Третият под ред сезон дошъл е тук –
Златна и красива, променлива есен.
Със нейния сладък и меден звук,
А аз се радвам на чудесна песен.
Последна, да, вярно е, но красива. ...

Закътана в най-скритите недра
на нараняваната и измъчена душа,
пречупвана, предавана, изстрадала,
от себе си се крила, бягала,
Тя не крещи, не търси, не вини, ...

Разговарях с дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя ...

Година нова,
високосна, òбична и
мироносна,
здрава, благодатна и
градивно необятна!

Дари ме, Всемогъщи Боже,
с просветление-
да не повтарям грешките познати,
дари ме още със прозрение -
да различавам истината ...

Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...

лотариите
зарибяват — за да се
обогатяват
лотариите
рекламират — „льольовци“ ...

Всяка Нова година се ражда с надеждата,
че от миналата ще бъде по-благодатна
и обикновено, се превръща в поредната
потънала такава в тинята блатна...
Едва преминал празничният махмурлук ...

Казвайте на глас, че се обичате,
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...

Дванайсет е. Стрелките се целуват.
Притихналият град избухва във екстаз.
Букети от звезди небето озаряват.
Новата, пристига в този късен час.
Искри във чашите пенливото шампанско. ...

за човеците
богопознанието
обич се зове
за човеците
богопознанието ...

Сред бедушна мъртва тишина,
глас познат порязва с вопли.
И псува и крещи.
И проклина съдбата си проклета.
Пак ли е пияната жена? ...

(Из проект за книга)
Някой може ли да каже кога е излязла от печат за първи път „Под игото“? Някой да си спомня на какво са посветили своите дела народните будители и как са ги възприемали? Не е ли на това робите да се събудят и да започнат да се борят за своята свобода и своето човешко бъдеще? Защо ...

Не с поглед,
с устни те видях
рисувах с пръсти
твойто тяло,
душата не докоснах, ...

По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...

Пронизва като нож студа...
Леден нож - пронизващ моето сърце.
Стоя на терасата сама
и вглеждам се във нощното небе.
Облаците са закрили звездите ...

А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...

Весело изпратих старата година...
Пак с чорап и маса застанах до комина
пръв да срещна Дядо Коледа, ако може,
пръв на мене подаръци да сложи!
Доста време чакал съм, пил и ял, ...

Тази незапомнена празнична вечер
пристъпваме в новото десетилетие.
Същите или други ще сме вече
след зарята от глухи междуметия?
Пожелаваме си да се подобрим, ...

На 2020та летвата е толкоз ниска
Че не знам какво да си поискам.
2019та за мене беше зла година
И доста бързо покрай мене мина.
Доста случки, купища неволи... ...

Разкошен сняг,
нима небето ти омръзна?
Или за устните ми топли зажадня?
Далечен връх
от самота замръзнал ...

Игравме танго на нерамен терен
и со лицето на мојата потпетица
ја згазивме куќата на вредните мравки.
Времето правеше сребрени кругови
и ги фрлаше во нашите коси, ...

Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени
А всеки, що с него е бил, си спомня ...

31.12.2019
Да вдигнем тост, приятели!
Тече последна страница на календара
и скоро мястото му ще сменим със нов!
Прието е тогава всеки да си пожелава ...

Една девойка маха ми с ръката
и струва ми се някак си... позната.
– Приятелю, тъй малко време мина.
Спомни си, аз съм Старата Година.
Жалко, че лимитът ми изтече ...

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...

Сурва, сурва нова година,
идваш със гръм, светлини.
Шумно на прага пристъпваш,
какво ли приготвила си ни ти?
Сурва, сурва нова година, ...

Теб искам да целувам,
да прегръщам и все към
теб да се връщам.
Искам за теб да копнея
и с теб да живея... ...

Тишина.
Усещам мрака
навън да пристъпя.
Знам,
че мога да чуя ...

На този свят какво му трябва?
Най вече повече любов,
да зарови бойната си брадва
и на доброто да чуе кристалният зов!
Трябва му повече вяра, доверие, ...

Стрелям на сляпо.
С облачен принос
на едри парцали
вали обич в мен.
Не си ли усещал ...

Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти...

Трудно е... и то много! Преживява ли човек катарзиси в живота си, за да се извиси? Каква е цената? Заслужава ли си? Може би да, а може и да не... Кой знае отговора? Знам само че това пред което ме изправя живота е тежко... много тежко... Имам ли избор? Да имам... Не взимам тежки решения, уча се. Все ...

Обичам те, не те обичам.
Жадувам ли те или не?
Живея ли живота,
или моля се на колене?
Обичта ми силна уж е, ...

Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...

Зима е. Студено.
Сънно замразено.
Клоните оголени,
потънали са в спомени.
За лято и за слънце, ...

Под нежните бемоли тишината
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата, ...

Вечерта е тиха.
С чаша вино във ръка,
седнали сме сред приглушена светлина.
Усещам как бавно спуска се твоята топла ръка и цяла обгръща ме, да избягам не мога да си позволя.
Поглед – страшен е, не мога да му устоя ...