Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...

Цар.
Ето, излезе от двореца, та застана посред Царевец на равното и хубаво място, там под Майката на всички български църкви и наблизо до Балдуиновата кула и последната от петте порти на крепостта. И с царя вървеше Тодор Балина Младия, архиепископа Натанаил, целият синклит, а и още други боляри и йе ...

Пепел, прах...
Няма как да не сравним,
огромните комини,
пушека над тях,
небето черно, ...

Окото на фара будува в нощта.
Светлината е спасителна сила.
Заедно живеят със песента
на вълните. И са закрила.
Той пази жадните за бряг ...

Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...

Полунощ в гората...
(приказна поема за пораснали)
В една гора бях сам замръкнал –
живот от спомени помъкнал,
а бе до утрото далече ...

Сутринта стана от сън рано. Направи си кафе и излезе на терасата да изпуши една цигара. Валеше дъжд като из ведро или както казваха англичаните от небето валяха кучета и котки. Настроението ѝ беше скапано. Носеше със себе си химикал и тетрадка, в която всеки ден записваше по едно свое стихотворение. ...

ТОЙ:
... ах, тази рокля от лъскав сатен...
обгръща я като мъжка прегръдка -
поема си дъх, стене вятърът в мен
и(!)... Спасява ме поредната глътка ...

> В памет на жена ми,
>
> за днешния ѝ рожден ден!
Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки, ...

Красива си, когато се усмихваш,
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива. ...

С разплискан, хладен дъжд потече мрака
по топлите извивки на деня
и с глас на жълтоока кукумявка
над сгушените сенки прелетя.
Премина по пътеката на двора ...

Останал си, прегърнал си звездата,
която бледо заминава със нощта си,
по устните ти вижда се печата,
оставен от жена и от греха ѝ.
Прехласнатата утрин се задава ...

Нека има повече добри дела,
нека хората да си помагат,
нека се спасим от участ зла,
и за стари, болни грижи да се полагат.
Нека мъдри хора да ни управляват, ...

Какво ли да поискам от съдбата!
До тук живях със своите мечти!
Не можех да изляза от играта!
До край ще съм дори да победи!
А тя, съдбата своето ще вземе ...

Понякога съм ручейче скокливо,
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...

Всичките ми белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...

Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...

Ще седна, щом предлагаш стол.
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...

Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...

Добруджа
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...

Щастливите хора си имат звезда,
която им дава надежда.
Която разстила им лъч светлина –
по път към целта ги отвежда.
Щастливите хора не търсят вина, ...

Понякога, когато вихри гоня -
предвестници на бурята във мен -
опитвам се да обуздая коня
на вятър ледено студен.
Понякога, когато ги достигна... ...

Седмото небе или деветия кръг на ада
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...

Понякога - дали и блян не бе?
Рисуват ми безсъници картините -
Тосканското, бездънното небе,
полята слънчогледи и маслините.
Смокините залепват за съня ...

A FAIRLY SAD TALE
by Dorothy Parker
I think that I shall never know
Why I am thus, and I am so.
Around me, other girls inspire ...

Влезе като лъч светлина,
като въздух пръв в кавала,
като ромоленето от дъжд,
като песен докосна ръцете ми,
влезе в клавишите на пианото ми. ...

Тази нощ ще заспя на ръцете ти меки и топли,
ти послушай в съня щом засвирят щурчета в парад
и ела в моя мрак пак душата ми сънна да стоплиш,
да спасиш Любовта ми тъй крехка от нощния хлад.
Рецидив да опазиш, от дяволско свое начало. ...

Пиячката закъсня, но все пак дойде.
Докара я Гогата, някакъв банкер го черпил кашон вино, по случай новия му кредит за 50000 лева. Розе! Като го видях едно розово, запотено, на женско ми заприлича. Ама слабо, хилаво, да не може да ме копне за гьона, да се спъна, или поне носа да си очукам на път за ...

Кадифено.
Задрямал сънят
на незнайното утре,
приютен под чехъла
на отдавнашно минало. ...

Биаджо Антоначи - Грешно се разбрахме
---------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...