От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почв ...

Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...

Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ...

Всеки път очаквам някаква промяна.
Да завали дъжд и всичко с него да изсъхне,
но винаги се случва една и съща размяна,
която кара душата ми отново да въздъхне!
Аз се разменям с дъжда, ...

Какво съм аз?
Зелена малка точка на екрана.
Ти също си зелена малка точка,
но за мене си голяма,
събрала няколко вселени, ...

Аз не съм героиня от филм.
Всяка прилика с мен е случайна...
Имам своето влюбено минало
и по женски пазени тайни...
Колко пъти разбиха сърцето ми... ...

Завръщането на Есента... 2
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо-зли... ...

Измислих си друго небе,
по - синьо и по-романтично.
Създадох си нова планета,
по - мирна и по - обичлива.
И хора по-мъдри създадох, ...

Есенен мираж
Навярно Вятърът нощес
е влачил облаци, мъгли,
че също както есенес
отново ситен дъжд вали... ...

сърцеусмивка
се навред разстеля по
на Бог повеля

от обич дни и
нощи озарени и
благословени

Във теб се влюбих - окумŷш* момиче,
дарено с ум и много красота!...
Разбира се, че още те обичам,
макар да не говоря за това.
Животът многолик е, туй е ясно, ...

Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.
От злато изтъкан е този стих, ...

Научи ме да пия до дъното:
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка. ...

От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели, ...

Джада самадхи. Така се нарича състоянието, в което изпадат йогите, постигайки вита минима. Историята е съхранила случая с йогата Харида, престоял 40 дни в това състояние под земята. След "възкресяването" му, току-що отворил очи, той се обръща към провокиралия го с неверието си към този подвиг раджа ...

Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите, ...

Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...

Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...

Плаж по италиански -
Жени без бански
и тук-там някой от друг вид
небрежно скрит
между тълпата голи... ...

Звъни дъждът прозрачен в парка,
а въздухът, зелено-плах, тръпчив,
в дърветата едва се мярка –
развян от вятъра сребрист мотив.
Ветрило сбира и пилее, ...

Вървим по хубав път –
и няма как да ни възпрат.
Нека всички разберат,
че светът ни ще е кът.
Строим любов с очи – ...

Ако ти си заминеш от мен
ще обърнеш света ми изцяло,
ако тръгнеш по пътя студен,
не мисли, че сърцето ми ще е цяло.
Ако няма те вече до мен, ...

От днес не ще изпитвам вече
ни ласка, ни любов, ни страст,
така съдбата ме обрече
останах само гняв и страх.
Остана ми измъчена душа ...

Узрели са вече житата
и рони се пълният клас,
а тати е там, във земята
и няма да влезе при нас.
За жътва е време сега, ...

В тази вечер ароматна,
когато лотоса дъхти...
Как аз мисълта си сетна
да спра към теб да не лети...
Как порива си несломим ...

Аз се моля да бъда добра...
Като късче пресъхнала питка
моят глад за любов остаря!
Вече нямам какво да опитам...
Твоите думи горчат от лъжи. ...

Звездна нощ, мечтите тайно дремят...
Поетът неграмотен стих твори.
Очите, тайно е затворил, мечтите си
крой, объркан от надежди излъган от мечти, неволно пресъздал любов за старини. А светът не му поднася радост,
не го въздига над нещата... просто го оставя ...

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

Поезия, красиви думи, страст,
любов, опианение, раздяла..
Реди поет, изпаднал във екстаз
тез думи във тетрадка снежно бяла.
Целувки нежни, топли думи, ...

До днес обичала ли те е вещица? Едва ли.
Но знай, че е опасно и боли.
Ще срине всичко, дето е стояло
непоклатимо като крепост в твойте дни.
Ще я подминеш, но не можеш дълго ...

За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...

Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ...

Прикрих се зад поредната мълва,
Която се прокрадна някъде в двора,
Че пак съм почнал да мълча,
Защото нямам вече с кого да споря.
Мълва е само, знайте го това, ...