Не чакат вече те дъжда,
не шепнат за листата на цветята,
не си разказват за нощта
и топлия, августовски вятър.
Не търсят миризма на пролет, ...

Летях десет
хоризонта назад,
пак теб целунах
и удавих се.
Счупих си ...

Днес Слънцето празнува!
С най-розовата си усмивка
зората небето целува.
Облаците си отиват свенливо,
танцуват цветята, тревите, ...

/из романа-пъзел "Калейдоскоп"/
На вратата се позвъни. Леля Пена отвори и учудено загледа непознатата фигура в черно наметало, през януари с коса през рамо:
- Кажете, госпожо, но по-бързо, че започва филмът. Мен ли търсите? Я, влезте вътре, да не изпусна началото…Ето – 447 серия… А, това е Мариана. ...

/от Женята Минджев, супердуперсветски репортьор/
Тази сутрин за пореден път се проведе матинето на госпожа Мими от бараката зад блок 10. Пред великолепната кофа за боклук, пълна с пресни отпадъци от снощния коктейл в ресторант „Залез“ и соарето в бар „Облак“, се събраха поканените, повечето от които ...

Онзи стар, неопренов костюм,
който прашясва във шкафа ти...
Ще ти стане ли? Я провери!
Аз отвън, пред вратата ще чакам.
Ще излъжа жената във мен, ...

О, моля ви, не ме разбирайте погрешно!
Не се страхувам никак, никак от смъртта!
Дори и тя за мен ще плаче, безутешно,
ще й е скучно - и без мен, и лудостта.
Кой друг ще смогне шепа дни да си откупи? ...

По тема зададена от Vladimir Sabourín
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...

Да пием и гуляем,
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...

Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...

Житейски терзания 12
...
Всички изтрещяхме,
и очи събрахме,
продължава, пустата му, карантина, ...

Пътуване към Нощта...
Към Залеза – бързащ денят се задъхва,
Животът притихнал очаква Нощта,
а вятър подухнал гальовно полъхва
с вечерния дъх от мечти и цветя... ...

Волф Григориевич Месинг (1899 - 1974) - зодия Дева и полски евреин, е една от най-загадъчните и мистериозни фигури в световната история. Блестящото съчетание и владеене на три ярки и много редки дарби: телепатия, хипноза и ясновидство, го поставят на най-високото стъпало на парапсихологичните способ ...

Орел един летял, но уморен
той кацнал на голям чинар в гората.
Доволен мислел: Никой като мен
не стига тъй високо със крилата!
Щом тръгна към далечни висини, ...

Ти каза ми: " Не го прави! " , но аз
пленен от беловласия й чар
сърцето си й дадох мигом в дар
и тя го взе далеч повила в мраз.
Повярвайки на Снежната кралица ...

Понякога небето се разтваря
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...

Но ти си само Юда с надпис "Вярност",
гравиран на челото ти широко.
Доверието има срок на давност
особено когато е дълбоко.
Вървиш до мен и също като сянка ...

Останаха ми недошити рокли.
И гримове изхвърлих - ненанесени,
а времето с люлееща походка
копнежите за Имане отнесе.
Дотегнаха ми модните прически. ...

Точно преди първите капки дъжд
спорим с Диагнозата
за крилатите мравки.
За празното място,
което остава, ...

Сред гъстите гори край Ориноко,
говорещ папагал, наричан Коко,
мечтаеше във всяка люта зима,
приятел сред дърветата да има!
И ето, че една прекрасна пролет, ...

Медитация под коронтина
III-ти сезон, ден 8-ми
Със ставането сутринта първо поглеждам програмата за деня: 1т. - Лидъл. Но няма как да е първа, щото се успах и сега ще чакам по обяд . Няма лошо, хем ще е по-топло времето.
Първо си правя кафе и след това влизам в една група във фейса за пиене на кафе ...

Няма значение, че сме заедно,
Защото ти си далеч от мен.
Ти искаш да си върнеш нея,
Аз искам да си върна него.
Затова сключихме сделка, ...

От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...

В сърцето нежен пламък
гали моята душа смирена,
ала твоето е сякаш камък,
пет пари не даваш ти за мене.
Нарекох те аз самодива, ...

Колко е хубава тази сутрин. Хубава е , въпреки че все още е мрачна.
Сутринта е може би най-интересното време от деня. Тогава ние таим някаква надежда за предстоящия ден. Така е и при мен.
Моята надежда беше такава – прегръдка.
Но не просто прегръдка, а нежно докосване , сливане на две непознати тела ...

В книжарницата
(Тук ще срещнеш чудни книги, прегърни ги, обикни ги!)
Книга намига:
„Ела, прегърни ме и
в миг обикни ме!“ ...