Там някъде живееше тя -
Онази дивата, волната, обичливата.
Тя даваше - без да иска,
Тя помагаше - без да търси нещо в замяна,
Тя обичаше - без да я обичат, ...

(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...

Ако продължа да се лъжа,
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...

Котките.
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...

Завръщането на Моряците...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала:
и мълнии светели в нóщите лѐте,
а зиме я буря връхлитала зла... ...

Най-добър приятел съм на
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...

Вечер в Страната на спомените...
В отдавнашна мелодия отнесен
във малкия крайбрежен ресторант –
оркестърът от спомени понесен,
извива в носталгичен вариант... ...

текст: Дамян Дамянов

Това е смесена гледна точка - просто хрумване.

Недей поглежда към Луната!
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!
Нека прескочим онзи залез, ...

Както сипва денят кофеина
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени, ...

Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак ...

Погледнах първо огледалото,
а то напукало се цялото.
Надникнах после зад вратата,
но там прикрила беше се душата.
Отворих после чекмеджето - ...

Моя нежна любов, пак ти пиша писмо...
Пак къде си разпитам звездите...
Ще го сложа в бутилка. Без адрес и клеймо.
Пощальон ще ми бъдат вълните...
Моя нежна любов, не забравяй за мен… ...

Всякакви случайни съвпадения са иреалистични денивелации на протекционистичните колебания в интензитета на параболичните хорди и допирателни, водещи към повърхностни изменения в капацитета и версификацията на слънчевия вятър в средните слоеве на Вселената, свързани с капацитетните преамбюли на дивер ...

по телевизиите след рекламите пускат някои филм или предаване. Изпълнени със съдържание. Тоест, с реклами. А хората ги гълтат – като пате горещи лайна, както викахме в първи клас.
Някъде пък се получава обратното. Помним големия скандал в Ирландия, когато някаква френска фирма решила да се рекламира ...

***
В утрото светлината беше ясна и с особен сребрист оттенък. Tакъв има само в понякога, много рано, в планината. Кралицата обаче спеше, напълно безчувствена към редките цветови явления и Пепа Гард никак не се изненада. Северозападният крал упорито чакаше в приемните помещения, но беше ясно, че ням ...

Пътеката вървеше направо, докато не ú омръзна, тогава свърна надясно, но размисли и направила няколко зигзага, незабелязано се прокрадна към пещерата.Табелката на плътно затворената грамадна врата гласеше:
ВНИМАНИЕ
КРЪВОЖАДЕН ДРАКОН
Работно време: всеки ден, без почивни дни, освен 32 януари, 27 ноем ...

На гроба ми не искам дълги речи!
Не слагайте на него и цветя!
Покойникът ще бъде надалече
във своя път. Далече от света.
Напразни даже ще са и сълзѝте ...

Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух, ...

На любовта си сянката аз вграждам
във стих, за да остане вечно жива.
Извайвам я със ненаситна жажда –
невероятна, умна и красива!...
И вярвам искрено, че в редовете, ...

На този храм порутен всяка тухла
надвиснала над вярата ми сляпа,
с един гробовен тътен в мен избухва.
Сама изграждам своята си стряха.
Приклякам от понесени надежди ...

На Христо Ботев
Не искам Ботев да е „Втори Юни“,
а също трети, шести, даже осми.
Във всеки ден, съдбовните куршуми,
край него пак свистят, а ний ....сме гости?! ...

Имам да споделя много неща. Преживявания, за които бих говорила. Но основно. Имам много въпроси. Като... Кой си ти? Къде си сега? Очите ми като твоите ли са... или усмивката? Приличам ли на теб? Знаеш ли, че ме има, татко? Това са въпроси. Въпроси, на които нямам отговор и няма да получа. Бих те при ...

не ме съди, обичай
за това си се родила
болката отвличаш
с тъй жива, нежна сила
гориш и мене ме боли ...

(concerto a San Siro)
-------------------------------------------
Биаджо Антоначи - Ако аз, ако тя
(концерт на стадион „Сан-Сиро”)
---------------------------------------------------- ...

Ти си светлото сияние
В тъмнината на деня.
И си тайното желание,
а сега прегръща ме нощта.
Към теб вървя... ...

Когато ме събуди Слънцето
и литнеш от съня ми грешен,
в душата ми пониква зрънцето
на ден чаровен и успешен.
Денят е весел, птичи хор ...

Събличам се пред тебе по душа,
Защото искам цялата да ме познаваш,
Защото утре вечер ще заспя
И може нищо повече да няма.
Събличам се пред тебе по илюзия, ...

Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет ...

Изчезнах завинаги, любими,
като ранена кошута от стадото.
Изминаха много, трудни години,
но все не зарастваше раната...
Изчезнах завинаги, моя обител, ...

Стояха всички занемели,
компютъра изглежда бе хванал зараза,
отхвърли своите задачи, цели,
и на екрана се показа:
"Животът е прекрасен! Той е океан ...

Отново ти си тук. Защо дойде?
Когато си отиде не продума.
Разби без жалост моето сърце,
сега мълчиш. Не казваш нито дума.
Защо замина тъй и не разбрах. ...

Григор се замисли какво се случваше с Луиза. Бяха излезли на среща за първи път, и всичко беше прекрасно, но изведнъж тя потъна в някакъв собствен свят и нито виждаше, нито чуваше. Съзнанието и витаеше някъде из тясното кафене, в което се намираха. След няколко минути момичето дойде на себе си.
– Лу ...

Юни е, лятото пристъпва крехко
с боси, недокоснати от слънцето крака,
косите нежно си разплита надалеко,
съблича пролетната си снага.
Протяга пръсти да докосне светлината, ...

Нима е трудно да съм твоя,
нима е трудно да простиш,
казваш ми "Любима моя"
но с мен ще можеш ли да издържиш!
Аз зная вече си простил, ...

Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено да ги “гледа”, когато му дойде времето. Това се повтаряше често, и миризливото подгизнало сирене и сухия хляб, които му даваха да яде, зася ...

Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...