Аз мълча и забравям наужким
всеки спомен в сълзи, извалял.
Всяка нежност, копнеж или нужда.
Всичко, дето с любов съм ти дал...
Няма как да се сбъднем отблизо. ...

Със струните на първите лъчи,
прозрачен, лек, минава ден.
От снежните лехи -
новородена прелест с пръстчета зелени.
Не ме е страх без въздух, ...

Отглеждаме в душата си какво ли не. Гняв – също. Ще му дадем ли възможност да ни завладее, или ще го използваме за конструктивен диалог? Нравът на гнева обаче е непредсказуем. Като скъсан бент отприщва наболели емоции и помита по пътя си каквото му се изпречи – радости, смях, добронамереност... И уд ...

Гласът ти — га̀лещоглъбѝнен,
А погледът ти — заревѝст!
Любов крепѝ те в свят пустинен
И те дарява с порив чист!
На своето сърце се доверяваш, ...

Ако някак престана с плюс и минус да смятам,
ако някак секунда претворя в светлина,
то тогава обратно ще се врътне Земята,
но дали ще се сблъска със бетонна стена?
По библейски отново нож размахал е Авел, ...

Дъждът си вали безпризорно навън.
Студено прикривайки всичко.
И в мислите пак ме отнася към сън,
и среднощната черна поличба.
Нощта и мъглата, шумът и дъжда, ...

Некој ги сака храбрите
некој лудите
а ти ги обожаваш жените
што го украле чекорот на газелите.
Љубов, ...

Хюстън контролира движението на звездите, земята, настоящето и бъдещето с твърда ръка. Горивото ми е почти на привършване след бурната дискусия на пода, дивана, банята и спалнята, решението за траекторията ни през деня естествено е прието с пълно единодушие, постигнато под кревата. Поради липсата на ...

Въпроси към себе си
Осъзна ли, човече, защо е
тук човекът безсилен изпратен,
осъзна ли, че жив и богат е,
само който и в скръб е достоен?! ...

в памет на Иван Радоев
Земята ни жадува оран...
Сред изгревни пространства
сенките все още странстват.
Ще дойдат пак добрите хора. ...

Когато бях - за трети път
в Тайланд преди години,
попаднах пак в чудесен кът
сред Райските градини!
Отседнах в замък с водопад, ...

Ново начало
Очаквам утрото в този ден,
начало ново е то за мен.
Със песен ражда се всичко в света,
като радостна игра. ...

Казват: "Всеки своя пътека си има."
А дали случайно точно тази за тебе избра.
Огнена, дива, безумно любима,
чак чудо, че скучната мойта със твойта събра.
И как смело и гордо ръката ми хвана, ...

Казват, като динамит бил ми нрава,
наследство е от тракийка прабаба,
дори и под острието на брадвата,
ортак аз не ставам с неправдата.
Съдете ме колкото щете, говорете, ...

"И моят кладенец
дълбок
и чист,
и жив."
Елисавета Багряна ...

I so much love to put my hand
Gently through your long dark hair -
This used to be my stand,
This even used to be my cause to dare.
Is something so familiar and dear ...

Все такъв е нощният полъх.
Малко леден и чужд.
Като мъж, който тръгва на поход.
Призори... тръгва пуст...
Все така слънце жарко прежуря. ...

In her heart - harmony.
In my heart - rhapsody...
We - rock-and-roll in the night!

ОТ… ДО…
Колко кратък път –
от утроба
до гроба,
от гръд ...

Естрея влезе в един малък магазин, на който пишеше с главни букви "Магазин за любов".
- Може ли малко любов? - попита тя.
- От коя искаш? Имаме от тази фалшивата. Тя ще ти струва по-евтино. - откликна продавачката.
- Не. Искам от онази чистата любов, която не е опетнена с обиди и лъжи. - възрази с в ...

Не искам веч любови и разлъки
И огнени и страстни недоизживяни бури
Не искам да затварям във сандъци
Чувства, глас любим изпепелени в звуци
Не искам бавно спомените да изгарят ...

Спомняш ли си стария икарус,
на връщане от плажа на Сарафово
и дланите ми галещи изгарящо...
простено ни е, бяхме толкоз млади.
Помниш ли притихналите улици, ...

СУБТИТРИ ЗА НЯМ ФИЛМ
Обичам всички тишини,
в които пролетта узрява –
замръзналия снегорин
и притаената дъбрава, ...

Големите очи на страха.
Връщах се от една сбирка, каквито правехме група колеги почти всяка седмица.Софра, акордеон, китара и всички- певци. Танци, много смях! Беше толкова весело и разтоварващо, просто си зареждахме “батериите”! Като се наситим “до дъно”, се прибирахме само с малкото неудобство… же ...

Вървях по хиляди пътеки
с трънак обрасли отстрани
и много тъжни, и нелеки
редуваха се нощи с дни.
И търсех тебе, и навеки ...

Обич моя, ти ли бавно слизаш
към дома ми – стъкленица лунна?
Имаш ли за Рая втора виза
или идваш, за да те целуна?
Можеш ли да бъдеш силно рамо, ...

Да се събуждаш всеки ден с усмивка.
Добрата дума да ти е завивка.
Да си намерил свойта същина.
Възторг било да имаш дъщеря.
Да те изслушва някой търпеливо. ...

По Рая Видинска
Обичам те, любими мой, подобно врабчова сълзица.
Защо ли, питаш, толкоз малко? И сигурно ще бъдеш прав.
Но знаеш ли, любими мой, заплаче ли подобна птица,
че разтопява се светът, престава да е тъй корав. ...

На детската площадка
се събрали Радка,
Вера и Виолета.
- Излитаме с ракета! -
извикаха задружно. ...

Небеса имеют право плакать ...
В середине дня вдруг потемнело,
Молния над крышей во всё небо
Вдруг попала в зёрен хлебных зрелость.
Вознеслась молитва, с плачем женским ...

Иванчо: Някои много са се залетели да спечелят на изборите. Какво ще получат, тате?
Бащата: Хур!
Иванчо: Тази думичка не ми е позната, не можеш ли да се изразиш по-ясно?
Бащата: Куй!