Кой знае дали е възможно
на болката в седмото дъно
по мъничко вяра да сложим
за път по човешки задънен?
Кой знае дъждът в колко капки ...

Защо да харчиш 2 000 лева и отиваш на Малдивите?
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...

Какавидите на пролетта
пропукани отвори
от шумолящи
измачкани крила
на зелени пеперуди ...

Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен ...

Всеки от нас има потребност да общува. Да говори с някого. Да споделя. Да бъде нужен. Тръгваме по път, по който не можем да вървим сами. Необходими са ни опора и споделеност. И в търсенето си, ние срещаме различни хора. Доверяваме им се до такава степен, че споделяме неща, които стряскат самите нас. ...

„Веднага изолирай се, веднага,
прецакай тая смъртоносна сага“.
По двайсет пъти миеш ли ръцете?
Хей, после ще му мислиш за сърцето!
Не срещай се, не говори, не дишай, ...

във времена
съдбовни
с премеждия
световни
пред БОГ ...

надежда има
и когато вярва се
половинчато

Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...

Петър
Дълго виках. Всички ветрове
молех във душата ми да влязат
и издухат всичко –
страхове, подлости, безчестия, омраза… ...

Човеколюбче, Боже Господи, прости ни и спаси ни!...

Добрякът Добрин
Добрякът на име Добрин
живеел в село Добрин.
Той не просто вярвал.
а винаги правел добро, ...

Един въпрос е важен
По Света е пълно със въпроси,
на милиардните души.
И Всяка своя кръст си носи,
колко много, а в многото сами. ...

Познава тялото ти моето езиче
и няма тайни то от него скрити...
Отлично знае и какво обичаш
за да блестят оргазмено очите...
Не пита, просто пътища намира, ...

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...

Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...

Щом музикалните редици съществуват,
поетичните тоналности сами минават пътя
до музикалността.
Решават динамичностите своя брод,
догдето не прескочат в галоп ...

Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл, ...

Някога, в далечни времена,
живял рибар в рибарската колиба,
за да изхранва своите деца,
всяка сутрин ходел той за риба.
Бил силен, смел и безпощаден, ...

Бърбън стрийт*
Красиво пъстроцветните балкони
обрамчени с дантели от метал
и впрегнатите с мулета файтони –
рекламен блясък пищно е залял... ...

Руска ролетка
Шест патрона в барабана?...
Не патронът е един!...
Шест мъжете са в кръга застанали,
а патронът все – един!... ...

Виц по време на чума...
Китна пролет по Земята
шета и цъфтят цветята...
Пролетни се вият хали,
хората са се прибрали... ...

Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...

на Йоана
Последните звезди броя в нощта -
един закотвен в бездна звездоброец.
За кратко усъмнил се в любовта,
макар роден на чувствата в пороя. ...

Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...

Дали народът, тоест
И ти, и аз, и всички нас.
Дали великите водачи
С талант, амбиция и власт.
Или пък алчни политици, ...

Ако денят ти пука отеснял,
по шевовете, като стара дреха
и плаче ти се, ала би запял,
ще ти даря усмивка и утеха.
Протягам ти приятелска ръка ...

Тя е много красива -
като пурпурен изгрев
над залив
на южния бряг.
С топлина те облива - ...

Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...

Доминото пада,
пада и нощта,
а в чашата се смее
ефектът на греха.
Редени ден и нощ ...

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...

Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

Тъй обичам да съм у дома,
на котлона да кЪкри фасул,
до прозореца с книга в ръка
и пантофи червени обул.
Телевизорът леко да дрънка, ...