Contemporary authors work: literature, music, art etc.
392.6K results
Значи е възможно
🇧🇬
На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...
Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...
Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...
Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...
Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
Всеки ден ни дава нещо ново и ни оставя следа в нашия жизнен път.🌍
А,аз реших да ви споделя това данс-фънк-грув инструменталче!🙏
Приятно слушане на всички!🎼
(live recording in Moscow)
Идат пак избори.
И пак всичките кандидати за хамама се надпреварват да предлагат. Какво ли не…
Ако им вярваш – скоро всичко ще е по мед и масло. И ще раздават бутонки на гражданите – да не се изпързаляме…
хххх
Някои чакат ЧЕСТНИ избори… ...
Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътенът.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...
Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...
Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...
Недостойни сме за днешния Ден,
много политици глави навеждат,
затуй вместо народът да е спасен -
към пропастта те го завеждат!
Апатията и липсата на морал ...
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих ...
Криза, майко, криза ме налегна!
Джоба ми е празен кат държавната хазна.
Тоз кран, колко още да го стегна?
Вече мусаката я ям без кайма.
Докопах на баба сапуна домашен, ...
Festivalbar 1993
-----------------------------------------------------------------------------------
Марко Мазини - Ще се влюбиш
Фестивалбар 1993
----------------------------------------------------------------------------------------- ...
Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...
Замина лятото, отлитна, с последните ята на юг.
А есента като магия, усеща се - дошла е тук!
Ще седна вечер с чаша чай, преди отново да заспя,
ще почета и тази вечер май, и бавно ще се потопя
във сънища за свежа пролет, за лято с парещи лъчи. ...
С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...
Позлатени от на слънцето нюанса,
с импулса на пощурелия ветрец,
листата тичат да догонят шанса,
за прераждане в пролетен синчец.
Изпращам ги с усмивка във очите, ...
ЗАБРАВАТА Е БЯЛА – КАТО СНЯГ
Удавих се във твоите очи...
Спасена ли съм – или просто ничия?
Научих – трудно, че не се мълчи,
когато за последно се обича. ...
вървя по улици познати,
но изгубен чувствам се по тях,
все усещам някой, че ме следва,
обръщам се, но няма никой всеки път,
прогонвам мисли на уплаха ...
От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...
Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...