Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...

Сърцето наранено е спасено
от силната душа преоткровено.
Парченцата разбити съкровено
споява вяра за да продължа.
Мечтанието идва несъмнено ...

/случайно дочута в градската баня, когато бях в електорална ситуация - с насапунисани очи, не виждащ и не мислещ.../
Добър вечер, зрители! Публика, зяпачи, тълпата пред трибуната… Честито! Пак сте късметлии да ме видите пред себе си, да слушате и попивате. Така ще сме винаги – аз над вас, вие тихи и ...

Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...

Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...

Стилизиантка - поетеса, специализантка в специалност "Собствен стил";
Утрото е по-мъдро от безпаметната вечер!
Кой е открил, че във виното е истината!
- Винарките!
"Българите в Токио: 6 медала за България - 3 златни, 1 ..." - открийте грешката в заглавието на водещите новини! ...

Устата ми е пресъхнала от жажда. Посягам към ключа на сбутаната в ъгъла на масичката лампа. Тънката, но остра светлина ми заслепява очите, които от друга страна се изместват към часовника в другия край на стаята. Понякога имам чувството, че живея в малък и тесен обор, въздухът е влажен и тежък, мога ...

Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...

Пътечка тясна през гората
обрасла в дъхави цветя,
по нея да вървим ни маха
и ни повежда към върха.
А той гигантът отвисоко ...

Кукло моя, златокоса,
моля те, не се сърди!
В раницата своя нося
куп домашни, разбери!
Мислиш, че не ми се иска , ...

Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...

- Какво да ви кажа? Съдба е!
Каквото е писано, това е!
- Дали? А, моята воля?
Мойте усилия! Сълзи и пот?
Какво ли тука да говоря ...

Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила ...

Запалените факли,
умрелите очи,
глас на мъртви хора,
белият шум звучи.
Чашата горчи, ...

Липсваш ми
Безмълвен остана дни наред,
с поглед далечен, блуждаещ,
стискаше в шепа малко късмет,
но не ти стигна до края... ...

В ранната юлска вечер откъм плажа " изплува" интригуваща двойка.
Мъжът: около 60 годишен, жилав, сух, среден на ръст, почернял, изцяло бяла коса средна дължина, в лице - копие на Пол Нюман на стари години; облечен с униформа на плажен спасител - къси, червени шорти, бяла тениска с надпис " safeguard ...

Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори ...

Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...

Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...

Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...

Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...

Не мога да повярвам, че си тръгна.
За този тъжен миг не бях готов.
Раздялата надеждата изтръгна
и плаче тихо моята любов.
Безжалостен е залезът... Покров ...

РАЗПОЗНАВАНЕ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Водопад от бяла светлина,
с широко отворени
далечноизточни врати, ...

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...

Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.
Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко ...

Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...

Усмихвам се - защо пък не?
До мене е Любимата жена!
Какво му трябва на едно сърце?
Ми, мисля, стига си му Любовта!
Така ли е, или пък да? ...

Можете ли да намерите 29 цели числа, нито едно от които не се дели на 3 и такива, че сборът от квадратите им е квадрат на цяло число?

Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...