Боже,защо не умея
на два гласа да пея,
пред "величията" да ставам
и поклони да раздавам?
С първите да съм във крак, ...

В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.Момчето вече само се грижеше за оскъдната си прехрана.И като че ли по-добре се справяше от дядо си.Това му даваше донякъде спокойствие.Той се обърна към отец Иван ...

Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...

О, Боже, колко закъснях
за истинското си живеене.
Отминаха лета, слънца
и тяхното стоене,
което за вечност припознах. ...

Мека топлина. Две звездички. Леко присвити в ъгълчетата на очите, струи увереност , очакване, желание за лудории, тъга, минали неволи, тих бяс, меко покорство, насмешливост, въртележки и бонбончета, неувереност и желание за лудории. Напиращо желание за полет, усмивката е в ъгълчетата на устните, в о ...

Мъж или жена? Вярващ или атеист?
Млад или стар? Оптимист или песимист?
Разделяме хората по възраст, религия и пол
сякаш са предмети, като маса или стол.
Хетеросексуален или хомосексуален? ...

Научѝ ме, момче, да мечтая!
Да достигам смирена луната.
И отмина ли я сред безкрая,
да докосна за ден светлината
на звездите, които смълчани ...

Понякога... Понякога мълча.
Дали защото думите не стигат
или пък, чувам - зрее в пустошта
кристално чист рефрен на чучулига.
Ухание... Ухае на липи, ...

Дързък план съставих вчера,
днес ракета да строя,
ще отида до Венера
и цветя ще набера.
Ще ги подаря на Мама, ...

Колко те обичам
Колко те обичам, никой не разбра,
още във сърцето нося любовта.
Тя е много странна, но така красива –
нежна като цвете, мила, мълчалива. ...

Застиналото време
в паметта
отлива статуи -
крайпътни знаци.

В леглото ти е красиво и нежно-
милваш ме дълго, навсякъде,
разопаковаш ме като подарък-
бавно,полека,с трепетно очакване.
В леглото ти е страстно, горещо- ...

Само едва полунощ е.
Да си запиша мислите
имам много време още.
Да не ме горят отвътре
или пък да не отлетят. ...

(2-я часть трилогии "За Алтарём" - о неизбежности...)
МАО-ЦЗЫ
(МО ДИ)
(480-400 гг. до н. э.)
«Попытаться словами других философских школ опровергнуть мои рассуждения, ...

СПОМЕНИ ОТ ЦИГАРА
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Украсена е с мисли, които дават грешните и заледени погледи.
По блясъка на очите ни от разстояние се виждат събитията, които тя буди в ума ни.
Мълчи, като заглавието на книгата с корица, която има остаряла миризма. ...

Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...

Дъждът барабанеше по стъклото, докато Боян се промъкваше из тесните улички зад Съдебната палата. Вечерята беше преминала безупречно – видът ми се оказа на точно на място и получих комплименти от другите поканени дами, а за мое щастие говоренето беше запазена марка на господата около масата. За мен о ...

"Обичай ме, обичай ме!" - шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.
"Обичай ме" - от ехото се чу, ...

Видях онази малка къщичка на хълма,
блести рубинен изгревът в стъклата.
Усещам как животът ме погълна…
прозорче малко, си отварям за душата.
На слънцето изгряло, хитричко намигам. ...

Тъй съм храбър, тъй съм смел,
сякаш в сабя съм се клел.
Тигър, лъв, пантера,
всички съм заключил във килера.
Даже в избата редя ...

и — мамо — всички
постараят ли се — и
ще дойде РА̀ЯТ
и нека — мамо —
всички постараят се — ...

Сага за двата бастуна
/епизод 23/
Слънчев, пролетен ден. Птичките пеят в парка. На една пейка е седнал единия, а другия се дотътря с бастуна до него и сяда:
- Да поседна най - после!
- Що, да не блъска до сега по двора с мотиката, джанъм? ...

Останала без майка като бебе,
живяла Бонка със баща-самин.
Мислил, че май жена му требе -
Дете се гледа трудно. Не е син.
Момичето родило се красиво, ...

Тръгнало е Лятото,
като конче малко...
бърза, бърза,
иска да препуска...
Ахааа - още малко... ...

ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие. ...

Тази година нещо ни липсваше. Може би... онези златисти целувки по ръцете ни. Онзи приятен южняк. Усмивките на момините сълзи. Преливащата от нюанси морска ивица...
Момичето с бялата рокля излезе развълнувано от малката колиба на ливадата, която обитаваше отскоро. Простря дългата си пола на цветчета ...

Дълго спориха попът и клисарят как да бият камбаната за Отписаното. На двадесет и четири години, Бог да го прости, трябваше да бият като за мъж, по три пъти. „Но то си е дете“ – настояваше попът. Клисарят неохотно склони и започна да бие по веднъж, като за дете.
Спас му беше името на Отписаното, но ...

Ръката си протягам и докосвам
на чувствата ти най-тънката струна.
Звукът на първите акорди още
ме кара силно да настръхвам.
Мелодия красива, чиста - ...

Не казвай нищо: замълчи.
Виж, небето е безмълвно.
Само твоите бистри очи
гледат слънчево. Но тъжно.
В тях тиха младост искри. ...

И отива си един ренесанс, за да дойде друг.
Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Животът така създаден е като безкраен път,
в който човекът все нещо да дири, да жадува.
И повтарят се сезоните, а всичко се променя. ...

Дядо и баба ми Койна на село
днес заминават, че леля ми Вела
щяла да ходи на Хасковски бани.
Исках старицата в нас да остане,
ала без грижи ще бъдат козичката, ...

Sometimes, when I can't sleep
The shades around whisper in my ear;
A neverending sorrow in a pointless trip -
Just dead cadaver eyes without ability to fear.
Sometimes, when I am drowned inside ...

Позабавила бях кротки стъпки
и навела в умора очи.
Профучаха край мен луди кънки:
- Свежо лято, раз-два, започни! -
чух команда уверено, гръмко, ...