Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...

Защото си ми всичко, те изплаквам
с последната сълза на листопада,
защото и светът ми е на срички,
аз вярвам, с тебе Господ ме "наказа".
Защото си на дявол продължение, ...

Уют, топлина, ухание, взаимност
лъха от черната стара печка.
Дъх на печени чушки и боб
в тенджерата бавно къкрещ.
Обга за баница на нея да изпечеш, ...

Ако те докосна ще избухнеш, но не е ли по-
истински мигът горене от живота пепел…
По дансинга се движим
с теб прилично,
на сантиметри съм ...

Луната тази вечер
е загадъчна и нежна.
Сребристи облаци
покриват я с воал.
Но блясъкът ѝ тъй ...

Далечно или близко -
в сърцето разтоянията липсват.
Очите само се разплискват
и всичко се претапя без остатък..
А Изборът, проклетник кротък ...

Посветено на Ани
Усмивката ти топла ми говори,
говори повече от всякакви слова.
Приятелството бисери изрови,
блестящи под очите на дъжда. ...

Сняг вали, улиците скрива.
Ечат вихровете навън в полята.
Всичко там от студа се свива,
Щот' са сковани небо и земята.
А във тях, хорските домове, ...

Откъде се появи
И как отново блясъка в очите ми запали?
Красива гледка, неподправена.
Любов във тоз престорен свят.
Чудя се какво ми правиш? ...

Душата ми за теб гори,
отново искам да сме двама,
винаги ще те обичам теб дори...
когато в живота ми те няма.
Няма те, това е... ще приема, ...

Сърцето ми - пясъчинка
в тялото-черупка...
Перла ли е душата?

Вече наближаваха мястото на срещата с момчетата. Слънцето почти беше залязло, затова бързаха да се присъединят към тях и да се прехвърлят зад стените на Долната земя.
Изведнъж небето притъмня и се изпълни с невъобразими писъци, сякаш огромен рояк грабливи птици нападаха беззащитните си жертви.
-Полу ...

В декемврийското утро небето проплаква.
Свалят траурно вън знамената...
Синовете си майките тъжно оплакват,
натежава от скръб тишината!
Батальонът се връща. А сред белите клони ...

Чашите са пълни с руйно вино,
а в душите музика звучи...
Посрещаме те, Нова Годино
с искрящи от щастие очи! (х2)
Припев: ...

Тъй тиха и вълшебна е нощта,
и като златна грейнала луната.
Проблясва сняг окъпан във искри,
и Бог се ражда в тишината.
Във скромна ясла приютени там, ...

( В памет на моя братовчед)
Когато майките заплачат,
когато майките тъжат.
Пред тях притихва здрачът,
мълчи сломен светът. ...

Домът му океан е, любовта му – животът,
не завижда на птиците, летящи високо.
Слънце е златото, перлите – пяна, розови вълнѝ.
Като розови сънища са изживените дни.
Където искаш заплувай, ако някой повика те, ...

Ти бдиш над мене
в един враждебен свят
и в малкото ми време
като ангел чист и свят
майчице прекрасна ...

Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...

Молитва в тиха, свята нощ!
Подарък коледен от небесата!
Детски плач! Какъв разкош!
Добре дошъл, ти ангел на земята!
* ...

Бъдете здрави и засмени!
Сърцати и сърдечни!
Сплотени, споделени
в миговете вечни!
Звездите – пламъка във тъмнината. ...

Забих на кол сърцето си
Тичах боса върху огъня
Искам да крещя
Дробовете ми са пълни с дим
Изкашлях си мозъка ...

Баща ми с госта под лозата сядат,
два различни свята да кръстосат,
в шепи стискам детските въпроси,
а двамата във миналото бягат.
Единият стои в студа на пост, ...

Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!
Изпиваш ме – аперитив с кафето си, ...

Къртицата прописа стихове
(това как стана тя самата не разбра)
ечаха поетичните и викове
из лабиринта и, във земните недра...
Не беше сляпа, само късогледа, ...

Отиваш си, зимовно е, скрежи.
При нея може да не е студено –
различна е, фатална е, магнит...
Принцеса е убодена с вретено.
Не бързай, влаковете – все на път, ...

Помните ли Кум Вълчан?
Полицейски капитан
е в гората и разправят,
че звездичка ще добавят
на пагона за заслуги. ...

Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида.
Зад мен остава ров,
в който те зазидах.
Зазидах те, Живот, ...

Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...

Такава зима е и сняг -
затрупала ни е душата!
От белота сивее чак
светът на пролетите. Паднал
между колите, спи студът, ...

-... Та по новата класификация ти вече не си луд. А човек с рязко безгранично ограничена интелектуалност, с неконтролируем върхови спад на реалното възприемане на света...
Погледнах го. После пак. И още веднъж.
- Я, преведи, докторе...
- Казано направо – същият си си, даже с усложнения, но влизаш в ...

Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...

Какъв ти сън. Скандалите отново
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които ...

Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...

Часовник
В дни, когато хората препускаха,
ожесточено,
в поля от неразбрана реч,
часовникът, превърташе стрелките трескаво, ...

Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ...

Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...