Протегни си и двете ръце –
още мъничко, две педи още!
Чуй как тупка в небето сърце
и брадата си облакът пощи.
А от нея балони летят – ...

Днес, когато всичко се руши,
когато бездуховността нацията души,
когато чалга навсякъде се пее,
аз ви казвам:"Не само с хляб се живее!"
Животът не е само храната ...

Гледам я пред мен и не мога да повярвам, че това човече иска да е мое. Толкова крехка е в ръцете ми, а пред другите е най-силната жена, която познавам. Божество!Луд съм.
С такава елегантност прави всичко, дори когато мие чашите или като си оправя косата, Господи… А колко обича да я гушкам… Идвам къ ...

Там,
където искреността се овладява от актьорското майсторство, за да вдъхне живот на отрицателната роля Тя се научи да цени силата на собствената си воля.
Нощем, след поредния успех, прибирайки се при себе си, сваляше “чуждата кожа” и оглеждаше корените на спомените си, за да забрави коя не е.
И се ...

Гореща си, като желязо
топящо се във адовата пещ,
но в тялото ти аз, когато вляза,
ще бъда също толкова горещ...
Отнасяща си, като ураган, ...

Полските макове грейнали,
румени ергени влюбени.
Есен ги птици сейнали,
преспи ги зиме кътали.
Скрити, неми, изгубени, ...

Тя цялата е Ева по природа.
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!) ...

Изживявам те като
закъсняло лято
в моите есенни води,
като капчица благата
от детските ми дни, ...

И нищо не разбирам от морета.
Селвер
Аз нищо не разбирам от морета
и от живота покрай този бряг.
И пиша разни облачни куплети, ...

Не чакам нищо. Просто сътворявам
реалността си. С двете си ръце.
Небрежна към провали и към слава,
вървя (и път избирам със сърце).
Не слушам нищо. Вечните злобари ...

Предисловие
Този страшен фантастичен текст е събиран мейл по мейл между две живи откачалки , Адам и Ева, и е плод на скука и някакви свои вътрешни секретни фантазии на двамата пощурели писачи на страхотии. Срещнали се в някакъв форум, турили си аватари съответно Jonn и Mia и от приказка на приказка ...

Изтеглям фибата. Косите ти уханни
се спускат разпилени по гърба.
Прокарвам по извивките ти длани,
докосвам с устни колието на тила.
Протяжният ти стон в кръвта ми влиза, ...

Искаш ли да видиш моя гняв?
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда. ...

Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...

Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...

Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...

Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, т ...

Нeщо неказано,
нещо отречено.
Двама прокажени
в свят на обречени.
Двама обичани ...

Ако утре намериш причина
да се сърдиш за днешни неща,
ако бъдеще смесваш със минало
ще е болката твоя съдба.
Ако днес не мечтаеш за утре, ...

- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души. ...

Събуждам се. Протягащ ръце по пълнолунието. Тъмните сенки на очакванията ми хвърлят тъма в погледа ми. Нещо и някак ме кара да играя на сляпо. Винаги съм си падал по неизвестното, но съм цакал края със скрит коз. Оставям съдбата да се подсмихва. Театърът е тих, светлината – приглушена.
Опитвам се да ...

Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...

Изморих се... от тъпи скандали!
И от мъки в семейната прах!
На жена ми... ще купя сандали,
и ще кажа без никакъв страх,
че дошло ни е - време разделно! ...

Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...

Към приятелите ми, които обичам и уважавам!
Бъдете благословени!
Ще си отида някой ден и аз.
За мен животът просто ще приключи.
Ще тръгна сам във сетния си час. ...

Дали е орисия без рана да боли?
да гледаш и не виждаш, сърцето да кърви?
От чужди грехове така да ти тежи,
и тайните им бавно да те давят,
безчувствен на течението си се оставил, ...

Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...

Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...

С дяволски сълзи заплаках мълчаливо,
с дяволски сълзи без чувство грам.
Вече, ако плача, казвам ви учтиво,
с дяволски сълзи ще плача, знам.
Няма да разказвам, няма да говоря, ...

Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...

През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...

Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...