Магьосник с думите,
владетел на словата,
на страстите - и светлите, и тъмните -
дете на свободата,
но носещо на плещите ...

Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...

Дворът е тъмен. Последното слънце залезе.
Лъчът му се скъса в изгнилата вече асма.
И точно на прага се срути и тъмното слезе
Аз нямам кураж да прогледна. И само мълча.
Затварям очи пред света, който толкова силно ...

Малини, малини...
Зелени върлини...
Под Ком* се родили,
росата отпили.
Години, години... ...

Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. ...

Аз съм като нощна пеперуда,
влязла в осветена стая.
Пърхам със крилете до полуда,
блъскам се в предмети до замая.
Привлечена от светлината якра, ...

Във тази битка нямам фаворити -
за справедливост несправедливия крещи.
Народът страда, безпределно ясно е:
той днес не може нищо да роди.
Той днес е гол без никаква надежда ...

и четирите
годишни времена са
любвесветлина

Какво очаква родината -
възход или падение?
Ах, тя - бедната, ранимата
с лидери със срамно поведение!
Два месеца упорстват ...

Лято, времето, в което всичко живо е навън, грее ярко слънце, направо жари земята. Толкова е топло, че дори да ходиш без обувки, изгаря ходилата. Мястото не е било по-хубаво от тук и сега. Оглеждаш се птички пеят, хора тичат или ядат сладолед,морето зове хората към себе си, без значение , че тази го ...

Нещата... които понякога мразя,
не са много лоши неща:
Клоуни, кифли - от боклуци се пазя,
по паяци гневно крещя!
Мразя ютии - не знам как се глади, ...

Наричайте ме просто "Есен",
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...

Радостта ми да е тиха,
че боговете може да завидят.
От невидимата сила
боя се, тръпна цяла, прося милост.
Живея в някакъв мираж ...

Психопат убиец, (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Зелени таласъми, (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Мръсни свине, (продуцирано от dimokasapina), тоест от мен.

Ах, нека са проклети тези Е-та!
По магазините продават кашкавал -
от този кашкавал бил ял Скрипал!
И Гебрев с Е-та се е натровúл!
А пък Навални водка с Е-та пил! ...

Всички сме били деца. Пазим детското в себе си. Някои милеем по детството, други не искаме да си спомняме за него. На някои ни е било прекрасно, на други не. На някои дори противно. Но каквото и да е било детството ни, то има какво да научим от него. Какво ли? Ами, всичко. Всичко важно за нас. Всичк ...

Елизабет се върна обратно в стаята си, затвори внимателно вратата, за да не събуди останалите гости, и седна на леглото. Навън започваше да се развиделява, но пердетата на прозореца държаха утрото далеч с изключение на една тясна ивица светлина на отсрещната стена. Момичето се загледа невиждащо в не ...

ТЪЛКУВАНЕ НА СЕНОКОСА
Това навярно е съдба.
И не твърдя, че ми харесва.
Веднъж покълне ли трева,
коситбата е много лесна. ...

Той имаше се за безгрешен -
Откъснал се от земните блага,
живеещ в своя свят далечен,
по цял ден казваше молитвени слова.
За него всеки друг бе прокълнат ...

Луната - сърпче тънко във небето
преде си мрежа с фина светлина.
Светулки щъкат из полето,
а пеперуди по Света.
И повей от листо по вятъра ...

Ако ти си бучка лед, аз съм стрък от огън.
И не ме е еня дали ще направя беля.
И да се пазиш, пак ще те опаря.
Питаш кое ще отпадне първо жарта или угарта.
- Няма как да сложа точка на разпален факел. ...

Затвори очи, омразата покълва
Почувствай гнева, който ме изпълва
Аз съм псувня за твоята душа
Играчка в ръцете ми, аз съм твоята съдба
Издигни се с мен, виждам целта ...

Посвещение
...
" Ти на мама мъничка прекрасна,
тя - на мама сладичка душичка..."
Помниш ли когато пях тази песничка кратка, ...

За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия, ...

И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кан ...

Има ли определение за болката?...Реалност ли е или просто е част от една силна емоция...
Можем ли да бъдем по-добри, когато в душата ни е буря?... Когато усмивката е криво огледало на сбръчкани мечти...
Посрещаме денят, гледаме, ала не виждаме другия, егото е по-силно от добротата...
Обличаме новите ...

Нещата... които понякога искам,
са малки кристалчета лед,
във чаша със старо шотландско уиски,
край морския бряг следобЕд.
До яхта на кея - в която да седна ...

Човек,
където много често се намира,
най-вероятно там и и ще умре.
Морякът ще умре насред море,
ловецът ще умре на лов, ...

С какво си по-различна от останалите,
коя си всъщност, истинската ти?
Тези като теб, наричат се белязаните,
пишейки творят, ала с душата си..
С какво си по-различна от другите, ...

Жената с червената рокля...
(Вечер в Страната на спомените)
Съдбата често се шегува
(дори и грубичко със нас!) –
погали ни, а отпътува ...

а по предмета
„ласкателствознание“ —
са̀мо шестици