Лейди Пепа и фрау Кица
си поръчаха постна пица.
Лейди Пепа, месо не поглежда.
Всичко това, до ината се свежда.
Фрау Кица пък хапва, но скрита, ...

Сподавени вопли, изписани по устните с лъжи;
забранени думи, неизказани на глас мечти.
Душата ми не иска вече да мъсти.
Тя може само да те съжали.
Толкова снажен, прелестен на външен вид, ...

Онази моя нежност си отиде.
Навярно я уплаши с празни думи.
Ранена е. Злопаметна. Обидена,
а липсата ѝ води ме до лудост.
И вместо нея идва злобата, ...

Да питам, боли ли щом те изоставят,
обидят и отритнат наведнъж,?
боли ли щом със пръст към тебе сочат
и с думи тежки остри повече от нож,?
като стрели отровни проникващи дълбоко ...

ПРИКАЗКА ОТ БАБИНОТО ВРЕТЕНО
Гривата си тъмносива дъжд над нивите развя.
Есента ли си отива? – съска сухата трева.
Старче – клекнало на припек, с поглед във пръстта забит,
слънчогледът с грозен кикот остра гърбица изви. ...

Танцьорката забавя трескавото си движение
от болка и отчаяние
Болките в краката и унилото ѝ лице, обляно в пот
Скована като тел, дробовете ѝ горят и от най-късата почивка
В паметта ѝ изплува споменът ...

Ще си стъкна старата печка.
На пук на климатика ще я сложа.
Ще запаля от кибрита клечка
и книга за възгавка ще подложа.
Не искам нови топлива. ...

Родила във себе си звъна на житата,
морето във шепите си тъй синьо държи.
Погалват мълчаливо,със полъх,листата,
че ръката на зимата отново тежи.
Чула смеха си потънал в пръстта, ...

Когато тръгваш
ми кажи и аз
ще дойда за да те
изпратя
аз знам че няма ...

И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...

- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...

Била съм тука и преди,
препускала съм в тези степи.
Оставили са и бразди
сълзите под очите слепи.
Била съм вихър в ешелон, ...

Живеем ли, или забързано умираме.
В очакване да свърши сивото ни днес.
Да бъдем в утре, смисъла намираме,
защото настоящето ни вече е без чест.
Броим секундите, кога ще свършат, ...

Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията ...

Ще дойде ли моето време да избирам
Щастието, което нямам,
Мечтите несбъднати,
Приятелите, които искам,
Другарите, с които да вървя, ...

Приготвила я по рецепта стара,
(ах, руса бе мадам и алхимик)
за граф дьо Гиз любовната отвара,
на своя мъж я даде в грешен миг.
Така намери се в небрано лозе - ...

Звезда... В рибарски кош.
И нищо живо на стръвта.
Прибоят плъзга остър нож
в пролуките от светлина.
Облизва с пясъчния си език ...

ТИ
Като цвят от шипков храст,
като мирис на канела,
като болка – стара страст,
като малка мисъл смела. ...

Във всяко малко населено място читалището е онзи важен духовен храм, без който не може да има просвещение. То те учи на любов към книгите, на обич към родното и българското, съхранява миналото на родното ти място и те оформя като българин. Още от дете ти се свързваш с него по всякакъв начин – дали щ ...

Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казва ...

Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...

Тръгваш си... И сякаш морето заплака със мен,
зъзна, а лято е. Крача в горещия ден,
няма те - просто е. Няма те... Пак съм сама,
с порив избликна в окото ми топла сълза.
Тихо е, тъжно е... Пясъкът крие следи, ...

Огромното пространство те разпръсна
в безбройните посоки и тълпи.
И вече да открия теб е късно,
душата ми не може да търпи.
Морето на живота те разплиска, ...

Ще мога ли да скрия от света
богатството което притежавам?
Аз имам само няколко неща.
На никого не искам да ги давам.
Те мои са и аз съм им пазач. ...

Имах много любови, признавам.
Обичала съм всички, до един.
Сега съм като ябълка узряла
и искам да обичам пак. Амин!
Ще кажете, че грешно е, не може, ...

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 11 години.
1. Директорката на Училището издала заповед. Тя да не е царица, че ще издава заповеди?!...
2. Аз емоционирам!
3. Чекмеджетата на дядо ми са портал към хаоса.
4. Това е абсурдно като минимум. ...

Никой не разбра защо и как
си тръгна внезапно.
Сред безкрайни въпроси
воал от болка се спусна над нас.
В твоята тиха есен, ...

Това е създадено преди 4г. Предвид ситуацията
в света днес и падането от власт на ГЕРБ, реших
че сега е момента да го споделя с вас.
Мисля че се досещате кои са търговците!
- Какво продавате на таз сергия? ...

Ако тръгна ще зъзнат тополите,
ще проплаче небето - бърдуче,
ще ме спъва безмълвното: — "Моля те!"
В две бездомни зеници, на куче.
Ако метна дома си на рамото, ...

Предизборна обиколка в родилното – полюлял бебетата, поохкал с родилките, погрухтял с бащите навън…
хххх
На митницата – умното куче намира наркотици, по-умното си ги крие за после…
хххх
Ползвайте домашен сапун – само с вида си убива микробите… ...

През есента , с труд и пот,
зимната трапеза да е богата,
береме златен плод -
грозде от лозето и асмата.
Тайнството започва в мазата ...

Без брой вечери еднотипни,
а една е малко по-специална.
Звънчета с коледни ритми,
кантът весело и приятно,
а ти – все така сладко засмяна. ...

Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...

С аромат на кафе и узрели череши
парфюма ти утре дали ще усетя?
Ще има ли чувства и топли, и свежи
след дългите нощи, и дни, на несрета?
Дали ще изгрее усмивка отново ...

Не знаеш. Това си ти -
надежда, която ме крепи
и муза в стиховете скрита,
начало на всички смели мечти.
Не виждаш. В очите ми - ...

Бачкай душо за утеха,
Когато в къщи нямаш дом.
Ръкавите ти пак запретна
Да не влизат мисли с взлом.
Блъскай от зори до здрач. ...