В твоя свят на пурпурни небета,
зелени камъни и лилави скали,
и жълтеникаво-платинени морета,
от диамант издялани сълзи,
ме няма мен. ...

Среща със......
Тя бе красива. Дяволски красива !
Очите и със цвят на кадифе.
Снагата и на горска самодива.
Косите-развълнувано море. ...

Стрехи на прелетни птици,
зимуващи скрити от тях,
под лунна постеля унесени
дремят като в призрачен злак.
От стиховете уречени птичите стрехи ...

E... Mислиш ли, че е толкова лесно?
Мислиш ли, че всичко е просто игра?
Аз обичам те, а това е плашещо, зловещо,
обичам болката, обичам онези небеса...
Но когато светът се разтресе, пропука, ...

От мисълта за теб изтръпвам цялата,
знам, грешно е, но те желая.
Със пръсти да докосваш кожата ми, бялата.
За тебе тайно си мечтая.
Да ме целунеш в два след полунощ, ...

Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...

Я ми кажи какво за теб е любов?
Я ми кажи какво за теб е щастие?
Я ми кажи какво за теб е успех?
Я ми кажи какво за теб са взиращи очи гледащи теб?
Я ми кажи какво за теб е да дадеш всичко от себе си? ...

Понеже не вали от сто години
и морно влача сушата в душата,
Избирам си най-скъпото мартини
и търся кал да си сглобя приятел.
И с него за водата да говорим ...

Няма оправдание моята постъпка,
акт на глупост,
в младост неразумна.
Дори не заслужавам прошка!
Самата лудост ...

В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, по ...

Бях ти ръчен часовник на китката,
гледан само когато потрябва.
Щом получиш каквото си искала,
продължаваш си пътя нататък.
Днес тиктакам сред мрак в чекмеджето, ...

Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието – за Бога е волята... Каза: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“ и тозчаз словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства – по долини, ...

Опитвам се да имам две ръце,
а не крила на волна птица.
Разбирам, че е глупаво сърцето ми,
защото все химерите обича.
Вменявам си, че всичко е илюзия. ...

Научих се от облаци, дъждовен сал да направя.
По небосвода ярък, песента на рибите да открия.
Че дъждът е бяла послушница, с броеница на Богородица.
Научих се от дървесните нимфей, че от дъх до пръст
сме временни. ...

Нямам време за думи без смисъл
и за хора без светлина и мисъл.
Нямам нужда от ненужни вещи,
и да нося чуждо бреме на плещи.
Нямам време за битки и за борби, ...

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: БЕКИ
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...

Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло, ...

Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка - ...

Преглътнахме, че „Босия“ гладувал...
И кралството потъна в махмурлук.
Гладът за правда не възтържествува –
доказа го излишният суджук.
Крещяха лозунг изборен, победно – ...

Хей, детенце мило с телефон в ръце
вънка слънце грее, даже е 3D.
Зная, че модерни са – форуми и блог,
но човек живее в свят красив, широк.
Той не се побира в клауд или на диск ...

или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...

Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...

Стихия си, когато ме целуваш -
настръхва смело цялата ми гръд.
Страстта в немирни капчици доплува
до слабите места на мойта плът.
Жадувам устните ти... Непрестанно ...

Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.
Макар, че аз съм вездесъщата, ...

(Хайку - тавтограми)
Г.
Гняв героичен
гордия гарван гнети.
Глух героизъм. ...

ПЪТЕКАТА КЪМ ХРАМА
Не мога да спечеля от лъжа –
измамата и пет пари не струва.
Но хвърля ли в браздите от ръжта –
знам – мравешкото царство ще пирува. ...

В нейните розови мисли
Двете ухаеха на цветя
Там всяка мисъл бе чиста
И всяко цвете бе тя.
Беше роза беше червена ...

В една чакалня с надпис
над входа ú: "EREM",
видях народ да чака,
на шията с ярем.
- Кажи, народе беден, ...

Като роза през май
ти галиш нашите души,
тъй хубав е родният край,
националният идеал злото руши.
Затуй толкоз герои, борци ...

В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия ...

Беше двадесет и втори февруари, вторник.
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего б ...

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...

На
Дѐла Кръстева Благоева (Нѐли),
ортопедична медицинска сестра
и на
Благой Стоянов Благоев, ...

Последен дъх. След него тъмнина.
Очите са далеч от светлината.
Дущата ти е вече сам-сама
поела своя път към небесата.
Кратък миг и после тишина. ...

Къде умират новините?
На страниците на старите вестници.
А къде свършват те самите?
*****
В тоалетната-живот се реят буревестници. ...

(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...

Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...