Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук, ...

Не унивайте хора добри,
всяко зло безнадеждно изтлява,
а след трудните, горестни дни
над неволите слънце изгрява.
Не хулете Отецът Небесен, ...

Гърча се.
И свличам
От себе си
Последната ми чиста вяра.
Една безмилостна конвулсия ...

Passano gli anni e con i sentimenti di un’adulta ripercorro la
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...

Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...

Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече, ...

ЧЕТВЪРТО РУДОУПРАВЛЕНИЕ – РУДОЗЕМ
Още в първите години на народната власт (1948 г.) Георги Димитров поставя задачата „да се проучат подземните богатства в Родопите”. В изпълнение на тази поръка през 1949 г. се създава комплексна българо-съветска геоложка експедиция, която открива и проучва значителн ...

Не се оглеждай в очите ми,
защото в тях ще се влюбиш!
От тази бездна, знаеш ли?
Не ще лесно изплуваш!
Не мечтай за устните, ...

Как ласкаво нощта ни вика
и търпеливо ни причаква!
Не може да познае никой
в часовника добър приятел.
Такава нощ, която тегне ...

Копнежът по тебе голям е
а аз съм пияна.
Но и трезва да съм
ти си в моя сън.
Пуста му и карантина ...

Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...

Не чуваш яростта в гласа ми,
имаш болка в ушите,
а моите гласни струни
са посинели от студ.
Ще ги сгрея във ума ти, ...

( От продължение)
2
В оскъдица вечна живота те дави,
шамари ти удря... Какво да се прави?
Приятели малко, а "лошите" много – ...

Не се ли блазните, че кръстът ви е празен?!
Че има давност хиляди години.
И че върху му Сатаната си дълбае
със джобно ножче скверности нахилено?!
Разпнете някой! Праведник търсете! ...

Пропаст
Любима моя!... Скъпа и прекрасна,
ти чуеш ли любовния ми зов
ела при мен в картирата ми тясна
и пак ще спорим: „Има ли любов?...” ...

Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...

на Йоана
Ще дойда в четири
пред твоята врата,
нечуто ще прошепна в ухото на вселената -
Обичам те, дете на любовта! ...

Пролетен дъжд...
Пухкави облаци вятърът гони...
Спре и за кратко излее се дъжд,
капчици свежест небето отрони...
Вятър подухне край мен изведнъж... ...

Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум ...

Като феникс – ще се преродим в друго време,
ще отпием утринна роса...
Ще се слеем с началото и края...
Други ще сме ние, друг ще е света.
Птици на високо. ...

Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчание,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Смолян
(пролетна импресия)
И на хотелския балкон застигнат
от шепота на тази красота
съм, дето всеки връх възбог издигнат ...

След шумна, луда веселба,
заринат в чаши и бутилки,
обвзе ме чувство на тъга.
В главата както и преди,
отново хаос и мътилка... ...

Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела. ...

Утрото на този ден предвещаваше нещо хубаво. Теофил го подушваше, някакси го чувстваше с всички фибри на тялото си. Не можеше да обясни какво точно беше особеното в това утро – дали гальовният ветрец, който подухваше от изток, дали играта на слънчевите лъчи по стъклото на прозореца, дали закачливото ...

Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...

Какво учехме?
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ и ...

(Всички прилики и съвпадения с имена и събития са случайни. Разказът е изцяло художествена измислица)
I
- И така, победителят в конкурса за финансиране от Европейския фонд за екологична и социална икономика е … проектът на компанията "НАСЕКОМО". – Водещата направи пауза и погледна очаквателно към за ...

Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!
Смущават ли те белите коси ...

Заглавието звучи на език хинди, съдържанието е изненада. Не засягам пряко тази тема, взимам нещата много но сериозно, но нека да погледнем малко от добрата и забавната страна, че то това ни остава в тези тежки времена. :)

Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам ...

Когато всичко свърши,
ще съм друга.
Тъй пророкуват първите
и мъдрите писатели.
Дано са прави. ...

Всеки ден в осем часа
гледаме мъдрото му лице.
Дисциплина яка - начаса,
събуди се, стадо овце!
Който пръв е по пагон, ...

В първите дни на пролетта, времето е променливо. Така, както и настроенията на човека. Ту слънчево, ту вали дъжд. Понякога дори и снегът наднича, сякаш е забравил да вземе последните снежинки и да ги прибере до следващата зима. Но все пак е пролет и слънчевите дни са повече. В един такъв ден, Емилия ...

Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...

Мерак да имам? Имам го в излишък!...
И колко ли мастило пропилях?...
Тетрадките... един огромен списък...
Докато един ден... разбрах...
Мерак, добре, но имам ли талант? ...