Най-сетне песента ми "Мома Златина" оживя! Професионално направена и изпята от народният певец и музикант Георги Германов. Споделям я с вас, скъпи творци! Текст: Надя Уорендър, Пеене и акордеон: Георги Германов

На голям интерес се радва новата кулинарна енциклопедия – „Как да подредим масата за гости без продукти“…
За повече права на културното малцинство…
Купил си златен телевизор. Не да го гледа, а да го гледат…
Знанието е сила? Онзи ден се скарали боксьор и микробиолог. Боксът е сила…
Клоун-самоубиец ве ...

> Тази нощ – само наша тя е...
>
> В. Вълчев ("Аз и моето момиче")
През тази нощ
косите ни катранени ...

Ти си герой, ти си мъж,
че без страх скочи веднъж
в ледена река да спасиш живот
от смърт сигурна и ужасна!
Нека си пример за цял народ, ...

Затвори очи и в мислите си потъни
в миналото се върни
и в бъдещето отлети
смело криле разпери
Докосни отминалите дни ...

Масата, властта сега,като картинка днес оприличава! Влиза на държавата във властта, сяда там, сам поръчките, да управлява! Сяда той на масата сега, идва сервитьора! От менюто, апетита, всякакви неща без да се замисля пожелава! Дай това и онова! От това пък две! Порциите така вървят, щом на масата си ...

Перелётное время
Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду несёт.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры, заряжена вдруг возникшей цельностью человеческой любви, высоко устлана добрыми нам ...

Оставих те, отказах да те нося,
защото друг е твоят свят
аз гола съм, но друго ще износя,
и бедна съм, а ти – богат.
Завърнах се в самопознание... ...

Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ...

Къде е Аптеката?
Душата боли!
Загубих рецептата
и сърцето кърви.
Ще взема целувки ...

Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях ...

Страх ме е да те обичам. Ще умреш преди мен.
Спомням си как стоим на покрива на най-високата сграда в Призрачния град. Слънцето се кикоти над нас, а ние се състезаваме кой ще вкара повече камъчета в комина на отсрещния покрив. Ти вкарваш почти всеки път, а аз упорствам поне четвърт час преди първото ...

Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...

Полюшвани от вятъра,
танцуват във захлас.
Бели маргарити,
танцуват сред полето.
Танцуват маргаритите ...

Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше ...

Парадоксът на богомолката
Тя впечатлява със изящността си.
Ръце прилежно сбрани пред гърдите.
Префинена. С божествена нагласа.
Създадена за пост и за молитва. ...

Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ...

Останаха под белите черници,
на пейчицата с черга от камъш,
на мама двете лъскави къдрици
и татко свит, под вчерашния дъжд.
Разлиства всяка пролет във зелено ...

Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...

Колко е хубаво в света на поета!
Куп творци изолират се там!
Рими пишат, редят се куплети
брод намираш когато си сам.
Колко цветни картини описват! ...

Небето в еротични мрежи
изненадващо ни улови,
когато боси и небрежни,
брояхме падащи звезди.
Тишината бавно се съблича, ...

Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато, ...

Обичайте тревите
Вали! Полето диша. Диша!
И пее вятърът студен.
И само аз ли го разбирам,
че пее именно за мен! ...

Пред избор съдбовен!... Какво ли ме чака?
Неделята сляпа... Вратата към брака...
Душите ни влюбени са хармонични
и леко прелитат през точки критични.
* * * ...

И час след час, и ден след ден
натрупват се годините.
И пак за теб, като за мен,
разлистват се градините.
И раз след раз вървиш натам, ...

Споделено - бръмбарите в главата ми.
Да се срещнем отново, на неутрално място, сега, скоро, през май!
Нежно ще докосвам нежната ти кожа, с нежност ще разпалвам страстта ти, устните ми ще те галят, като дъх след песен.
Танц и тишина, и онова усещане за споделеност.
Ритъмът ме отнася далече, далече.. ...

Ти не беше такава, не, не беше такава,
друга бе преди да имаш пари и слава,
мен обичаше със сърце огромно зная,
отиде с мотоциклета докрая.
Отиде с него където е дъно, ...

Авторски текст:
We fought the daylight any battle, any war
The call for blood worth dying for
We prayed for twilight, side by side we stood as pack
But still tonight you won't come back ...

Пролетта с цветовете на тревата,
дърветата,
цветята,
добротата и радостта в очите на хората,
светлината и топлината на слънцето ...

Животът – Обич,
изпит, изпитание,
възторг и рани (е)...

*За да се знае или опит за римуван „ямб“ в рамка на „хайку“
Корони, скиптри
и кълба - на Любовта
са за украса,
и за да се знае, че ...

Поспрях на пътя да си отпочина,
аз срещнах случаен минувач,
попитах: От къде да мина,
за там където няма плач!
Той ми отговори: ...