Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...

Животът е математика...
Да може да събереш шанса с точното място,
да го умножшш по смелостта, да извадиш неувереността и колебанието в скоби,
да разделиш на любимите хора...
и да получиш верният резултат, колкото и неочакван да е той, защото всичко различно от това те праща в началото на уравнението. ...

„ ... И разчовѐчи се светът,
и времето Ми...“ —
рече Любовта —
„ ... изтече...“

Защо все си тъжен,
защо си сърдит,
с поглед навъсен
в земята забит?
Бавно пристъпваш ...

Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ, от някого запалена.
Да се стопя под купола на храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво, ...

Разходка
Чаша вино, пепелник, цигара.
Половин бутилката стои.
Тази нощ със мене ще прекара
в спомени, надежди и мечти. ...

Няма ли кой, да изтрие срама на страната?
Няма ли кой, честността да поведе?
Пита народът и гледа с надежда в мъглата.
Пита народът и сухи корички яде...
Кой ги създаде всичките тия палачи? ...

Като река течаща е човешката душа.
Дали е бурна, или е смирена?
Дали прелива само с чистота,
галейки я слънчевата светлина?
Дали е срещала и много бури, ...

Всеки ученик добронамерено ще разговори
и приятелски, учителката, мила и грижовна,
ще му даде опора, подкрепа и вярна посока.
И с търпение ще изслуша лични несполуки,
ще прости и приеме невинни детски забежки. ...

Не тичай след любов несподелена.
Върви напред с вдигната глава.
Не бъди част от иронична сцена.
И ти ще срещнеш сродната душа.
Обидни думи не изричай. ...

Пѝсна ми от връзкари,
от лъжливи костюмари,
от служебни зяпачи,
от шмекерлъци и нагаждачи.
Пѝсна ми от протежета, ...

Под асмата
на светлата памет на Майка ми!
Пред мен са: двор със бурени обрасъл,
прозорци заковани със греди́ –
нима съм тук аз, боже мой, отраснал ...

Учителко любима,
от детската градина,
отворила за всички,
най-важната вратичка,
към знание, наука, ...

Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...

Тихо е, когато те забравям
и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча, ...

Ръцете ти са рая,
с теб никога не виждам края,
и се чудя и се питам,
грешно ли залитам?
__________________________ ...

Когато тебе вече те няма
безмислица е всичко! И суета!
Усилията на новата любов – измама,
неможеща да отмъсти за верността.
Нищо вече не радва душата. ...

Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам ...

Когато станах първи клас,
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак. ...

Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...

Пусни ми ръката...
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...
Кожата твоя ще помня ...

Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...

Следобедът на Съботите!
Теренът – слънчев, за разходка.
Булевардът – старт.
Ръката на Сина ми ме повлича:
-Татко, хайде да потичаме! ...

Нямам кокили и си шляпам в калта като пате,
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома... ...

Сърцето ти студено е сега
угасна в него огъня за миг.
Свито на кълбо от страх,
не желае топлината на любовта.
Не може ледено сърце ...

На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...

Много зло в тоя свят се среща,
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...

Сякаш свикнахме един с друг за няколкото дни прекарани на плажа,.. пръскахме се с вода, плувахме,.. забавлявахме се , сякаш бяхме влюбени,.. разхождахме се по плажната ивица под зависливите погледи на шкембести чичковци и въздебели лелки,.. стегнатите ни тела лъщяха, като тиган на месечина, както се ...

Един, едва ли не от Бога,
ми подарен сеанс:
Пшеничен клас с колянце босо
ми прави реверанс.
Духът на Красотата сам ...

Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя. ...

В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...

Ще отгатнете ли на колко нули окончава числото, което е произведение на всички цели числа от 1 до един милион /включително/?
Както казваше инспектор Стрезов от сп.Космос - "решава логиката". Напрегнете сивите си клетчици.

ПОТЪВАНЕ
Автор: Гордана Радованович, Босна и Херцеговина
Бледосинята плитка вода
говори на камъните,
хвърлени ...

Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...

223. Сватбен керван се разминава с нападение от апаши след реч на Исус
“На мястото, на което отиваме, аз ще говоря“, казва Господ, докато все повече дружината навлиза в поляни, които атакуват планината по трудни, каменисти, тесни пътища и се катерят и спускат, а хоризонти се скриват и появяват отнов ...