Музика за самотно слушане.

***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...

Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...

слънце запотено
лице зачервено
устните сухи
завладяват ме те
какво да направя ...

Мълчиш..., а аз душата си раздирам
в догадки, мислите твои да разбера.
През ресниците сведени не прозира
дори искрица нежност в твоята душа.
Мълчиш... не за час, за ден, или за два. ...

Оставих хляб на масата и ябълки червени,
оставих лоши спомени- спомени забвени!
Погледнах през прозореца течаха дни след дни,
а хората минаваха през рамки от мечти.
Оставих свойте грижи, оставих що е в плен, ...

В прашният ъгъл на тъмната стая,
подпряло своите тайни и мисли,
малко момиченце витае безгрижно
и трупа мечтите по скъсани листи.
Въздух отровен отваря вратите, ...

Обич - чиста невинност
Любов - могъщо бедствие
Опасно доверие - интимност
Помощ - беда в последствие.
Погалването стана шамар ...

Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ...

Бях мечтател романтичен –
с дух, във облаци витаещ!
Ти жена си с ум практичен
и за чувствата нехаеш!
Аз обичам до полуда, ...

Тази щедрост не ми я хвалете
дето сутрин раздава блага –
от трохи на среднощни банкети
и очаква поклон след това!
Сляпа вяра – не ми я хвалете, ...

Тъмнината вали от очите ти, мамо.
Цял живот ме валя, все мечтаех за светло,
като кораб я влачех през детинството нямо,
като в сън я изплаках, със звездите в морето.
С бяла кърпа я триех да не падна из здрача, ...

Ах, Санторини!
Очите му – сини.
Косата – руса.
Устните с вкус са
на лед и вишни. ...

Загледан все в безкрая аз се питам,
Колко е това време?
Кому е нужно?
Как да го наричам?
Време ли е или нещо друго, ...

Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако с ...

Терзанията на един бъдещ потребител
Падам си читател.
Искам да чета, ама защото ми се ще от време на време и да изкажа някоя умна мисъл за прочетеното, да дам акъл на някой й друг автор, ще трябва да се регистрирам. И понеже съм само читател и фен, реших потребителското ми име да е фен.
Ххм - фен на ...

Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...

Сине, дай ми ти торбата,
дето мама ми уши!
Та да хвана аз гората,
че животът ми тежи!
Да оставя таз неволя, ...

Отдавна Дон Кихот ме изостави,
а Санчо Панса ме забрави,
за Росинант съм просто някаква муха…
Остана само тенджера, черпак и…
някакъв мечтан му там юнак-глупак… ...

Искам в ранна утрин сълзите на Бога
с боси нозе да усетя,
да се скитам до изнемога,
но с бисери в косите си да засветя.
После лицето си да измия, ...

Когато си отива слънцето,
една душа плаче.
Нашето утро е далече,
в прегръдка на снежна вечер.
Погледни звездите ...

Пристъпва бавно късната любов в живота,
лети с крила на капещи от есента листа.
И с посребрените от есенна слана коси,
заплита в бели мрежи летните треви.
Небето с облаци покрито мрачно, ...

Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани, ...

В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...

горещници
татко коси
в ливадата

Огледало огромно на тавана на спалнята,
огледало на всяка стена,
дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена!...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...

Преди пердето да се вдигне придърпано от юг,
аз искам в стаята отново да се съмне и в нея да
остане разпуканият залез – тук.
И точно в този миг да мога с него да се любя –
до насита, с нрав младежки и за последно да ...

Представям си една страна.
Огряват я слънца безчет.
Там нямат нощ, а светлина,
цветя и Рай царят навред.
Представям си Земя една, ...

Дете съм и дете ще си остана,
предпочитам доброто у всекиго да виждам,
да бъда весела, засмяна,
да помагам без да се замислям.
И сърцето да ми бъде чисто, ...

детство — възрастта
на най-голямата пред
Бога чистота