След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...

Хора ли сме или пешки,
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...

В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни, ...

На кея лодката се поклаща сама,
а беше нашата лодка на любовта!
Прийждат към нея вълна след вълна,
а тя само трепва вързана за пристана.
За кратко бяхме заедно в нея двамина, ...

Усмивки тъй разни витаят край мен,
усмивки, усмивки държат ме във плен!
Усмивка доволна, усмивка сърдечна,
усмивка охолна, усмивчица вечна!
Усмивка с презрение, с радост и гняв, ...

Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...

Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни, ...

Дали за край или начало,
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...

(Продължение)
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...

Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,
дъхът на твоето "обичам те" ще ме гори!
Докоснати в прегръдката на тъмнината, ...

Колажи от лъчи
прозират измислено
над плътна водна завивка,
изсипваща облачните си
намерения в кални дюшеци, ...

Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...

Ще блеснеш в очите ми звездни,
ще скършиш духа ми на две.
Ще ме влачиш през хиляди бездни...
мое тихичко утре, мое сиво небе.
Ще разпръснеш на вятъра думите, ...

От рано още в малкият ми дом,
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...

Животът и смъртта
са абстрактни понятия.
Имам шепа познайници
- дишащи хора,
които отвътре ...

Ще те помня зефирено нежен,
като пролет вълнуващ и слънчев.
Не с онази най-зла неизбежност,
покосила пейзажите сбръчкани.
Ще те помня какъвто видях те ...

Китари и клавир - Юрий Радулов

Защо бе хора, питам, защо?
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...

понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после ...

Недей разбива сърцето ми,
когато искам да споделя с теб
моите ранени вени.
Недей мрази ме,
а прегърни ме силно. ...

Ако още усещаш студа
от наскоро отминала зима,
спри за малко до мойта врата –
хляб и сол на трапезата имам!
Не отсъждай, че лош е света, ...

"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Н ...

Така омършавяла любовта е.
От глад за топлина и малко нежност.
От чувства, за които тъй нехаем.
От свикналост до пълна безнадеждност.
Аз влюбих се във другото момиче, ...

Вземи онези мънички усмивки
от мислите преплетени във нас.
Вземи и с тях се винаги ти връщай -
аз бих те чакал с всеки минал час.
Вземи със теб и погледа очакващ ...

Вампир!!...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!... С него, без него, явно - нищо не помага! Ни-що! Нищо! Няма такъв вампир... Наистина, почнах да се чудя... дали пък не е някакъв генно модифициран екземпляр?! Отвън да прилича на ва ...

-Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза т ...

забрàви една
загори тенджера да
спре да обича

Ще пропукат гларуси съня ми,
и през две отворили се цепки
светлина ще бликне да упъти,
към познатата и клетка,
душата ми-пребродила вселени... ...

Подгизвах, но обичах есента –
подмамваше ме с шарена премяна.
Макар че, всяка капка е сълза,
примолваща със нея да остана.
Сега е пролет, също дъжд вали, ...

Дайте ми по-дълъг (голям) лост (пост)
и опорна точка
(на жълта плочка)
и аз, ще повдигна (преобърна) Земята (България)
(надолу с главата)! ...

Отключи ми душата за светли простори,
аз съм птица родена в изгрева ясен.
Аз препускам след вятър, прелитам над двори,
аз обичам живота, света тъй прекрасен.
Отключи ми сърцето с ключ не от златото, ...

Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш? ...

Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите, ...

Как да ти кажа,
че се чувствам сама,
когато съм заобиколена
от цели ята?
Как да ти кажа, ...