Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...

Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...

НЕСПОДЕЛЕНОСТ
Ти
няма
никога
да си моя – ...

В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...

Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...

Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Двайсет, трийсет,четирийсет ...
Коловоз от илюзии,
перон на делюзии.
Тук и там,тук и там...
Кой си,кой съм-мечти и амбиции... ...

Казах ли ти...
колко исках
точно ти да ме обичаш...
По човешки - топло, искрено и нежно...
Казах ли ти... ...

Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...

Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този ...

Вече съм голяма
мога да чета,
даже мога, мамо,
рими да редя.
Искам да ми купиш ...

ВРЕМЕ ЗА ЛЯГАНЕ
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Времето е на хапещите кучета.
Времето раните не изцерява.
Езикът на времето почервенява от тичане по улицата, ...

Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...

А да те обичам, коства много.
Цял един живот - млъчание
и въпреки, че с лекота го мога,
липсите са равни на страдание.
Да те обичам, навярно е присъда. ...

Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...

Ние сме богови
љубовта е случајна
златарниците се ограбени
во сенката на еден прстен
без престан се љубиме.

Когато ме достигне радостта
да бъда някому Учител,
ще кажа:-Бог ми е простил!
Сега,дали достатъчно съм чиста?
Припомням си за оня труден миг, ...

Господи,колко сме глупави!
Всички ние групово
себе си заблуждаваме,
че по-добри ставаме.
Сами си крием очите, ...

Косите сиви, посивели.
Устни сухи, онемели.
С лъжа заспала върху тях.
Лъжа посипана със прах.
Ти си там, а аз съм тук. ...

Когато бях млад,
усещах аз любов,
няма милост - само нов покров,
нито трепет нов,
обръщам нова страница, ...

- Росице, моя хубавице, най-гиздава сред жените. Умнице моя, как без теб ще остана, как без теб ще живея. Малката ни рожба кой ще гледа, кой за него ще се грижи, как без майка ще расте…
- Сбогом, Страхиле, мое първо либе…друга жена ще намериш за детенце да се грижи, умирам…прощавай.
- Сбогом, Росице ...

Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...