Жената, която мирише на бъчва –
ме спря и подаде ръка за стотинка.
Животът, когато съдбата ти връчва,
не пита дали за Димитър, за Гинка.
Ела на ръба – да извием хорото! – ...

Той няма елени, шейна, ни брада.
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега ...

Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...

Пътища безпътни,
думи безсмислени,
чувства неизказани,
терзания смутни,
любови изгубени, ...

Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...

Джордан Хил - Запомни ме по този начин
От време на време
откриваме специален приятел,
който няма да те остави да паднеш,
който те разбира напълно ...

Новото ни авторско парче. Весели празници на всички!

Пандора - Пясъците на времето
Вървя в тишината
под едно дъждовно небе.
Откривам себе си
в пантонимата. ...

Израснах във Балкана в село диво,
от кладенеца носехме вода,
прескачах ручеите пенливи
и някак си не бе ме страх,
че в шумата чакал ме гледа, ...

Не ти прилича
да си толкова студен.
Как си? Къде си? С кого?
-се питах всеки ден.
Няма те! Не те и търся вече! ...

Любовта е
в на съдбата
печата
и дерзае
из сърцата — ...

Сърцето ми в огън гори,
душата ми плаче от болка.
Где е България, где е нашата
родна земя?! Заминах аз за
чужбина да търся щастлива ...

Триптих:
1. Вечѐрна мелодия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратък ...

Обичаше на мечето баткото
да бърка във бурканчето със сладкото,
и дебнеше го все да е заспало,
омазвайки го в сладко цяло.
Но веднъж потънал той във грижи ...

Не съм избягала, когато можех.
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя. ...

Пия до несвяст,
опитвам да забравя.
Усмивките ти, думите ти, теб...
Насита не познавам!
Пия от несъвършенствата ...

Когато изляза рано навън,
виждам, колко красива е зимата.
Разбирам, че всичко е сбъднат мой сън,
и нямам мечта, от живота подмината.
И което в сърцето, преди е горяло, ...

Безумно ми се спи, ала не мога...
И липсваш ми във сънища дори.
Обземат ме събудени тревоги –
не идваш и след падащи звезди.
Не мога да заспя. И май не искам. ...

Ще помълча...
Ще скъсам всички думи
преписани от дланите ми тъжни.
Ще полетя за няколко секунди
или по-дълго – докато се стъмни. ...

Тиха, нежна мелодия, Коледна вечер,
пухкав бял сняг все вали и вали,
на меката бяла и лунна пътека
самотен бял странник оставя следи.
Забързани стъпки с надежда достигат ...

Бедно живее. В бащиния дом.
Единствен потомък на стар род -
дървото, с корен почти изгорен.
Не може дори да излъже.
Ял е преди ден, от други - огризки. ...

аз съм любовта, но не се виждам
скрила съм се в звездния пасаж
с капчиците дъжд пристигам
или изпепелявам всичкото във вас
аз съм любовта и съществувам ...

На всеки се полага щастие трохичка,
в телцето му щом тлее мъничка искричка,
по форма, вид и същност както да изглежда,
трябва да получи мъничко надежда.
Никой няма право от нея да лишава, ...

- Ти си Вселената? – попита учудено момичето.
- Точно така, скъпа Шарлот.
- Как е възможно това? Ти не си живо същество.
- Напротив. Аз съм по-жива отколкото ти някога си била.
- Но все още не разбирам? Защо съм тук? ...

Ако някога, любими,
видиш, че ме няма,
станеш ли невидим,
станем ли измама,
моля да си спомниш: ...

Не искам да съм облачно небе
и брод да търся сред звездите.
Аз цял живот пълзях към Теб.
Да знаеш как ми се отлита...
Дотолкова, че някъде под мене ...

Една дълбока
истина да ви внуша,
достигнала
до днес житейска висота:
харесваме ...

Дишам...
радост и тъга,
любов и безразличие,
добрина и суета,
рими в многостишие... ...

"Не, няма да протестирате,
смажете своето достойнство!
Нима не разбирате -
оправдано е вашето безпокойство!
Чакайте малко - нали и ние пием ...

Сега е времето
на наложниците.
Мръсно време,
лош сезон,
нещастен период. ...

Със цвета на алпийски лазур
две очи ме погалиха нежно.
"Няма никакъв видим кусур"-
мисъл мина през мене небрежно.
И седиш си на тъпия стол, ...