С трептене, будна в малката ми шепа,
блещукай ти свещена светлина.
И истина в сърце като комета
с искри да озарява синева.
Събираш ли за дълг сълзи вселенски, ...

Улици тесни. Небе.
Гледам те плахо в очите.
Беше до мен..и не бе,
но безрезервно обичах.
Светло червен листопад ...

Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...

От малка се возя в своя си лодка -
като мене е бяла с износени весла.
Не плувам в океана с другите хора,
в луксозни яхти място не деля.
Хич не ми пука, че сама си пътувам - ...

Навярно в делник подреден
си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.
И бон вояж ти пожелах, ...

Някога джапала ли съм боса по плажа,
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, ...

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...

Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.

Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...

В нашта държава -
тъй злополучна,
нищо не става, както трябва,
а ... както "се случва".
С най-бавния взрив поразява ...

Времето ли като хората стана,
или пък хората кат времето -
ту топло, ту пък хлад -
до студ, буря, сняг.
Зима е! ...

нелюбовта е
заради безчислени
лекомислени

Зима е, снежинки играят своя танц навън покривайки всичко с бяла пелина...
Топлина струи от климатика бръмчащ приспивателно..
Изведнъж настъпи тишина... Спря токът, уредите ми командвани чрез 5 J мрежата застинаха, телевизор и радио са безмълвни, Интернетът спря... Ужас.. А как ще заредя електроавто ...

Завеси спуснаха се днес от нежен сняг
дошла е зимата отново за да я приемем.
Внезапно закъсняла тука долетя,
да вземе къс от отреденото си време.
Светът във сняг потъна чисто бял, ...

Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо, ...

А:
Баба Зима поостаря,
мека вижда ми се тя,
подпира се на леля Есен,
куми се със снежната си песен. ...

Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.
Събираше в тебе сълзите ми ...

Отмива утрото дъжда, денят разцепва
с дълбоки, непохватно груби фрески
и хвърлят плащ върху земята набраздена
бездомни облаци като в роман на Достоевски.
Процежда кал, разстрелян тротоара. ...

Бориен
Какво прави хората войници? Някои влизат в армията, защото не им е останало нищо, което да придава смисъл на живота им. Търсят отмъщение, опитват се да заглушат гласовете на самообвиненията, да притъпят болката. Те са толкова силни, колкото силни са ръководещите ги деструктивни емоции. Нилара ...

Живеем живот, на пауза поставен.
На някаква междинна гара е спрял.
Насреща - червено. Отдавна забравен
е на семафора зеленият сигнал.
И пасажерите чакат. Сякаш в капан. ...

Не знам какво да кажа тоя път.
За моята жена съм казал всичко!
От нея, чак ребрата ме болят,
когато с мен реши да се сборичка!
Тя знае да поставя борцов ключ, ...

седеф от чувства
сърце от лед обгръща
зимна жарава
---------------------------------
бродещи сенки ...

Накрая падна и снежец
за радост на децата,
и аз, на игрите палав спец,
напълних си душата.
Направих си човече бяло, ...

Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.
Съдбата поривисто ще налее ...

При Вас ме пращат, Ваше лицемерие,
грижливо пътя ми показват даже те.
Душата крих, но злобата намери я,
от тук нататък ще е както кажете.
Да, ваша Низост, пращат ме – с проблемите, ...

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Времето е относително!?
За мен времето отдавна е спряло,
живея в други "подобни" измерения?
Духовенството години, така е оцеляло,
имали са представи в "други" оношения!? ...

На Красето и Надя
Всичките накриво –
аз на кестерме…
Важното е, знайте,
че сънят дойде… ...

О, как да ти опиша този мъж!
Та той е много повече
от всичко!
Прегръща силно.
Влюбва се веднъж,. ...

Запазих деня, в който те имаше,
скрих го на светло. Беше, и толкова.
Да не сивее под открито небе -
да е у мен, сърдечно и стоплено.
Попитай, навярно забравил си този - ...

В този свят пропит със хорска завист и греховна лъст
господар алчността е и в нейно име брат - брата убива,
свят, който дори своя Спасител разпнал е на кръст,
свят, загърбил своята вяра, която сред равни въздига
И дали има изцеление за тази сган от неверници, ...

Уилям Камерън Таунсенд (1896 - 1982 г.) е американски християнски мисионер-лингвист, чиято дейност оказва въздействие върху мисионерското дело по целия свят. През своята шестдесетгодишна служба в Латинска Америка и на други места по света Таунсенд основава и утвърждава Wycliffe Global Alliance (Глоб ...

Добро Небето, толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
Добра Земята, толкова добра, ...

Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...