Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може ...

Любов съм аз, дори и да вали,
в очите ми, пак локвите са сини.
Раняваш с тежки думи и боли
и не заспивам с месеци, години.
И броня нямам, само да тежи, ...

Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра, ...

Идва време, когато човек разбира, че за да върви напред, е нужно да се води от малко, но съществени неща. И осъзнава, че едно от тях е да обикне себе си. Ограничава света до най-близките си хора и не вижда нио друго. Така, той е убеден, че когато обича себе си, може да помага и на тези, които са око ...

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си ...

Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити, ...

Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...

Тук и сега
Захвърлената рокля във килера
Стои си там от стари времена
Неставаща, когато я измеря
Но пазена с надеждата, една. ...

Подсвирква чайникът в кълбета дим –
на облаци струи усилно време.
Часовникът върви, неумолим,
и все на място, дявол да го вземе.
На гаричката селска – ни душа. ...

Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...

Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...

Пандемия. Психоза. Карантина.
И малко смърт за цвят. Апокалипсис.
Човекът атакува магазина.
Гладът е параноя от измислици.
И някъде в света въглехидратен, ...

Не мога да те лъжа и признавам -
не искам да съм влюбен повече.
Омръзна ми да бъда океан,
и уморено да пресъхвам обичи.
Ужасно отегчих се. Не е истина! ...

Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна. ...

Теб
Наивна и безгрижна,
пристъпвам сред живота.
Наоколо е чудно. Има всичко.
Само ти липсваш на душата ми. ...

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

Ти си този, който ме вкара в плен.
Ти си момчето, за което копнее сърцето ми.
Момче, което ме плени и влезна в сърцето на едно момиче.
Ти си този за който мисля, този който ме кара да съм щастлива.
Ангел небесен, който открадна ума ми. ...

Къде ли да търся доброто
търся го тука и там
само знам, че не трябва
никой да остава сам.

Понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера.
Н.Й.Вапцаров
Ще дойде ден. Ще се събудим... ...

Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...

Животът, казват, е една игра.
Рискуваш, бягаш, смееш се, грешиш.
И точно като на шега- обърнеш се и ето- ти играта ще превъртиш.
Като художник с четка в ръка,
добавяш цвят след цвят ...

Какво е да ме целуваш
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Топла коприна ли? Да погали устните, с които така неотложно жадуваш да ме намериш, полуизгубен в нощите...
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Близост ли? Която обърква мислите... В аромата ми безтегловен да плуваш сред лунни лилии... И да зреят мали ...

Топли ме твоето име,
чувствата се бунтуват, обичай ме.
Ласкае ме усмивката нежна,
вярвай при тебе съм в зимата снежна.
Душата ми поема песен тиха, ...

Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени ...

Погледа ме докосна, аз мълчах и усещах аромата на нежност да се потапя върху тялото ми.
Любов замълчи....
Отведи ме в рая.
Усещаш ли как страстта надделява и се вплита в душите ни.
Ти бе моят стъклен рай в който се събудих. ...

В последните години често чувам коментари от приятели – „Много си крайна“ или „Не съди толкова строго“ или „Не всичко е черно или бяло“. В последните години съм влизала с спор с може би толкова на брой хора, колкото познавам. И в последните години съм продължила да поддържам връзка с толкова хора, с ...

Вероятно е възможно
любовта да оцелява...
Алгоритъмно набожно
да се самовъзкресява
и да има още сили, ...

Днес ви предлагам две вариации с едно и също име - всекиму според настроението, приятели...
"Напук на дъжда" - коментар на Petia Valentinova Outskouni към картина, видяна в мрежата.
1
Напук на дъджа ще се радвам в неделя!
Дъхът ми блестящ ще е. Ще определя ...

НАСТОЯЩЕ
Пролет, като зима.
Полет? Догодина.
Муза? В карантина...
БЪДЕЩЕ ...

ЗВЕЗДНАТА ФЕЯ
Живяло някога в далечна страна едно малко момиченце. Когато се усмихвало, големите му теменужени очи блесвали като звездици и цялото му личице грейвало. Прекрасна диадема придържала копринените му къдрици, които се спускали като златен водопад върху крехките му раменца. Момиченцето при ...

ГЛАВА 13
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПОСВЕЩЕНИЕТО
Колко време съм седял в това положение не знам. След известно време осъзнах: тайнството свърши, време е да тръгвам.
Видях пред себе си добре спрегнати моите дрехи, неизвестно откъде донесени. След като се облякох, слязох долу. Там беше само Дана. Като ме видя тя ...

Полепна по клепачите нега,
небето нощна шапка си нахлупи,
за звезден грош и мъничко тъга,
дано успее сън да ми откупи.
А совата внезапно оглупя, ...

Късай веригите!
Тежки са, стигат ти!
Блатото вече е мътно до грях.
Бурята ярост,
буди, за жалост. ...

Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...

Как да опиша един Свят,
в който сълзите от студено безцветие
искрят в розово-пурпурен цвят?
Как да покажа, че страшната, черна нощ
е преддверие пред красотата на изгрева нов? ...