Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен ...

Защо ме гледаш така?
Не ме ли гледаше с тези очи,
когато ме лъжеше нагло,
че искаш да бъдеш със мен?
Защо ми протягаш ръка? ...

ти си една такава
маргаритка
от цимента израснала
път си проправила
към сърцето ми градско ...

Втора песен от новият ми проект. Отново препоръчвам да се слуша с хубави слушалки, за да се потопите изцяло в илюзията и кръговрата на Самсара!

Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...

Бях тръгнал към крайградската си вила,
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...

Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...

В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...

Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...

(1)
Полети...
Надолу пропадни,
ела при мен,
падни назад, ...

Когато някога обичам те, започва с днес.
И днес е утро, и се съмва.
Една звезда запазих от нощес
за някога, когато се сбогувам.
В деня, във който тръгне си от мене ...

Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...

Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...

Твоето мълчание крачи през стихове.
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.
Още ли е твоята упора, ...

Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...

Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...

Тази сутрин започнах работа съвсем без настроение. Не само защото беше понеделник сутринта... И не само защото Светла ми се скара, че не съм си изгладил ризите... Денят беше дъждовен и мрачен. Секретарката ми сервира кафето с твърде много захар... Освен това бюрото ми имаше някакво мазно петно.
‚Г-н ...

Научи ме да докосвам с пламък
тялото и ръцете ти, да воюват за теб.
Ти си пламъкът и жарта,
която ме научи да съм искрена.
Научи ме да съм спасена от лоши мисли. ...

16 юни
Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение ...

Една вечер от Вечността...
Монотонно... Монотонно
плискаха в брега вълни...
Вечността над нас – самотно
от звездите заръми́... ...

Във утро призрачно на полуздрач,
събужда изгрев тихи сенки.
Почуква нейде тайничко кълвач,
денят просветва в облаците леки.
Издига светлината нежните лъчи, ...

Дали с любов до теб се изкачих,
че няма връщане обратно,
как това чак сега открих
и погледнах надолу страшно.
Само за дни успях и се промених, ...

Аз няма как да ти се случа -
вървим във опаки посоки,
когато ти си в Андалусия,
аз още съм във село Божек.
Не ме кани, кафе си имам, ...

Мълчи нощта, а ти си влюбен и въздишаш,
ухае люляк. Тишина брои отзад, напред.
По сънищата снежнобели пишеш, пишеш...
Прокълнато благословен, побъркан...И поет.
И в тъмното на скритата в небето кула, ...

Боко продължава да обикаля с Жипката…
Някой дали е проверявал – тоя има ли валидна шофьорска книжка?
хххх
Впрочем, отново се появи иззад облаците, целият в бяло, и разреши разходки в парковете. Засега на деца с родители. Предполагам – в кръг, един зад друг, крачка вляво, крачка вдясно се счита за бя ...

— Ало, рекламното бюро ли е? Полуцялов, ти ли си? Да, президентът на концерн-холдинг-билдинга „Далаверимпекс“ Кралски е. Получи ли имейла? Въпроси?… Аха, ще прочета текста, ти сверявай. Нищо странно няма — пазарна икономика сме. И тъй — „Далаверимпекс“ обявява търг за закупуване на пособия, личности ...

Пръстите отпускат тетивата...
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда. ...