Защо тъй все лице зад маската на фалша криеш?
На въпроса „Как си?“, отговаряш винаги с „Добре!“
Сигурна съм, зад екрана сълзите си тайно триеш,
но ела и сподели ми, да криеш – за мен е демоде..
Сподели ми болката, която нощем все те задушава, ...

На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...

Есенно червено,
охра и златисто
греят вътре в мене
тихичко и чисто.
Слънчева поема ...

ентропия нула
черна дупка в паметта
събуждам се като молекула
и не знам в коя вселена кръжа
разтягам се на ляво и на дясно ...

Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...

Родолюбието е онова, което те прави българин, което те отличава от останалите нации и което прави националното ти самочувствие пълно. Една държава съществува, когато има в нея хора, които са патриоти. И ако всеки друг огън може да бъде угасен, то патриотичния е неугасим, защото се предава от поколен ...

Словата се изнизаха - на пръсти,
от болка натежали и сиротни,
че с името ти липсата ги кръсти
обрече ги да светят - доживотно.
Кориците на мъдрите ти книги, ...

Кажи, изгубих ли те, този път?
А как ще дишам, от сега насетне?
Не ми достига, вече, въздухът.
Задушно ми е, и ми е ледено,
и двете. ...

Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъ ...

Последен стих.
Изсъхнал лист
без радост, но със мъка,
отронил се от клона си -
жълтист ...

Търся, опитвам се, желая, мечтая,
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края? ...

Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...

и благозвучна
Момина клисура и
на обич тучна

Мнозина те „обичаха“, нали?
Увлечени, те даже се кълняха,
оставяйки по пътя си следи
и бягайки, когато теб видяха...
Отричането води до сълзи. ...

Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...

***
Осип Мандельштам
Мой тихий сон, мой сон ежеминутный —
Невидимый, завороженный лес,
Где носится какой-то шорох смутный, ...

Мъжете, ма така сме лесни,
за игрите на жените,
стигат потничета тесни,
да не казвам за полите...
Изплезваме пред тях езичета, ...

Нощ. И толкова е тихо.
Лунен лъч пред мен изгря.
Облаците с бяг се скриха –
по вълшебен път вървя.
Тръпне звездната постеля. ...

В седми клас два часа в седмицата имахме рисуване. Веднъж учителката беше извадила за назидание и показ пред дъската четирима калпазани, дошли като на гости – кой без блокче, кой без боички, накратко казано, негодни за приобщаване към висшите естетически ценности на изящното изкуство. Учителката хуб ...

През зимата
Не е бяло. Нито достатъчно шоколадово.
Студено е. И топло.
Там, където кръвта е моят цвят.
А небето е твоето око. ...

Целувай болката.
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...

нощният вятър
гальовно нашепва и
любвеукрепва
нощният вятър
шепти из къдрици и ...

Последна любовна слънчева ласка,
реверанс към морето и морския бряг,
след нея си тръгва в златна каляска,
укротеното Слънце след дневния бяг...
Вълни разпилени – къдрѝ на жена, ...

Живота има нужда от усмивки,
за да бъде по-ведър и свеж.
Нужно ли е вечно да се мръщим,
на омразата да бъдем в плен.
Отвори очите си широко, ...

Смъртта ще бъде кратка
Смъртта ще бъде кратка,
уви недей се бори ти,
веднъж го разбери.
Когато гръм удари, ще те порази. ...

Там, където сняг блести
и вятърът говори си с небето,
там където еделвайс цъфти,
срещнах аз момичето което...
не разбрах! ...

Стремления
Преследвах не една мечта
понесла вихрите с охота,
през дни на шум и тишина
разгръщах цялостно живота ... ...

Какво за нас ще кажат нашите деца,
следващото българско поколение,
отново ли народът ще бъде овца?
Да го спасим от тежко положение!
Корупция в държавата се шири, ...

Кажи, възможно ли е розата
единствено за тебе да ухае?
Да забрани на вятъра от аромата ѝ
опиянен, да се ветрозамае?
Виновна ли е красотата ѝ, ...

Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то в этом поместилась ...

Ако знаеш,
че днес е последният ти ден
за срещи,
ако края на дните ти
е опасно близо... ...

И трева ще никне там,
по нашите пътеки,
защото няма кой
редовно да ги тъпче....

Нашето време е въглен от сажди,
птица обречена с отровна рана,
коварна истина в деня ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Дай ни ти, Господи, сили и воля, ...

Една много светлозелена тъга
от зениците ми избяга.
Не си направи труда да ме пита,
а аз можех да я нахраня!
Можех много дълго да ú бъда подслон, ...

Разкажи ми за теб! Разкажи ми!
Бях на десет , а ти - на четирсет,
вече минаха двайсет години,
разкажи ми какво промени се?
Моят ден е нечувано скучен ...