Забравям ли те,
за това, че спомените ми с теб
са свързани с травматични събития?
За това се забравя – нали?
Но как да те забравя? ...

Утрото притихна,
будна бе нощта,
пламъкът примигна
и скри се в пепелта.
Вятърът сънлив ...

Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.
За някои си ти омайна, ...

Прегръщаш ли още Зората?!
С обич изпращам ти слънце!
Денят ни и днес обещава
трошици от хляба, насъщния.
Ще те изкъпя нежно в изгрева, ...

По пътека от облаци бухнали скита се времето
и се смее над кратер димящ престаряла луна.
Колко малки сме, Господи! Колко наивно си дремем
и сънуваме жалко величие. Сън в лудостта...
Днес се борим за място на подиум, не стига ни слънцето, ...

Сълзи поливат омразните цветя,
които са пуснали дълбоко корени
в твоята кална плодородна душа.
И докато ги храниш със спокойствие,
съзнанието бавно, мъчно се измаря. ...

Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...

ожѝда и най-
мъничка прашинка за
живот с дружинка
ожѝда и най-
мъничка душѝнка да ...

ГЛАДЕН
Ако има събития, като световната икономическа криза и ръста на икономиката на Уганда, които не могат да се предвиждат с голяма точност, то моментът, в който жена ми решава да мине на диета може да се определи с точност до един месец преди лятната отпуска. Тогава тя слага ръце на кръста. Погле ...

За тази любов не се говори,
не се доказва и не се спори ...
Тази любов е завинаги в душата,
искрена, чиста и безкрайно свята.
За майчина любов не стигат думи, ...

Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй, ...

Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов. ...

Здравейте,
с интерес чета вашите произведения, бих искала да стана част от вас и да споделям мислите си с вас, да се вдъхновяваме едни с други...
И знаете ли... винаги съм искала да мога да разказвам за това, което ми е в душата. И обичам да го правя, да разказвам, да карам хората около мен да се см ...

Глава 29
Стоях в коридора на лятното имение на Симеонови, докато бурята се разразяваше навън. Сърцето ме болеше – исках да отида при Дими. Трябваше да отида при него, но не бях събрала смелост да наруша уединението му. Дали трябваше да го оставя? Не знаех. Опитът ми с мъжете не стигаше да обясни как ...

Вървя по една и съща пътека,
но денят всеки път е различен.
Тъй осъзнавам полека-лека
колко светът е магичен...
Следите си диря от предния ден ...

Селото ни никакво едно, пусто опустело,
жив човек отдавна не видело!
Само ние със Петраки,
хортувахме си денем, под мустаки.
Далече нейде до реката, ...

Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...

Минах през римата
Някак засилен пристигнах
А как се забавих...
Забравих че съм на гости
Не пече вече сладките ...

/По случай рождения ми ден - последният написан разказ/
1.
Стамен беше много зает. Проблемът го тормозеше вече няколко минути и го откъсваше от чудния сън. Тъкмо младата Невяна пристъпваше към него бавно, бавно… разкопчаваща бялата блузка… посягаща към изпънатите панталони…
И усети, че дясното му ра ...

Различна съм вече... Дали възрастта е причината,
или е от времето, с пътеки лицето белязало.
А, може би, опит житейски, натрупан с годините,
променя полека душата човешка и тялото.
Днес сякаш съм друга... Бодлите не мога да скривам. ...

Село Дрен е на десет километра от Троян. Нови и стари къщи са струпани покрай пътя, протегнал се като гущер между баирите, покрити с гъста гора. На брега на Осъма, където реката прави остър завой, се белее хубавата къща на Минко Лалев. Дворът е ограден със сух зид, между камъните на който тук-там се ...

Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...

Не ми е лесно със подобен псевдоним,
все трябва да показвам гениалност...
Сега се изповядвам, слагам грим –
признавам, френската... ми носи радост...
Охо, дочувам първите аплодисменти ...

Имах
и нямах.
Взимах
и давах.
Всичко загубвах. ...

***
Когато си сред много хора,
а сякаш си сам.
Когато погледнеш
надълбоко в себе си. ...

Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна ...

Аз трябваше да съм, безумно влюбен.
Наложи се. Сърдечна недостатъчност.
И много вероятно бих загубил те.
(Потънал в робството на мрака си).
Огледах се и чувах този вятър, ...

Джемели Диверси - Още един миг
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Roby Camillo Facchinetti (Robymiro), Valerio Negrini, Emanuele Busnaghi, Luca Aleotti & Alessandro Merli (Takagi)
---------------------------------------------------------- ...

Без да чакаш, без да се надяваш,
без да търсиш, без да сътвориш,
като в сън живота прекосяваш
булевард след кръстопът...и спиш.
Разсъни се, започни да даваш, ...

Косъм по косъм падат като листата,
прошари се, побелява ми и главата.
Вече не съм млад, малко понадебелял,
тялото е същото само малко съм натежал.
Но в сърцето съм си още млад, още дете, ...

Ежедневието им беше скучно и сиво –
не си говореха, а чувствата се бяха изпарили...
И те също живяли дълго и щастливо,
само че след като се разделили...
18.07.2018

В стаята ми пак е толкоз душно,
сякаш все повече и повече успява да се свива.
Изпраща ме на друго място-чуждо,
и във моя собствен дом, дома си диря.
Скривам се под завивката си бяла, ...

Защото припознах с кръвта си дивото,
не мога да живея във кафез.
И замириса на война във чаша вино
и разминаване с точния адрес.
Защото спусъкът е гладък и метален, ...

Лято е.
Красиво чувство е поканило
на танц душата ми!
По пясъка танцувам с него...
пясъчна магия. ...

Единственият паметник на нашето време
е дупката в асфалта, неособено дълбока –
колкото да се спънем, докато дремем,
без сънят да поеме в друга посока.
Сив, нагорещен и мръсен, непотребен, ...

Слънцето се скри. Стихията пристига.
Небето се стъмни. Безбожен прах се вдига.
Едри капки дъжд. Пороят се излива.
Бурята фучи. Чадърът се огъва.
Далечен гръм се чува. Бурята реве. ...

Той ми напомня на море
Очите му - сини
Гласът му - спокоен като вълните
Прегръдката му - топла като нагорещения пясък
Всяка среща е като залез ...

Тази сутрин правих любов. Най-страхотната в живота ми.
С морето, с пясъка, с чайките.
С изгрева, със силуета на магията, чиято материя ни обгръща.
Изчуках се с всички тях и никога не съм се чувствала по-задоволена.
Бяхме само аз, те и песента на Сленг - Мой свят. ...