Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...

Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...

Свободата да бъдеш
Свободата да бъдеш красив
Или да не бъдеш
Свобода от оковите
на пазарното общество ...

Беше ден като ден, обикновен, както и да го погледнеш. Сравнително топло, сравнително слънчево, с някой друг облак и малко вятър. Както винаги когато вървях пеша, гърбът бе започнал да ме боли, но аз стоически търпях. Почти се бях прибрал.
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...

Тя забрави рождения ми ден
За рождения ѝ ден
сърцето си ѝ подарих.
С любов и нежности от мен
и гравиран върху него стих. ...

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...

Щом звезди обсипят свода
Щом звезди обсипят свода
и звъннат първите щурци...
Гола и безумно млада
за двама ни плета венци... ...

Когато разбереш, че нямаш време,
че идва на пътеката ти краят...
Съдбата щедро дава, но и взема...
Когато тленността си осъзнаеш,
когато имаш хиляди причини ...

Нима животът
не по(дс)каза, че парѝте
са проказа?!...

Есен гроздозрейна...
(експромт)
Есен моя, есен!...
Есен гроздозрейна -
ти ли се усмихна, ...

Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот.

В гората припкал си сатирът Страти
от племето рогати и космати.
Започвал на ,,Шушана" нов куплет,
но блеснала подкова там, отпред.
,,Тук някакъв табун навярно броди. ...

Дълъг път до никъде, безкраен
птдавна съм аз оставил.
Път, завинаги покварен.
Път един, искам да бях забравил.
Зло пълзи между нас, ...

– Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...

Вечна памет вам, смели борци,
на Съединението славни творци!
Великият Захари ви събуди
и цял свят се учуди
народът наш колко е смел. ...

Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви ...

Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване – ...

Есен, есен, горска песен!
Птиче чѝкне, клонче кликне.
Габър шумне, бръмбър бръмне.
Ручей звънне, жълъд дрънне.
Есен, есен звънка песен! ...

Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...

Под веждите на времето проглеждам.
Чадър за дъжд мечтан не е утеха.
Изплитам облаци от топла прежда.
На бурята намятам нова дреха.
Обръщам две светкавици “Наздраве“. ...

Любовна поезия пише вибратор,
атомна бомба защитава живота.
Пее романтика ръждясал стар трактор,
еротична одежда е за коня, хомота.
Резачка е влюбена в стройна бреза, ...

Дори да лети,
времето никак не бърза.
В него сме аз и ти,
на любовта ни панделка върза.
С любящи звезди, ...

Изнизаха се толкова летà,
откакто на земята съм се пръкнал.
И продължавам още да раста -
посрещам дни, изпращам ги по мръкнало.
Живях според наредбите на Бог - ...

Красавица неземна заблестя
и се понесе звездната ѝ слава.
Едва ли има някой на света,
достойнства ценни, да я притежава.
Умилкваше се не един глупак, ...

Една мъничка грешка, самотна мечта:
чертаят валежи по вятъра.
Не позна ли у мен като лъч любовта,
не намери ли в мен неизпятото?
Не поиска ли моя безструнен живот? ...

Днес е звездна, тюркоазна вечер,
сложила е рокля на цветя.
И гримирана със нежност,
тръгнала е боса по брега.
Руси плитки, влюбено момиче. ...

Снощи заедно бяхме и щастливи в мига,
снощи бе нежно щом бяхме аз и ти,
барът бе светнал, бе сребърна рокля брега,
стигнахме до края му ние почти.
Нежно, много красиво и щастлива ти бе, ...

~ за съблазняването
Изззвивам своето тяло - нажежено стъкло
Моята хищна природа - като любимо седло
ззза състезателка опитна, свеж(а)
коне много сама оседлала и провала познаваща ...

В тъмна стая – огледало,
а в него врязан силует –
ридаеща жена безмълвно
в ръце си стиска амулет.
Навън е буря. ...

Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.
Няма да те оплаквам, няма, ...

плащенице
Божия
свещена
горестна
и ...

Нека в някой друг живот те срещна,
тъй като разминахме се в този.
Знам — мечтата ми е малко смешна
и сме на различни коловози.
Нека в някой друг живот ме срещнеш, ...

Проблема, който реших да разгледам е ,,Емиграцията в България". Аз обичам България. Но какво мога да сторя, че да променя ситуацията развиваща се в нея. Аз малкото момиче с големите мечти, което е една малка прашинка от целия свят.
Яд ме е и се ядосвам, че младите и кадърни хора продължават да бягат ...

Към въздуха на следващото утре
Мехурът на безлунна нощ
разтваря ципата си кадифена.
Откъснато зърно
от кехлибарен грозд, ...

Скрило си се под полата смешна
на жена от цигански табун.
Я излизай! Помислите грешни
на ерген прилягат, знам. Сапун
няма да ти трябва. Влез в реката ...