От тебе търся чуден, рунен знак -
пред мене искрено да заблести
и моята надежда вярна пак
да знае, че ме чакаш с обич ти.
Оглежда се със жаден взор душата - ...

Слепци сте. Слепотата ви кокоша,
е до носа. Пари, кавги, неща.
Продавате заблуди. Аз съм лоша,
брошурите рекламните не ща.
Космите под носа, поттта, прането, ...

Тъй като в Сайта е забранено да се правят реклами, чисто не меркантилно, ще ви покажа някои от най-новите продукти на моята фирма "Frog". Създадена само преди няколко месеца.
Червила
Най-новият ни продукт е "Целувката на Принцесата". Едно червило, което ще вдъхне нова визия на вашите устни. Продуктъ ...

Мръсно белите облаци, надвиснали над гарата, са се сгушили един в друг, като стадо настръхнали изплашени овце. Слънцето явно отново си е взело почивен ден, а юни си отмъщава на хората за нещо, с което без да разберат, са го обидили.
По празния перон вятърът гони една използвана маска за еднократна у ...

Диабетоложката нареди – и вече ям само афроамерикански хляб…
хххх
Политкоректно кино – всички черно-бели филми да се оцветят…
хххх
Демократ: ...

/Малко лирическо-прозаическо-преводаческо-критическо отклонение/
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби? ...

Две баби се срещнали на пазара.
- Стрино, да се ваксинирам ли, ти к'во ще речеш?
- Чума да ме тръшне, стрино, аз се ваксинирах.
- Аз не те питам дали те е тръшнала чумата, аз те питам дали да се прежаля или не!
- Аааа, к'во да ти река, стрино. Първо отиваш да се ваксинираш, след това продължаваш да ...

Когато отворих едното си око, слънцето беше блеснало в прозореца, а аз бях още замаяна. Стаята се въртеше в лудешки бяг около мен. Главата ме цепеше, все едно ковашки чук ме удря с все сила. Побързах да затворя очи. Беше ми сънено. И потъвах, потъвах…Чаршафът прошумоля и някой се промъкна до мен. До ...

Търсих път
Как дълго търсих път във нощното небе,
как исках да открия любовта,
надежда, сън, далечен спомен и море
и приливи от нежност, красота. ...

Тръгвай лято,знам че трябва,
твойта власт е споделена,
имаш три сестри капризни,
със характери студени!
А когато ти царуваш, ...

Чувствам се толкова слаба,
че вече не искам да се боря със никой.
Искам просто да те дочакам
да се влюбиш в мен, любими.
Аз знам, че ставам вече жалка ...

Черен съм, толкова черен та чак син. Не съм негър(опазил ме Бог) Не си мислете, че съм расист, а съм рааасоов, черен, рунтав, гальовен котарак.И като такъв мисля, че съм най важният и думата ми е закон. Едно пронизително "Мяяяяяяяяу" е знак за тревога, значи "Глаааааааааааааааден съм!" на мига си ис ...

И заваля снегът сега, и трупа
охотно зимната си белота,
а споменът за теб не е в хралупа
и не сънува тиха празнота.
Живее в моя свят една мечта ...

ГОДЕЖ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
Понякога брегът винаги от отломките
прави съединението – повратна точка, мат
за този, който отдавна някъде вече е загубил ...

Прашасала в сандъка ми разсъхнат
стои бутилка ром. Ще я делим.
Щом устните от жаждата пресъхнат
и влезе ни в очите струйка дим.
Прости, че се натрапвам, без покана, ...

Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...

Роди се. Учи. Започна работа. Ожени се. Родиха се децата…
И внезапно животът загуби смисъл. Децата заминаха, жената се разведе, демокрацията изяде работата, приятелите се пръснаха – кой по чужбина, кой в крайградския парк…
Изобщо – къкрене в проблемите…
Нямаше смисъл да живее. Реши да се обеси.
Върз ...

Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...

четирилистни
детелини — нека за
лета̀ светлинни

Любов и Обич —
Бо̀жи две стихии и
душеспасии

Толкова думи изписах в годините.
Толкова мисли на белия лист.
Само за теб не достигнаха римите.
Само за теб не написах и стих.
Толкова много обич намирам ...

Добре дошъл, Декември. Поседни.
Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.
Комфорт ти липсва в нашите среди.
Разбирам… И дори не ти се сърдя.
Навярно си обиден, че за край ...

Бягаща да те догоня,
стъпих в леда и се счупи
моята тъничка броня,
болка смеха ми прихлупи.
Все се захласвам след хали, ...

Аз съм антихрист в женски образ.На около 46години,с тъмна коса,с очи гледащи там,където тъмното е по -черно от самото себе си. Усмивката ми е тъжен ,хладен повей на отпуснати дълги ръце...Дъхът ми се шегува с идващия вятър и отпуска гърдите за кратко Срещнах него,той ме гледаше с интерес.Бях хубава. ...

Оставям ви сърцето си на тръгване
към бури от нечакани обиди.
Сред парещите въглени пробили
крилата ми, мечтаещи за сбъдване.
Кажете всичко, що сте наумили – ...

Пак е трета дата,
в годината дванайсти ден,
декември е, за който смята,
за празник на инвалидите определен.
Наказани от тебе, Господи, ...

Здравей, мое бъдещо аз!
Пиша ти, за да ти напомня за светлината, която струи всяка година на Коледа и за чудеста, които се сбъдват в това въшебно време. Спомни си за всички свои изминали Рождества и за мечтите, скътани в сърцето ти. В много от тях не вярваше, защото ти се струваха твърде големи, твъ ...

- Бягай небе над главата -
с хилави пръсти огромни
пак отброявай живота,
който под тебе е сгушил
своя невиждащ се покрив. ...

По струните на вятъра понесен,
загуби се последния ми зов.
Едва ли си го чула, там където си,
прегърнала поредната любов.
Във есенните утрини мъгливи ...

Пролет, Лято, Есен и ... Зима -
неотменен във Време закон.
Есента е сега с предимство
на действащ сезон.
Пролетта - старт накъсан; ...

Пламъкът догаря и трепти,
свещта стопява се полека.
Навън е тъмно, нека помълчим
и да минем по лунната пътека,
звездите да докоснем после пак, ...

Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...

Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...

Текст: Валентин Чернев