Колко си красива, дори не знаеш!
Леко премигайки с наслада.
Само можеш да гадаеш,
за душевната, дълбока клада.
Ах, питам, aз луната. ...

В своята "История на Философията" Георг Вилхелм Фридрих Хегел лансира смелата идея, че числото е връзката между света на идеите и света на материята. Още по-крайни от Хегел са питагорейците. Те считали, че числото е всичко. Тоест съществуват само числата, а всичко останало е някакво тяхно въплъщение ...

По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...

Перце по перце -
бих раздала крилата си
на всяко дете,
за да стигне мечтаното!
Сълза след сълза - ...

Добрите хора Господ ги прибира,
при себе си, той всички ги събира!
Те неговата заръка изпълниха
и той ги благослови, той ги дари!
Добрите хора бързо си отиват, ...

За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...

Катастрофално е, че много хора днес избират да живеят с отминали събития, като напълно спират да виждат настоящето. В стремеж да поправим грешки, които отдавна вече са се случили и са забравени, загърбваме случващото се в момента. Става въпрос за емоциите и моментите, които изпускаме да видим, не ус ...

Разстлани въглени – душа гори,
небето призовано е към прошка.
Чертаейки си земните следи,
от кармата измолвам си отсрочка.
Ще го вървя жаравения път, ...

/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена. ...

Хей, гъсеничке космата,
остави сега децата!
Не лази им по главите,
стой си мирна във тревите!
Колко имаш ти очички? ...

Ангел в рокля бяла
разсейва бавно тъмите,
иде след дълга раздяла
тя - най-хубава от момите.
Като пролетно цвете чудесна, ...

Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...

Из " Дневникът на Арти "
...
Пак във малката количка
Като в " Дядовата ръкавичка"
Се набутахме петима - ...

Приказка за пораснали...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“...
... И нищичко излишно... Не!... ...

Седем ключа ни спират сърцето
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани, ...

Когато се усмихваш,
зная,
че някъде си скрил
трапчинка,
в която се редуват - ...

…скъсана рокля, скъсано копче,
скъсани боти, скъсано джобче,
скъсани шевове, скъсана нишка,
скъсана кучешка здрава каишка…
…скъсана страница, скъсана риза, ...

"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...

От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...

Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...

Остани.
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...

Думите, които не изричаме,
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...

Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...

Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...

На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...

Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...

Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...

Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...

Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...

Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...

На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...

Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...

Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...

Завет
Достатъчно живях на този свят!
Достатъчно ме влаачеше тълпата!
Добре живях, ала не бях богат.
Стоях със двата крака на земята. ...

Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз, ...

Готова съм за полет и перката върти се...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...

Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...

Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...

Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...