Забравихме, че имаме души...
Изгубихме се в мрак от бездуховност.
Мерилото на всичко е пари,
а слепи сме за истинската стойност...
Забравихме във дните си да бъдем ...

Пясъчни замъци, смели мечти,
мислени изгреви в солени води.
Знойни крайбрежия, лунни пейзажи,
колко обичам те,
липсваш ми даже в дневните сънища, ...

/На Тихомир, който днес трябваше да стане на 30 години/
На втори юни, рожбо, те родих,
на дата свята за народ, Родина,
но шест години... датата е стих,
чрез който болка в римите изливам. ...

Със стъкълца във тях от огледало.
Мълчи
Сърцето ми и май е спряло.
В световете на изгубени слепци тъй дълго се оглеждах
Обичах. И раздавах. ...

И някак си изпразни се
от съдържание душата ми,
а тялото ми е кутия смачкана
и хвърлена в боклука...
Сълзи в очите нямам... ...

Аз знам, че много ме обичаш.
Усещам твоето сърце.
Усмихната към мене тичаш.
Нали си моето дете.
Вълшебен свят ще ти покажа. ...

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят ...

Сърцето ми на две се раздели,
сякаш много остър нож някой ми заби.
Нямам душа, нямам и сърце
като ходещ мъртвец обвит в изкуствените платове.
Не чувствам вече нищо, ...

Жарко слънце резки сенки
хвърля на бетона.
Тъмно, светло се редуват,
няма безопасна зона.
Вече гледаме отблизо, ...

Когато си от другата страна
и гледаш корените на тревата
далеч от хорска глъч и суета
си правиш равносметка на делата.
Живота си дали си изживял ...

Лампата угасна в наш'та стая,
стана тъмно като в рог,
пак свещичка ще запаля,
в мрака да намеря брод ...
Ще последвам светлинката, ...

Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка. ...

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...

Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат. ...

Беше нежна и крехка, обичаща и обичана. Дълбоко в себе си беше построила крепост, криеше се там когато беше най-слаба, най-уязвима, криеше се там когато не искаше да виждат сълзите `и. Когато някой крадеше от нея. Взимаше `и цялата увереност, енергия и стимул. Открадна `и вярата, потъпка мечтите `и, ...

Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,
който плащам със кървави монети, ...

3:00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят... Но уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялот ...

Стоя в моето малко човешко гнездо
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът... ...

Бабо, ти плела ли си някога венче от цветя?
Плела съм, чеденце, плела и вятъра в тях
съм оплитала. От слънчеви лъчи, трева,
планински цветя, дъга, вода даже изтъках
платно. Приших му дребни маргарити. ...

Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, мор ...

По телата се разхождаш,
победител се наричаш.
Нещастен крадец,
с най-тежката присъда,
доживотна самота! ...

Аз съм и себе си, и никой.
И камък съм, и съм вода.
И вятър бил съм, и сърдито
съм късал корабни платна
Аз огън бях и силно светих. ...

Педро Инфанте - Слънчице мое
-------------------------------------------
Autores: Quirino Mendoza y Cortés
-------------------------------------------------
Автори: Кирино Мендоса и Кортес ...

В блясъка на утринта
от купола на небесата
идваше каляска чудновата.
Кочияшът- бедност щастлива
размахваше камшик. ...

За Море ми служат очите ти,
когато ми липсва песента на рапаните.
С клади завивам се Нощем,
когато луната очертава профила ти
и открадваш съня ми, ...

А казват знаели да плуват,
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...

В сънищата вярвам, само в сънища,
в тях е чиста моята душа.
Из росата газя във просъница
и след туй на слънце се суша.
Ако вярваш силно, вярвай в сънища. ...

В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ...

Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...

Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...

Колко хубаво е, когато си дете,
да си зрял значи да те боли,
да имаш тревоги, страхове,
да се бориш с дяволи,
да знаеш, че ще си отидеш някой ден, ...

Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах ...

Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...

3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...

Застраховка любов_1
Не знам сънувах ли те, или бе до мене.
Косите пак ни се бяха оплели,
мечтите огромни криле,
летяха красиви и много смели. ...

Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл, ...

6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...

Във небето летят
пеперудокрокодили,
розови са те на цвят
и са сладички и мили.
Снежинките пък имат си крачета ...

Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ...

На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега. ...