Sanremo 2012
La canzone era stata proposta per Sanremo 2012, ma era stata scartata.
---------------------------------------------------------------------------------------
Бианка Атцей - Ревността
Санремо 2012 ...

Да беше - вирус, като вирус,
а то е - истинска беда!
Попадам вече - в знака минус,
ще трябва - кифлите да спра!
Ще трябва - Черното да пия, ...

Поклон Ти правя, Боже, доземи,
задето ангел за баща ми прати.
В четирсет дълги мига озари
той пътя ми към Теб чрез добротата си.

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...

Много сълзи на този свят има,
глад и болести терзаят тази планета,
ала щастието е цел постижима,
има смисъл животът, разберете!
Ще кажете, че съм луд, ...

Те се обичаха.
Обичаха да се вбесяват,
да правят любов,
да се нараняват.
Да спорят кой на какво е готов ...

В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка, ...

Дългият виещ се път,
до чудната светла врата...
С тополи от двете страни,
безлистни, със клони прогнили,
под сивото, тъжно небе... ...

— Господи Боже мой, да се свети името ти… да го светна аз само веднъж Митьо Шопа, да види как се вземат и не се връщат сто хиляди евро накуп…
Ох, извинявай, дядо Боже, отвлякох се… Ама ти хубав офис имаш — тихо, уютно, ароматно. И какви постери! Само дето са малко старомодни. Пък и все с голи мъже… ...

Садила мома край море лозе,(x2)
ем го садила, ем му думала.(x2)
Ой, лозе, лозе, ти бело грозде,(x2)
защо те сада, защо те копам.(x2)
Като си немам от род роднина,(x2) ...

Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки, ...

Преплитат се спомени,
Зелени стени.
Смъртта е тъй бързаща!
И на сред хаоса - Ти!
Като в мъгла. ...

Имам много приятелки - все жени. Близки сме си. Откакто се помня, по-добре се разбирам с противоположния пол. Което е и хубаво, и лошо. Лошото е, когато влезеш в категорията "BF", а самият ти изпитваш чувства. Хубавото е, че се запознаваш с "по-слабия пол" отблизо и отвътре. И си даваш сметка, че вс ...

Ти си ми най-тъжната обич. Наистина.
Най-тъжна от всички, изобщо.
Нямах щастливи, даже измислените.
Тебе, изплаквам те денонощно.
Напоследък се губя. (По мъжки) ...

Не се вини, че някого намразваш,
че сила не достига да търпиш.
Дори съдбата плюе в свойта пазва,
когато ненадейно съгреши.
Не се страхувай да си в свойта кожа, ...

Знаеше, че държи здраво контрола! Къде с ръце... къде с устни, но той бе отлично поет от нея.
Заслужаваше си всяка минута прекарана в мъжката тоалетна на Поетичния клуб! Накрая целта бе постигната - стиховете й щяха да бъдат редактирани от най-талантливия член на местната поетична гилдия, а и си бе ...

За всеки влак си имало пътник.
Веднъж чаках на една студена гара. Помня, че чаках дълго. Може би година. Чаках да дойде влак, чаках много и нямаше никого. Веднъж дойде един с голямо закъснение. Качих се от студената гара в топлия влак. Пътувах дълго, а пътуването беше удоволствие. Влакът беше от оне ...

Отвън беше тихо! Само капките дъжд леко чукаха по перваза и придаваха този не малко странен мелодичен тътен, който правеше по-романтично и задушевно състоянието в нас самите, а оттук и по-смислено! От дълги часове бяхме сгушени под меките завивки ... аз и той .... Ние.
Не бързахме…. Времето спря! Са ...

Когато сутрин се събудя
и видя Слънцето в зори,
аз искам да се трудя,
плам в сърцето ми искри!
Обичам хоризонта ...

Пепелта от костите ми
погребана под земята,
служи като почва
за великолепните цветя.
Плачът на гарвана в далечината, ...

Събирам приливи и отливи,
броя мълчаливи съзвездия.
Вдишвам издъхнали миражи,
рисувани портрети.
Отвъд мен пустиня ...

Когато припадне небето до черно
и само кравайче остане луната,
ще сгъна деня. И ще седна, наверно
на стълбите, точно отпред пред вратата.
А ти ще отвориш учуден и слисан. ...

Поглед чакан и далечен засиява.
Срамежливо ме обгръща.
Небе огряно от лъчи,
изгряват Нейните очи!
За всичко ослепях. ...

Събуди ме-- искам да отворя очи,
искам да видя света, какъвто го виждаш ти
Толкова много пътища, но кой да избера,
когато съм потънала в ужасната мъгла?
Планове, бъдеще, очаквания, цели, ...

Време за Спомени...
За Спомени е Време
с „оценъчен привкус“ –
в душите щом приеме,
то ненадеен трус!... ...

Последната песен от едноимения албум на "The Dead Captain", текст и музика: Иво Златанов.
Участват:
Иво Златанов - глас, китара, бас
Мартин Стоянов - Мартист - клавишни, програмиране, синт
Иван Гатев - ударни ...

Във война сме. Така се оказа. Като ученичка имахме час по военно обучение и тренирахме да се крием в противоатомни бункери, ходехме за един месец на военно обучение, тичахме с противогази, дори сме стреляли в мишена. По едно време бяхме на косъм от истинската война, но се размина. И си мислех, че ни ...

Историята ни – безрога крава,
поклащаща пресъхналото виме,
прежѝвя времената, като плява
и дава на безименните име.
И кротка е и паметта ѝ къса, ...

Вървя през гъста и тъмна гора. Зима е. Окапа и последният есенен лист. Сама съм и ми е толкова студено, че цялата треперя. Оглеждам се наоколо, но няма никого. Днес е толкова тихо. Няма никакви птици. Няма дори вятър. Призрачна тишина. Взимам камък от земята и се опитвам да си запаля огън. Опитвам м ...

Какво повече трябва? -
Хляб и постеля,
светулки по пътя -
насъщни неща.
Когато ги има, ...

Простѝ на тая в мене,
гадна егоистка,
превзела е сърцето ти,
неподозиращо това,
че единствено способна е ...

В отминали пра-стари времена,
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така, ...

Ако си тръгна
ще бъде
заради
светлината.
Ако си отида ...

Нека щом съмне
теб да видя, мила,
когато не е тъмно,
бодро да се заредя със сила.
Нощта да чезне навън, ...

Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време. ...

По принцип съм една – за някого светица,
за друг - мръсница, скарана със Бог.
Чети ме, бръчките ми букви скрити
са простички, не ти е нужен код.
Събуждането с луди пеперуди, ...

Забравил за всичко преживяно през деня,
аз, в съня си, тичам бос по лунната пътека,
търсещ нови Откровения за душата!...