Ветровете ми носят твоите мисли,
почти на земята, почти във небето,
долавям ги ала толкова късно,
и незадоволен си остава копнежа.
Нощта ме подсеща за някои спомени, ...

Поезията ми не ухае на парфюм,
а често е с вонята на разтройство,
на развалено мляко във ръждясъл гюм,
но този факт не пречинява безпокойство
в очите ми, или пък във ума! ...

Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...

Какво значи да си далече?
Щом в мен живееш...
С всеки дъх, все по дълбоко си...
Какво за теб са думите ми?
Някакви случайни приумици. ...

Ти знаеш колко липсва ми морето.
И толкова далечно като тебе е.
На малко повече от триста километра,
една несбъдната любов живее.
Забравил на вълните онзи шум, ...

в свят без любов е
крещящо потребен за
нея молебен
свят на любов е
от нея обсебен и ...

Аз съм органи и плът.
Аз съм щастие и скръб.
Провеждам ти електричество.
Имам лице, ама рядко виждам го.
Две сълзи в стъкленица ...

Какво ме очаква, какво следва
В тази трагедия, този театър
Минала болка, и тя ме преследва
Брули ме мене студения вятър
Кой ме постави в тази пиеса ...

Последни редове до нея..Погледи, завързани с невидима нишка.Уви, скъсана..
Ще нося този същия пламък в себе си, не ще угасне преди мен.
Обърнах се назад и то неведнъж.Видях всичките хора, махайки ми със лице към ярка светлина..Всичките грешки и неосъзнатост.Всичко което дадох, което загубих и продъл ...

Припада бавно нощта
над кахърните ми мисли
за добротата във света
и мрачните му истини ...
за топлото в нечия мечта, ...

Вечер късно се прибирам
от топлата ни среща в парка…
…утеха в тебе аз намирам,
започнахме с целувка малка…
Усещам, че си неспокойна ...

Вълшебен сън. Дочувам звън
на сребърни звънчета.
Вълшебна нощ. Рояк звезди
ни гледат от небето.
Свята нощ – родил се е Христос. ...

Труден път извървях...
а борбата в мен -
все не стихва...
Наранена от думи,
клевети и обиди - ...

От небето сипят се блондинки.
Как ви завидях!
А при мене ни блондинки, ни снежинки.
Чак във чудо се видях!
Молба гореща към Мислителя оправих ...

Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...

Докога ще ме преследваш ти,
о, вятър свиреп?!
Пропиля ми мечтите!
Защо винаги мене нападаш?
Защо си толкоз зъл и безпощаден? ...

Няма от страх да заплаче Мария до яслата сламена.
В утробата свята все още животът безценен кълнѝ...
Не, тя - болката плачеше скрита в крайпътните камъни.
Влъхва най-стар към Витлеем посоката своя смени...
Бледа очакваше Девата трудният час благославян от Бога ...

Из „Дочуто от съседната маса?
- Какво сте се умълчали бе? – провикна се Петко още от вратата на кръчмата. - Също както Бате Бойко на разпитиге в Панкрац?
- Петко, не говори глупости пред хората! Баце ако си бе мълчал, нямаше да лежи толкова малко при чехите! Там не си поплюват с криминалните престъп ...

Съзвездие сияйно
Цвете тъй омайно
За мен всичко бе
Но безкрайно не

любовта — роза
е и в угроза е — в свят
на безрòзие

Що ли беше красотата,
ярко-пъстрият й цвят?
Мека ли е топлината,
още ли лъчи пламтят?
Що ли беше миризмата? ...

Тръгнах си
Аз си тръгнах. Тъй поиска ти!
Но във мене болката остана.
Нямаше в очите ти сълзи.
Беше краят. Не за мен, за двама! ...

Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа.
Лесно е... и паразитно. ...

Ако ме затвориш в несбъднат сън
някъде във мрака,
знай, че аз пулсирам със всеки дъх
и пак и пак те чакам.
Ако ме разминеш утре и стъпките ти ...

продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ...

Стоя на ръба.
Под мене е бездна,
а отвъд- безкрая.
Нямам криле,
но и въжето ...

Напред, народе страдни, бедни,
против юнашките ни родни цени,
що ти натрапват "лидери" вредни,
каквито няма в нормалните страни.
Данъци и сметки те вдигат, ...

Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал. ...

Сред навалицата хора,
натъпкани като вакуумирани сърми в тесния автобус,
аз се чувствам тъй сама...
В гърдите ми е черна дупка -
засмукала самата ми душа. ...

Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице,
съзнанието ти е мое,
разхождам се навсякъде из него. ...

На жасмина в клонака красив
вятър пролетен листи люлее...
А в гърдите ми с порив тъй див
пак за него аз с нежност лелея...
И прикрила с воалче плътта ...

Поезията ми не е гримирана!
Не пудря думите излишно.
Оставям ги такива – грозни, болни,
забиващи се, обикновенни,
непомпозни. ...

Keep me fully glad with nothing. Only take my hand in your hand.
In the gloom of the deepening night take up my heart and play with it as you list. Bind me close to you with nothing.
I will spread myself out at your feet and lie still. Under this clouded sky I will meet silence with silence. I will ...

Thou art the sky and thou art the nest as well. Oh, thou beautiful, there in the nest it is thy love that encloses the soul with colours and sounds and odours.
There comes the morning with the golden basket in her right hand bearing the wreath of beauty, silently to crown the earth. And there comes ...

Lady, I will touch you with my mind.
Touch you and touch and touch
until you give
me suddenly a smile, shyly obscene
(lady I will ...

you said Is
there anything which
is dead or alive more beautiful
than my body, to have in your fingers
(trembling ever so little)? ...

Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...

Знаете ли, аз съм лунно протеже,
имам със луната неразривна връзка.
Вечер към небето тегли ме с въже,
сутрин към Земята стихове разпръсквам.
Как ли се е случил този рисков мост? ...

Защо богатите хора не мислят за бедните,
всички мислят за пари, а правителството ни убива,
всеки иска малко късмет, виждам много просяци,
роми деца продават картички да изкарват пари.
В транспорта те свалят контроли, ...

Лапландия, камината горяща,
по потник Дядо Коледа седи.
А мислите в главата – пълна каша,
в писмо се мъчи, да ги подреди.
Компютъра, клавишите, екрана... ...