Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ...

Обсипват звездите небето
и грейва небесната шир...
Тъй дълги са дните, сърцето
въздиша по тебе безспир...
И трепка злощастна омара, ...

- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чака ...

Уморих се наистина. Вярваш ли?
Уморих се да давам любов.
Непоискана тъй ме разяжда.
Ще я влача със мене до гроб.
А тежи като камък на шия. ...

Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски ...

В памет на Андрей Германов
Есента е мимолетна
хубавица в този час.
Багрите ѝ многоцветни
стелят още лятна страст. ...

Бурята
Автор - Величка Николова - Литатру1
Буря иде, страшна буря тича.
Небесата облаците свличат.
Да воюват. Черна пот се стича. ...

Една възможна разновидност на шахматната игра се получава, ако добавим към обичайните й правила следното необичайно такова:
Фигура или пешка, която взема противникова фигура или пешка, незабавно напуска шахматната дъска /и напускането на дъската не се брои за нов ход/.
Това правило не се отнася за ц ...

Не ме пускай, любов,
вече час ни се радва луната.
И е спряла голяма, и хубава точно отпред.
Аз повярвах, любов, истината блести в простотата
Да обичам, да вярвам сега и да бъда до теб. ...

За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...

Един ден човешките сърца решили да направят нещо много щуро. След дълго мислене стигнали до идеята да си организират свой бал. Естествено, за целта избрали той да се проведе през девет планини в десета, през двадесет океана в двадесет и първият, през деветдесет и девет континента в стотният - Тоест, ...

Сълзите са думи силни, които
сърцето не може да изрече!
Сълзите са изворна жива вода,
извират от душа – човешката душа!
С тях душата ми сякаш говори, ...

Те никого не радват вече –
ненужно мили и добри...
Дошли от друг живот... Отречен!...
Не съществувал може би?...
Приличат ми на некролози ...

Каквото хубаво го има в мен -
на теб дължа го, моя нежна обич!...
Със теб е цветен сивият ми ден
и с вяра срещам делниците нови!...
Като провиждам в ясна лятна нощ ...

Оле! Кое време стана!
Бързо! Новата премяна!
Чанта, китка и бегом!
На училище съм днес!
Да ви кажа, хич не спах нощес! ...

(На един убиец)
Не моли прошка той
или възмездие.
Не моли жертвата да възкреси.
Очите са без израз. ...

- Здравейте, аз съм Антон! Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика! Казаха ми да опитам с групова терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор! Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да каж ...

Пиянство...
Инстинкт на пчели ни подмами
към черният грозд на нощта
и късахме с глад ароматни
наляни от сладост зърна... ...

Надраскана рисунка с тебешир –
дъждът ще ме изтрие от паважа.
Изтеглям всяка есен на буксир,
преди да ме затрупат кал и сажди,
преди луната – като златен сом, ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Безсилна пред пространството
и думите на времето,
пътеките прегърбени
отново преминавам.
И няма сън ...

Изхвърлям скъпоценното зад рамо,
студено утро ми намята шал.
Скверни ме слънцето от облаци обрано
и няма как да си остана цял.
В завоите от спомени се губя, ...

Не мога даже и насън
със други кръста си да сменям.
Зазиждам чувства, а отвън
остават хиляди вселени.
Дори на родния си син ...

И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ...

Посети ли различни места,
нетипични за нашето време?
Аз възпрях се на тази земя...
Любовта ли сега ще ме вземе?
Без крила накъде полетя? ...

Самотно куче
по пътя си върви.
А аз на пейката
съм седнала
и гледам ...

Докоснах те, но знай, не е небрежност,
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...

Тя облече специално за мен
свежа блузка с пъстър десен,
жълто слънце и сини цветя,
и направо... сърцето ми спря.
Ах, какъв прекрасен мотив! ...

Всеки път, когато заболи
или пък внезапно стане страшно,
всъщност си надничал просто ти
между нас от празното пространство.
Тебе съм усещала, обаче ...

Трептят,трептят... Звънят крилца!
От клон - на клон, от цвят - на цвят
лети, лети една пчела...
От мрак до мрак, от свят до свят.
Бръмчи, бръмчи... Безброй цветя! ...

Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси ...

Сложи си денят короната от слънце
и целият потъна в светлина.
Облече есента във рокля позлатена,
закичи я с последните цветя.
С вълшебна пръчка облаци дъждовни вдигна, ...

Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам ...

Имаш вкус на теменужки.
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...

С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...