POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...

Какво е любовта? Това е въпрос с много възможни отговори. Всеки един човек чувства това по различен начин. Любовта се изразява в това да можеш да опознаеш човека, който седи срещу теб. Защото все пак, за да го обикнеш, първо трябва да го опознаеш : ) . Специално жените харесват да бъдат обичани и да ...

Там, където…
Там, където птиците летят
и се гонят ветровете,
там, където облаци не спят
и се сливат цветовете, ...

/Текст, който Вергилий написа от името на Мирабела, когато тя изгуби вдъхновение и за който се надяваше да бъде забелязан, да се напише музика по него и песента да спечели конкурса "Вселеновизия"/
Налей ми вино в чаша тънкостенна...
Калин Донков, "Незабрава"
Налей ми в Чаша Светлина –
ти знаеш – чер ...

Толкова дълго те търсих...
Толкова дълго...
Урагани ме блъскаха,
давеха ме вълни солени...
Чужди устни ме пиха ...

Във Пирин славен и вековен,
град божествен и чаровен.
Tи, Сандански, си ни рай
със слънчеви лъчи безкрай!
Ти с историята славна, ...

Понякога заставах на моста.
И дълго се взирах оттатък.
Реката беше мътна и дълбока.
Мостът бе въжен и се клатеше.
От вълните ми прилошаваше. ...

От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...

Влез. Душата ми олтар е
за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич, ...

Отново съдбата ни срещна...
в десетия български град...
Очите ти с радост погледнах...
и мигом към теб полетях...
През всичките тези години... ...

Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.
сред скута си зелен ме приюти.
С копнежа някому да бъда нужна
събирах дълго светлия си стих.
Косачите ли бяха закъснели, ...

Пак сънувах старата къща,
баба, дядо и татко до тях.
Аз замесвах хляба насъщен,
свещ гореше в среднощния час.
Беше тихо. Всички мълчаха. ...

Вземи звезда във нежните си длани.
Внимавай много, да не те опари.
Вземи мечта във жадните си длани.
Внимавай много да не я изпуснеш.
Вземи роса от цветните поляни. ...

Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.
И глухотата почва да личи ...

Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени д ...

Идеалният мъж? От майка се ражда
и е нейна единствена слабост.
Боготвори го. С любов го обгражда.
Благословия със знак за безкрайност.
Идеалният? Той скрито живее ...

Стегнах се в абитуриентския костюм, риза шарена вратовръзка,.. погледнах се в огледалото, оправих косата, намигнах си...
Върнах се в моята стая, погледнах огромната библиотека на цялата стена, отрупана с книги... 30 тома на Болшая Советская Енциклопедия, книги по математика речници по руски и френск ...

Ти си моята любов,
и без теб аз не мога,
ти си.ах, ти си ми и зов
любов си ми, която никога не стига.
Понякога се чудя що да сторя, ...

П ътуваме тъй дълго време.
Р ъка в ръка,
Е дно сърце.
Д ъга в очите непременно
А днес... ...

Сбогом, приятелю!
На Емо
Великден падна като гръм
и стаята се свлече
с метален телефонен вопъл – ...

Поглеждам тайно твоя профил
и моля се да не заплача
върху скъсаните си пантофи,
върху горчивата погача
А ти тагни се и споделяй ...

Покана за Вечността
на С...
Аз имам чуден малък Остров
там някъде в небето –
ела ми някога на гости, ...

Света̀та Книга —
глашатай на Любовта —
към Бог въздига

Островът във Вечността
(поема)
;
Аз имам малък светъл остров
там нейде в Космоса безкраен... ...

Диптих: Едно време някъде в Пасифика
1. Утро
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята ...

Щастие, Щастие мъничко,
Щастие сладичко,
Днес ти си до мен така незабележимо си.
Някак разбирам - тук си само за мен!
Гледам тъгуващи, търсят те - ...

Някой ден ще разбера защо трябваше да направя мост за вас двамата,
а дотогава ще вали, вали, и ще събира водосборът паметно
капките, като пустинно злато в студена сутрин ...
Местата, които трябваше да останат само наши и водата, която тече, и бреговете срутва ...
Кое пречеше аз да градя, а ти да сти ...

Забравена Задушница.
Две педи сняг.
Опелото - напънало вратата
на зала за тържественото честване.
Сумрак. ...

Някакви проблеми, малки
се навъртат покрай мен.
Мале, че са кръвожадни
и държат ме здраво в плен.
Ама аз ще им покажа ...

Не биди само број
во животот на оној што те чека.
И догодина ќе бидам тука
со нова брчка на челото,
а моите обични јаболка ...

Свободата си искам!
Не ми я даваш,
но аз вече я взех,
от тебе избягах
надалеч, надалеч. ...

Мислите ми щуро лазят,
по граничната бразда.
Импулс за близост пазят,
порив на дивата езда.
Аз съм твоeто диво конче, ...

Защо С мустак?... А БЕЗ мерак?!!
Така животът те боде,
че ето не усещаш как
модерното е демоде.
До вчера носих „на пепит“ ...

ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ
1
Слънцето припичаше безмилостно дори в априлската сутрин и инспектор Ромеро оправи гънките на сакото си. Беше й топло, но главният прокурор не те вика на лична среща всеки ден, така че тя се беше постарала да изглежда възможно най-представително. Едва беше успяла да намери място ...

На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ...

ХИМН
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Една е земята на истината и справедливостта
в сърцето на Балканите.
Осветена от Слънцето, векове трае ...

Препълнена е залата... Спектакъл
ще триумфира пак с любовно чувство.
Нетърпелив тук всеки днес е чакал
вълшебство от сценичното изкуство.
Не сме един до друг, ала очите ...

Колко стихове нежни,
песни ти посветих,
и пак пиша ти песни,
и пак пиша нов стих.
Те от мене извират ...