Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас ...

Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...

Аз съм толкова млад, но боли ме да виждам,
че животът ни вече не струва и грош,
че ни дебне отзад и свирепо приижда
бедността, нeузнала какво е разкош.
Аз съм толкова млад, но в гърдите ми стене ...

Спомням си,
баба ми казваше:
"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"
Но бабо,
стадото ме прокудиха при вълците ...

Макар студен
и в този ден
изгрей за мен
прекрасна пак.
Възпламенен ...

Обрани са отдавна лозниците.
Ври кръвта на младото вино.
Минорно зачирикаха врабците
в пазвата на старото плашило.
Отвял бе вятърът далеко ...

Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин –
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...

Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...
Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.
Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето
и се блъска във всички остри ръбове по пъ ...

Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да ...

Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...

Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...

Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...

С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че ...

Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара. ...

Животът е красива фантазия,
ако сам го направиш такъв,
или е сладка инвазия,
или болка до кръв.
Той не признава закони, ...

Животът ни обръща се за миг
и преобръща цялата Вселена.
Един обикновен любовен стих,
една поляна пъстра и зелена.
Една жена с усмихнати очи, ...

Я сегодня ловлю голубое
На белилах Мане,
В сажах Гойи
И на суриках в свитках Востока
Глубина голубая высОко ...

Витоша облече
облачно елече,
че е хладно вече.
Есен е, човече.

Търсих те. Намирах те.
Намирах те. Губих те.
Къде си?
Търся те. Няма те.
Няма те. Губя се. ...

Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...

ВИНАГИ ЧУЖДА
Обичам единствено тебе,
владееш ти ум и мечти,
тъй както е въздух потребен,
така си ми нужна и ти! ...

Кой казва, че ще свършат чудесата?
Това не може лесно да се случи.
Не е ли чудо всъщност, на земята
най-верният приятел, че е куче?
Не е ли чудо всяка птича песен, ...

Чезне моят кратък земен път,
от мрак загадъчен ще се ужасим.
Жесток ли е наистина светът,
ще загинем ли, или ще се спасим!?
Губят се последните лъчи, ...

Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...

Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Коя ...

Една песен на моя приятел Зоро

Какво, че утрото на есента
посреща този ден така мъгливо...
Щом ти погледнеш ме сега с мечта
в душата е надеждно и красиво.
Намръщено небето е и сиво, ...

В сърцето си знам, че ти ще ме помниш с добро,
знам го че това е краят ужасен дошъл за нас,
но не мога да те пусна туко така,
настъпи страшна буря в душата ми нежна,
опитвам се със зъби и нокти да изляза от болката страшна, ...

Изгубих се из хилядите маски.
Непознати в огледалото ме гледат.
А, само исках да намеря щастие.
Като пъзел. Без липсващи парчета.
Загубих ориентация на дъното, ...

Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...

ЖАДНИ РЪЦЕ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
между нас
утрото
постила счупената ...

Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти ...

Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...

Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...

БЕЗЛУННА НОЩ
Тъмен като нощ безлунна,
тих като безлунна нощ…
Не дочувам вече струна
да трепти с копнеж и с мощ. ...

I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова. ...

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...

това беше
неговият дворец
и балът, на който
покани и враговете си
с венециански маски ...