Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985

Композитор...Marcello Terezios!

Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...

Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...
Барабанът
пак
бие!!!
Атака… ...

Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...

Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да ...

Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...

Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...

Идиот си ти
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...

> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...

– Дядо, дядо, я кажи, колко слънцето тежи?
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...

Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща ...

Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди ...

Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...

Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...

Художникът рисуваше... със патка...
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...

Обичам кожата ти мека,топла!
Така ухае на любов!
Очите ти дълбока бездна,
в нея да попадна е разкош!
Душата ти е като птица,свила ...

Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина, ...

С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...

Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...

Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...

Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...

Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...

Светът веч е на колене
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...

България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...

Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...

Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...

Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...

По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...

Житейски терзания 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...

Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...

Всяка кОрОнтина да си знае Генерала! Да, ама ние с два...
"Първи китайски град забрани яденето на кучета и котки".
В близките дни се очаква бум в спада на цената на кучетата-разхождачи и на нашия пазар поради очаквания гоооолям внос от Братски Китай!
"Предлагаме кучета разхождачи под наем краткосроч ...