Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...

Любо братцы...
Если слушать всё что он рассказывает, - запутаешься.
Говорит, что священник: и приход имел, и имя поповское – отец Иоан. Сейчас он просто Костя. Изгнали его из прихода, - за пьянство, и евангельскую забывчивость. Длинные волосы, собранные хвостиком в затылке, бородка, голос певучий, - ...

Нарисувай ме със думи!
Опиши ме с тишина!
Сладка радост достави ми,
изваяй ме във светлина!
Ще остана за теб безмълвна, ...

– Виж к’во, мой човек! – Мишелъв се почеса по тила, протегна се към ухото на висящия с главата надолу игуанодон и започна да му шепне оживено. Златната му коронка се килна настрани и едва не падна. Той я поправи и продължи делово:
– Ние тука с тебе си станахме близки, един вид – аркадаши, зат’ва да ...

Рано сутринта, когато всички сладко спят, отварям очи и с умиление се взирам в отлетялото минало. Там многобройните вълнуващи моменти се щуркат около осиротелите спомени. Съчувствено им протягам ръце, а те въодушевени изплуват от водите на загадъчната безкрайност. Странно усещане. Напират случки – о ...

Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...

Кръв
Кръвта - това е течността на живота! Тече във вените, артериите, капилярите на живите същества, без тези, които нямат такива, и доставя на всички органи и части на тялото хранителни вещества и кислород. Тя се намира в непрекъснато движение, спирането на което означава физическата смърт на съотв ...

Точно както в дванайсет часа полунощ
този ден ще си иде по правило.
Точно като един недочакан живот
вързал края съвсем във началото
аз вися на конец над притихнал вулкан ...

Квадратно небе
с полегати лъчи...
и пътека самотна от мисли.
Бог полузвездно мълчи,
няма спомен от мен, ...

- Деца, кой е създал кирилицата?
- Цар Киро, госпожо! За това са я кръстили кирилица.
- Как цар Киро,такъв не сме имали!
- Имаме, госпожо, имаме! Тате що тогава вика на мама "Булка, я бегай до супера да ми вземеш една от царкировите!"?
- Ученици, на кой цар носи името Борисовата градина? ...

Пътят без тебе е дълъг,
криволичи в завои
и е целият в прах.
Трудно вървя, но не спирам,
отдавна изгубих от самотата си страх. ...

Тази нощ луната, ах, луната,
видяхме как кралицата преброди,
измитото кадифе на небето -
от изток до запад, нощ на
тържествуваща луна ...

Далеч от бащината си къща,
в която искаше да се връщаш,
приключи земният път твой,
падна ти геройски сред бой.
Съвестта силно тебе терзаеше, ...

Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...

ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна. ...

А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...

Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи, ...

От вчерашната обич не остана
в прегръдките и хладна празнота -
мълчалива, ранима и разплакана -
очите и са празни. И сама!
Под дъжда стои, и се сбогува. ...

Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...

Ще, Да и Ако...
Във зората на живота си използваме все "ЩЕ"-
"ще порасна, ще се изуча, ще направя кариера,
дом ще изградя, семейство ще създам и зная, че
само с бързо темпо мога да прескачам бариери!.." ...

Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...

Една спринцовка гледаше луната
през дулото на своята игла.
Ветрецът нежно галеше цветята
и шепнеше им своята тъга.
Разказваше им за едно момиче ...

"Нарисувай ми, художнико, сълза"*,
но тя да бъде от кристал и само моя.
Когато в мен настъпи есента,
да приюти на дните ми покоя.
Нарисувай ми, художнико, мечта, ...

И така, една мъчителна неизвестност и тревога легна върху семейството на Петър и Калуда от село Тракия в ранната есен на 1875 година...
По Димитровден всяка година ставаше разплащане с овчари,аргати и другите наемни работници.
Дядо Петър "развързваше кесията" и изплащаше едногодишната вересия,която ...

Execution, death, vicious desire
Curved and insane, evident pain
Hope of salvation, impending torment
Uncertain reflection, unclear direction
Take me there - to the craving vacuum ...

Ако решиш,че днес ще те целувам!
Сгрешил си.Не ми е до това.
Ще те прегърна просто на сбогуване,
а утре ще очаквам любовта.
И пак ще те сънувам неспокойна, ...

Животът е търпение,
Казва китайският мъдрец.
И намества порцеланово шкембе
На рафта до останалите фигури.
Животът е забавление, ...

Бързам да обясня на непосветените, че по едно време през деветдесетте много лесно се ставаше милионер. Беше направо фасулска работа. Не, нямам предвид милионери с инфлационни пари, когато един хляб струваше хиляда лева, а истински доларови милионери. Ами достатъчно беше само да ти сече пипето и да с ...

Вълшебна нощ се спуска, хиляди звездици ярко светят.
Но във моето сърце една единствена го тя огрява.
Ти любима моя си звездичката на моето сърце.
Ти единствена и искам твоето сърце това да разбере.
Стопли ми душата щом те аз видях, безумно в теб се влюбих и направо онемях. ...

Професията на баща ми беше счетоводител, но като човек - голям чешит! На мен също ми се искаше да вляза в икономически техникум, но той ме натика в Механото с думите, че това да се занимаваш с чуждите сметки не било работа за мъже. Пък и видите ли неговите и двамата дядовци били техничари. И като се ...

Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре ...

непознатото ново като усмивка блести
все под същото слънце. проводи ме натам
да запаля селото диво и чуждия храм
да си спомня как с всичка сила крещи
изгонен от рая и в ралото впрегнат адам ...

Това, което е пред лицето ни.
Обичащата машина създава силна нация, лица, личности, стремежи и просперитет. Лицето на Обичащата Машина е гласът на певицата в текста на музиката, който остава като татуировка в душата на човек. Тя е грациозността, елегантността, вдъхновението. Лицето на обичащата маши ...

Гриха на дачах
- Стой, стой, куда ты Гриху гонишь, он не гонимый. Все знают!
- Ну, мало ли, всякое подобие в том затишье не загонишь, знают многое, а нужное потеряно. Митрофаныч теперь за него в ответе. На нём просьба легла. Так и родичи сказали: - Возьми Митрофаныч Гришу к себе в посёлок, его умени ...

Там някъде... в планината Рила,
на южния й топъл слънчев склон,
вековен извор с чудодейна сила,
слепите лекува мълчешком.
Във двор зелен на черква много стара ...

Пирон в главата
Навремето забих пирон в главата си,
мисълта ми да не пада, но уви,
някой този красив стих ми подари.
(Забравих кой е, но съм сигурен, че не беше ти!) ...

Повдигна жаба крак,
налбантин каза:"Как?".
- Кови и моя крак!
- Не става! Чакай! Как?
- На конят може, а? ...

За немалка част от съучениците ми споменът за часовете по физика е като сладостната тръпка, която изпитва войник, оцелял след преминаване през минно поле. Първата ни гимназиална учителка по този предмет, другарката П., посвещаваше първите пет минути от всеки урок на така наречената «гимнастика на ум ...