4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал... ...

Ех!...
(експромт)
Домъчня ми!... Домъчня ми
за зелените Балкани,
за цветята дъ́ховити ...

Шефът няма приятели. Той има приятелски настроени към него подчинени.
Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.
Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.
Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът на шефа винаги зв ...

Скала ти поиска да бъда висока,
аз бури да спирам и зли ветрове
дъха ти да цепя, когато си вихър
и сам да те чакам със векове.
И извор поиска да бъда кристален ...

Времето разделя ни, но зная
някой ден отново ще ни събере.
Тръгнем ли със тебе към безкрая
под небе от радост и любов - море.
Като птици волно ще летим. ...

Аз няма вече никога да плача –
небето натежало ще се пукне,
ще се продъни звездната погача
и над Света ще рукнат черни ручеи.
Остров Пенанг, свят Алфа, преди около 65 милиона години ...

Всеки сам си носи кръста.
И всички по различен начин.
Едни с коне и оръженосци.
А други на естествен ход.
Повярвайте си силни хора! ...

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТ: ЛУДИТЕ
“Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд.”
Буковски
Добирането до клиниката не изглеждаше толкова просто. Трябваше да внимават за караули, разбеснели се цивилни, а не на последно място и призрачни войни – мародери, к ...

Ще се отстраня от себе си, за да полетя на крила – понятие чуждо,
но близко в душата ни свита прибрано мълчи ненужно,
от упрека,
срещнал погледа си в кривото огледало – нали
това е най-близката среща от измеренията ...

На плажа красота, романтика
и жълто-сините нюанси на морето,
а гларусите, с древна тактика,
разбиват тишината на парчета
с гласът си, спомени от древността, ...

Болеше ме, но всичко ти прощавах.
Обичах те! Дали сгреших кажи!
В нощите когато сам оставах
те чаках често буден до зори.
За другия не те попитах. Зная, ...

Когато - Мими тръгна
в Мичурин на море,
Гошко... леко мръдна,
съвсем не бе добре!
От мъка се разплака! ...

По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...

Когато умират звезди
"като камък на шия... като черна шамия...
...добро утро и сбогом, моя трудна любов"
Миряна Башева R.I.P.
А има и такива дни - ...

II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...

Каква любов? Не ще и дума.
Дилеми. Липси. Страхове.
Единствено накрая струва -
болящи спомени за теб.
Защо ми е да бъда болен ...

КЪДЕТО ИМА ТИШИНА
От дълъг път ли се завръщаш,
та толкова си уморен?
Вибрира тишината вкъщи
и разрушава всичко в мен. ...

Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...

https://www.youtube.com/watch?v=IwGWTOG5wUY&t=1s

Акапелно изпълнение на авторска песен. Пея за хоби :)

Скромно демо.

Сърцето ми затворено с катинар,
криеше се от света в мъката си,
цигулар изкачи се на покрива,
лъкът му галеше струните в минор.
Песента ме спря-обърна ме към него. ...

Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...

Лятото школо̀то, пусто опустело,
затова Иванчо отишъл на село.
Срещат го на двора с радостна усмивка
както дядо Ваньо, тъй и баба Живка.
„ Ха, добре дошъл си, наше внуче мило ...

Белово! — Черква
стърчи нависоко и
мрака зачерква!.

една „държава“
продължава трайно да
опечалява

Добре съм. Просто съм много, много слаб. И от жегата страшно ми се пие вода. От вчера не съм ял, но нямам апетит. Все пак си казах: "Брат ми, така не може! Иди си купи поне хляб!". Не знам какво е станало. Стори ми се, че за миг съм се отнесъл, а ето че лежа в линейката и лакътят и коляното ме болят ...

Живея в свят необясним, свят жадуван, неделим..
Всъщност всичко е толкова красиво, колкото Жена, сияеща от любовта..
И когато всичко уж е "сиво" се появява пролетта, напомняща ми затова, че Животът е сбъдната мечта..
И ето аз сега лежа на поляна с разцъфнали пролетни цветя, слънчев лъч и малко добро ...

Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...

Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна, ...

Пътят внезапно ли свърши
или катери небето?
Вятърът клоните кърши
и ги премята в полето.
Полетът сменя посоки, ...

В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...

3. Големият сън
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...