По пътя си, Родино, хилядолетен,
да изкачиш много върхове,
дала си сили до дъх сетен,
устояла си на ураганни ветрове.
Трети март – от върховете пръв, ...

Някога много обичах да чета приказки. Ей така, за удоволствие. И в училище четяхме, но с образователна и възпитателна цел. Там научавахме, че в хубавите приказки винаги побеждават добрите герои, а лошите са наказани и от всяка приказка непременно извличахме важна поука. В живота не е така, но това г ...

Баба Марта да ви е честита,
дарявам ви със бяло и червено,
и прошката днес също се почита,
на всички:... Да ви е простено!
Весо: 01.03.2020г.

Не! Не искам и не позволявам
със времето да остарявам!
Да слагам спирачка на мечтите!
Нали не остаряват душите ?!
Нали всяка сутрин слънце изгрява ...

Ще се престоря на кокиче закъсняло,
ще се усмихна щом разтопи се снегът,
ще се изправя към небето просветляло
и ще зачакам птиците от юг.
Душата ми все още заледена ...

Една лека и приятна симфония, като за неделя...

Нямаше как, още с пристигането, да не забележа голямата, стара къща отсреща. Докато татко паркираше колата, а майка ми и по-малката ми сестра се дивяха на новия ни дом, аз бях прикован от огромните прозорци, колоните, сякаш строени войници и зеленината пред отсрещната къща. Имаше някаква притегателн ...

пролет
долетя
зима
овехтя
лято ...

прошка се дава
и прошка се иска за
душепречѝстка
прошка се иска
и прошка се дава за ...

Като влязоха в антрето, Катето бързо събу обувките, захвърли якето на шкафа и се втурна в хола. Майка ѝ се събу, закачи дрехите на закачалката и с торбите влезе в кухнята да ги разтоварва.
След малко Катето дойде, облегна се на касата на вратата, загледа се в майка си как мие нещо на чешмата и със с ...

Баба Марта ,виж, окичи,
всички хора по света,
с беличко, като кокиче
и червено - за кръвта.
Мартенички тя раздава - ...

Вече знам, че светът ни свършва бавно
Колкото и тъжно да звучи
Ще ми липсваш,
когато те няма?
Да, свърши се, добре ...

Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...

Purgatorium, Част пета
Тъмнина. Очите му отказваха да се отворят. Дали не бе прекалил с освежителните питиета снощи? Спомените му от вечерта бяха приятни, но установи, че последното, което си спомня е деколтето на пияната третокурсничка и ферментата, който се стича между двете полукълба на пищната ѝ ...

Навън валеше проливен майски дъжд, пътищата бяха мокри и хлъзгави, нямаше почти никой, който да кара по магистралата, освен една малка синя кола от която се чуваше смях и музика. В колата се намираше семейството на Саманта, току-що навършила 18 години с ясно заявени представи за бъдещето си. Предста ...

Пиша за себе си.
Нямам друг човек за муза,
както всички останали.
Не съм всички останали.
Не съм и нарцисист, както ...

Разсъблякох душата си,
оставих я боса и гола -
самотна да скита...
А вятърът с ледени пръсти
докосва и драска... ...

Кокиче, сняг, тъга,
надежда, скръб, съдба.
Тъга, съдба и сняг,
кокиче, март и бяг.
Пролет, вятър, мрак, ...

(Англо-българска пародия, с крими-любовни оттенъци)
Английски лорд отглеждал не една,
напета статуетка в своя замък,
ала веднъж тъй както палел си лула
и хоп! Намерил на килима камък. ...

Не е старост, моя тишина,
щом напролет цвят косите ронят.
Младост втора... дали е жена,
но с корона?
Колко близка нощем си с деня? ...

***
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...

на Йоана
Направи ме щастлив в единствен миг,
пред мен по-светла и от лунното сияние.
Очите омагьосани от твоя нежен лик
проглеждаха зад неизбродни разстояния. ...

Искам да бъдеш в живота ми,
но не за ден или два, а завинаги до мен.
Искам живота ти да споделям
в добри и лоши дни и нощи.
Сгушена в ръцете ти да заспивам, ...

Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...

Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ОСМА, СЕГА ПЪК МАГИЯ НА ФЛАШКА
Само че изпитанията и неразбориите съвсем не бяха свършили. Нали си спомняте малкия Стас? Той беше от Познан и заедно със сестричката си Башка и родителите си отиваше на почивка в България. Преди това бяха решили да се отбият ...

Побърза Баба Марта.
Допреде си къделята
със бяло и червено.
Пълна кошница с кокичета,
набра от горската дъбрава. ...

Не си свободен,
ако самотата в теб се е вкопала.
На нея роб си.
Нали, мой роден февруари!
Хайде, сбогом... ...

Като сините небеса чиста,
ти душата ми превърна в храм,
но когато книгата на живота си разлистих,
аз, уви, не те открих там.
А аз съм нежна пеперуда, ...

Вървя
по счупени стъкла
от чашите
със тебе недопити,
усещам стръкове, ...

Ето, август бързо се изниза
и започна цветен листопад.
Аз обличам бялата си риза
за разходка в Западния парк.
Ще пребродя всичките алеи, ...

Камионът, който ни чакаше бе марка “МАК”. Целият бе изписан с индианци, на които лицата грееха от цветовете на войната. Бяха застинали в битка и ловни фрески, а шофьорът като ни видя, че го зяпаме с отворена уста, поясни, че макар и американски, бил закупен от Германия. Бяхме двама при положение, че ...

Говоря ти тихо и кротко, за да ме чуеш.
Изправи тази глава и не гледай надолу!
Я ме виж и кажи как ти се струвам!
Притежавам ли ценз да проникна в сърцето ти надълбоко?!
Имам ли данните да докосна бохема във тебе? ...