Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.1K results
Необикновено чудо
🇧🇬
Как искам да те нарисувам, но такава,
каквато си във моите мечти.
Не съм художник, не преследвам слава
и за това започнах със звезди.
Листа не стигна всички да поставя ...
5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залезът с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...
Отново прописах в сърдита неделя.
Готовото слово в игра ме спечели.
Почивам и грея в панелната стая,
мечтая за нея и спомени вая.
Къде ли сега е момичето мое? ...
Дори т.нар. търсачи на Истината, всъщност, търсят Изгодата. Повечето от тях търсят материалната Изгода, по-малкото – духовната. Едните искат да си уредят живота на Земята, другите – в Рая. Алчността си е Алчност, независимо от аспекта –бил той материален или духовен. Странно е, но е така... за жалос ...
Животът отново мирише на гнило
и с примка за гърлото пак ни е хванал.
Душите – отровени, спечени ниви;
от вярата семе дори не остана.
Оная жадувана, чакана пролет ...
“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ...
" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали, ...
Вървиш и все вървиш, докато усещаш как слабостта напира във вените ти, карайки те да изнемогваш и падаш...потъваш и се стопяваш...Пропадаш, съмняваш се, не приемаш, осъждаш, бориш се...Кървиш! Кървиш и искаш да изкрещиш на целия тоя безумен свят "Освободи ме от огнените си окови!". Какво искаш? Кажи ...
С шахматисти на море или за срещата с един делфин
🇧🇬
Когато наближи празникът „Света Марина“ си знам, че ще се тръгва за Варна. По това време на годината се провежда републиканското първенство по шахмат на малките селища в страната. Бяхме няколко човека – ентусиасти и учредители на един шахматен клуб „Оборище“, и през лятото водехме отбор талантливи д ...
Не знаеш ли... И облаците плачат,
когато са самотни и тъжат...
Сълзите им не са солени. Сладки са.
Тъгата им се стича като дъжд...
Не знае никой за какво тъгуват. ...
Онова лято се очертаваше да бъде доста скучно. Бях на десет години – сигурно ще да е било ваканцията между пети и шести клас. Повечето ми приятели бяха заминали кой на село, кой на море. То и аз щях да ходя на село, но баба се разболя и я докараха на лечение в София. Мислех си, че имам доста кофти к ...
Шутът е създание притворно,
мъдростта под шапка със звънчета.
Смее му се свитата придворна,
крие той зад маската поета.
Странностите свои, за жълтици, ...
Бодро по палубата моряк крачи,
а душата моряшка бушува!
Ех, защо ли сърцето му се плаши?
И приближи ли дома си, се страхува!
На кея ще го чака жена любима, ...
Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...
ТОПОЛАТА
До Дунав, на брега е нашата топола.
Бе кичеста, с тичащи лъчи в короната.
Във водите се оглежда снагата и гола
Шепнат си нашата песен - любовната. ...
Безмълвие... Студена тишина...
Това разделя хората, не разстоянията...
Ако причината за твоята агония е образ на жена,
бъди готов да срещнеш съболезнованията...
Преди да се превърнеш в "просто лист"... ...