Посвещение
...
Беше мъничко кутре
с вирнато носле,
дъвчи, дърпа к'вото ще, ...

Преодолях те, все си аз повтарям,
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.
Държах надеждата затикана на тъмно, ...

Аз искам по света да се разходя
с една, едничка, мъничка торбичка.
Ще сложа в нея всеки топъл залез,
погалил нежно моите страни.
Ще пъхна вътре и доброто ...

В лято беше – така и остана,
овдовя планината и тате.
Есен идваше – тиха, с премяна,
от която измръзват крилата.
На сирак онзи миг заприлича ...

Елизабет се събуди преди закуска на следващия ден и след кратко чудене какво да прави – излезе за първия си работен ден. Като дъщерята на заможен търговец, от нея никога не се беше очаквало да работи, не и истинска работа. Ако момичетата от обикновени семейства бяха учени как да готвят, шият и чистя ...

На тебе кой ти каза, кой посмя,
че зимата е все един и същ
финален послепис на есента,
последните пожари утолила
в най-чистото от всички откровения. ...

Роло изпитваше върховно блаженство. Разпънал палатка между президентството, министерския съвет и новия парламент, в триъгълника на властта, той се чувстваше като попаднал едновременно в бермудския триъгълник и не по-малко опасния от него окосмен триъгълник, от който мнозина смели мъже не се бяха зав ...

Позволѝ ми, любима, в нощта
да целувам и огън да паля.
Говорѝ ми, когато мълча
и когато словесно те галя.
Непознатите мои страни ...

В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...

изгуби се във мен и в големия свят
да не се върнем тук никога повече
страховете в гърдите ни вече туптят
избягай с мен любов моя, моля те!
ела при мен на пловдивската гара ...

Пози, бройки, нощен лов.
Пачки, вадят се банкноти.
Купува се безценната любов,
висок е оборота...
Стойки страстни, холограми чувства, ...

Имам по пет пръста на всяка ръка
и с всеки правя по нещо:
с кутрето си чистя носа
и си чеша ухото.
Безименият е украсен ...

Звъни в ушите ми
твоят глас-
спокойна буря.
А ти стоиш спокоен
с нежна власт, ...

Пак започна се една
също като на война.
Партиите, станали на крак,
на членовете дават знак
да тръгнат сред народа кат месии, ...

Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...

Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...

Живота ме научи на много неща,
едно от тях е да не казвам „не мога“.
Това се превърна в житейска съдба
и винаги си казвам „мога“
Това ме нахъсва, дава ми стимул, ...

Под шума́ на листата
заровихме стъпките,
под дъждовната шатра
на есенни станове.
Зреят лилии бели, ...

[the English-Italian version of “Cose della vita” (Eros Ramazzotti)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти & Тина Търнър - Нещата от живота
[английско-италианската версия на “Cose della vita” (Ерос Рамацоти)]
----------------------- ...

Тихо плаче реката.
А отвесните клони, пробили
като остри гигантски
рога на козли,
черносиви мъгли ...

Есента вали
Есента вали, а е още топло-
облечена в пастелни багрила,
обута в търпение от мокрото
в кръговратност, измита от вина. ...

(Il ritmo della passione)
Ерос Рамацоти & Анастейша - Принадлежа не тебе (Ритъмът на страста)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giuseppe Rinaldi (Kaballà), Anastacia L. Newkirk (Anastacia), Eros Ramazzotti, Claudio Guidetti, Kara Di ...

Въртим ли се, въртим
все около едни и същи пътища.
Камъни отрупват всяка пътека,
а ние в опита си за щастие
все ги заобикаляме. ...

/Не е поздрав, но не е и през розови очила/
- Добро утро ученици! Защо да не е добро, Силвия? Пак ли ти се спи? Та вариетето го затварят в пет часа – имаш два часа за отдих. Как така ги използвате с Николай по предназначение? Какво, какво… О, не!… Пак закъсняваш, Светла. Всеки ден закъсняваш. Всеки ...

Тази нощ аз те сънувах -
усмихваше се чудно.
Толкова по теб тъгувах,
толкова бе ми трудно.
Теб видях, мой идеал, ...

Копнеж по нещо простичко,
позна ли?
Да дреме в теб
и малко да боли...
За малко тук поспри! ...

Полузабравен спомен...
на М...
С една наивно-приказна реалност
замествахме жтейските проблеми
във „онова“, наричано сега „отдавна“ – ...

Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...

Из "Дневникът на Арти" ,
Философията на Арти 3
...
В групата " хотели, подходящи за домашните любимци "
мама критики отправя, все неточности за всинци... ...

/на сина ми Ивелин/
Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините. ...

И ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба,
която мислех, че ще е полезна.
С годините я мъкнех на гърба ...

Сам проследи с поглед Елизабет. Не разбираше защо продължаваше да не е доволна, след като беше получила работата. Всъщност всичко щеше да се нареди добре, ако Чарли не се беше набъркал.
– Нужно ли беше да се месиш? – обърна се към мошеника, който продължаваше да го гледа ухилен и с интерес.
– Ти сам ...

Ако слънцето е мисъл,
сигурно ще е щастлива,
лист ли е, ще е написан
с думи топли и игриви.
А ръка ли е, ще гали, ...

Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени. ...

Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...