
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната, ...

Дъждът дланите ми гали,
донесе и твоя аромат.
Мръсни страсти в мене пали,
тоя мрачен, влажен свят.
Капките жестоки са били, ...

Спомням си,че за Великден
/туй е спомен скъп за мен/
майка месеше все козунаци,
сладки,бухнали като калпаци.
Най-отгоре слагаше бадеми, ...

Любовен възел
Какво от лятото прозирно ще вземем,
коя вълна надежда ще ни донесе,
кой ли пристан океана ще превземе
и ще ни потопи в илюзии за време? ...

Вик във Вечността!...
на С...
Искам да бъде красива,
тази Любов дето днес
медена жажда разлива ...

Чакай ме и ще се върна...
Жди меня и я вернусь...
К. Симонов
на С...
Тежко ще ми бъде ...

Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...

Есенно ми е.
Мъгливо, тихо и спокойно.
Потапям се във вино и
във плодов аромат.
Ухае ми на грозде, ябълки и нежност, ...

На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...

Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...

Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...