В Маями бил организиран международен конкурс за най-великия мъж на планетата. Достигналите до финалния кръг се наредили на подиума, за да пристъпи журито към окончателна класация. Внезапно зрителите видели появата на малко около шейсетгодишно старче с полуплешива глава, което се бутало нахално в ред ...

Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...

Дали ме мамиш, взор премрежен -
един накрая ли останах?
Следите чужди тук, изглежда,
прахта покрила е отдавна.
През сиви, пепелни пустини, ...

Болен е...
Моля се да оздравее бързо и да е здрав. Нищо друго не искам.
Нека бъде щастлив.
Явно е щастлив без мен, а аз бях щастлива с него...
Но него вече го няма. ...

Ако има минал живот,
то вероятно била съм дърво.
Бор с остри черни игли.
Черен бор.
С леко криво стъбло, ...

При него се завръщам уморена,
от фалш, от подлост щом ми загорчи...
Морето чувства болката във мене.
Със обич ме лекува и теши.
Пощипва леко ласката солена, ...

Едно време мъжете одеха с цървули,
но знаеха дълбоко да орат,
и криеха у своите потури
ключа към женския ни благодат...
Сега какви са - хилави контета ...

Малко вяра,
малка надежда,
малко очакване,
малка гара...
Малка истина, ...

Заспивай,
аз няма да будя
сърцето ти нежно, заради мен.
Откривай,
колко щастлив съм ...

Незабравен спомен
23.08.2019
(Д.Илиева)
Часовникът пак стрелките завъртя
И пореден час в миналото ни остана... ...

Баху-Меседу Расулова
Като почукваше с бастун по калдъръмената селска уличка, бавно вървеше сляп старец. Той знаеше наизуст много цитати от Корана, а и много молитви. Съселяните му уважаваха мъдрия дядо и го канеха на всички по-важни мероприятия. Днес се връщаше от тържество по повод раждането на мом ...

Wenn ich bei meiner Liebsten bin
Dann geht das Herz mir auf
Dann dünk ich mich reich in meinem Sinn
Und frag: ob die Welt zu Kauf?
Doch wenn ich wieder scheiden tu ...

Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...

Не губи очите си, моя любов,
онези специалните, истинските,
които разнищват души
и дълбаят в язвите на обществото...
Не губи сърцето си моя любов ...

Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...

Оброчището
Закътано във Пустотáта
наглеждано от ветрове,
аз знам Оброчище в гората --
опазено от векове.... ...

Очи черные...
Едни очи, които обещават,
но искат със звезди да ги сравниш...
Едни очи – въпросите задават
и нямаш сили да им устоиш!... ...

Един е стона, дай да бъда стон изпълнен с болка и желание. Кратко сме на този свят, за да стигне времето прекарано в очакване! Виновен ли съм аз, за своята съдба? Нима с теб не е така? Виновен ли е някой покрай нас за пасивността, превръщаща живота ни в тъга? Човек се ражда слаб - и слаб умира! Но т ...

Гласът ти като сянката от огън
от мен прогонва плаха вечерта!
Ще мога ли от страст тъй-луда много
очите си във сън да потопя?
Ефирно нежно те прегръща топъл вятър... ...

Всички бяха влюбени във нея,
но накрая никой я не взе.
Остана празна и самичка,
искаше да е снахичка.
Снахичка лесно са не става, ...

Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ...

хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа
механиката им безобразно трака ...

Бавно издишам предвечния злак ...
пропил от недрата мисловното семе
и чист кислород, без тежкият прах,
който не дава живот, а търси да вземе!
Как да рисувам чрез мисъл денят - ...

Отивай си! Не си ми муза вече!
Отивай си - тъй както и дойде!
Хайде тръгвай - животът е пред тебе!
Не те желая... даже нито ден!
Отивай си! Не си ми обич вече! ...

Пуста и глуха улица в затънтено градче.
Днес сватба трябва да се вдига,
а вместо нея скръбна камбана звучи - тъжно в глухата улица ехти.
Удар след удар, сякаш туптящо сърце,
изпраща за последен път в скърби едно не започнато начало на две души. ...

В косите ми ветрец трепти
В косите ми ветрец трепти,
идва пак нощта лъчиста...
Сърцето ми е в плам почти,
а душата - пуста, пуста... ...

1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ...

Лятото узря и вече презря.
Слънцето и вятърът го прегориха.
Денят тъй бързо намаля.
Стъпките по пясъка го измориха.
Отдавна мина Преображден. ...

* * *
Някой ден
ще ме попиташ
теб ли обичам повече
или живота си ...

Аз съм черната котка, която
насред път ще те върне обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-желаното лято.
И съм лунният сърп на небето. ...

Още е Август, още.
Още свирят щурците нощем,
Още късно се стъмва и рано зората изгрява.
Още слънцето пари със жар.
Още е лято, макар и към края си. ...

Наднича зад завесите ергенски
Луната – едра, жълта и печална –
въобразява си, че някой я е канил
да преподава важни лекции житейски!
Че в аулата – само нея чакат, ...

На Албена
... И още ми тежи онази грешка,
която ще ме следва и насън.
Че вместо да тъгувам по човешки,
ликът ми се превърна в таласъм. ...

В мен клокочи смях,
от който се задавям...
Но какво е толкоз смешно?
Дали това, че оживях
и днеска ...

нека всеки миг —
Богообщение и
Възкресение