Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали, ...

Цветята и дъждът
Ромоли дъждът и ги докосва,
занемял от тая красота!
Всяка малка капка дъжд разбира –
по-добър с цветята е света! ...

Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...

Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...

А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...

Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...

Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...

Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри. ...

Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...

Морето е прегръдка
Вълните се завръщат с вековно постоянство,
преди да си отидат –
морето е прегръдка на два далечни бряга,
които търсят близост. ...

Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...

Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...

Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна, ...

По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улег ...

Дали смъртта беше просто една трансформация? Или имаше още нещо отвъд? И Тугуслар, и Чунг Хе трябваше да намерят отговори, а времето изтичаше неумолимо.
- Дори и да е тръгнал през Монголия, има сериозен шанс моите хора да го хванат - каза Тугуслар. - В крайна сметка, явно Алиф наистина е зад всичко ...

стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец

Думите са магичните съставки, от които е създавано и поддържано нашето съществуване. И да се замисляме, и да не се замисляме за тяхната сила – те действат! По-добре е тогава да ги използваме за нещо съзидателно за себе си и за околните. Винаги е по-добре да насърчиш, отколкото да обезсърчиш някого с ...

ОТКРОВЕНО
В миг
се взрях
в душата –
в своята зла, ...

Виждам звездите. Те всички са мои.
Моя е даже добрата вселена.
Толкова едри, дъждовни безброи,
скрила съм в нея с тъга съкровена.
Виждам поети на всяка планета, ...

...
Пролетта дойде,
усмихна се слънцето,
украси и полето
в многобройните цветове на дъгата... ...

„Лазаре, стани!“ —
му рече и дари го
с още земни дни!...

Година 2030-та....
Мързелив почивен ден...
Жена ми гледа по Андроид ТВ серийният филм за Скай Лаб,...изкуственият интелект мига добродушно и безшумно се движи между мебелите, мдаа, време е за почистване...
Естественият интелект бръумчи с развален дрон в ръка...
- Мамо, защо кака се казва Атина....- ...

Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна – ...

Ти си лятната цветна дъга,
ти си щастие спряло в нощта,
на небето звездите изящни,
на деня часовете прекрасни.
Ти си пролетен цвят, красота, ...

Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха... ...

На подпоручик Мазгалов
Посвещава се на подпоручик Мазгалов и 13-те му войници, които предпочитат да бъдат изгорени живи, но не се предават!
Тринадесет мъже скалата държаха,
атаките бесни на френци громяха,
картечници тракат, бомби гърмят, ...

(От твоята Лите – Величка Николова – Литатру)
Злата смърт те срази без остатък,
неочаквано – като на филм.
А животът лети все нататък...
и направи от мен пилигрим*. ...

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,
което няма да върна
Обичахме се твърде силно,
твърде бързо ...

Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...

С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам ...

Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.
Белее дворната пътека, ...

Говорим, говорим и толкова мисли изричаме,
потъваме в думи трогателни даже излишно,
усещам, че сякаш с пера от паун съм накичена
и спирам потока пенлив на словесната пищност.
Забравям за думите и с тишина ги замествам, ...

"Янки, от тая каша ме спасете,
че от Путин много ме е страх.
Какво още чакате, не спете...
само ти ми остана, бял прах!"

Приятелю обичал ли си някога жена,
която ти е превзела изведнъж сърцето.
Когато видиш я да тръпне твоята душа,
да спомниш любовта първа на момчето.
Жена красива, нежна с усмивка на уста, ...

Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...