Твой съм!...
Винаги съм бил!
До изначалната си същност!
В преражданията,
великите, дълбоките, ...

Есен! Есен русокоса!
Знойна дама, жадна за любов!
С нежност скрита във очите!
Във сърцето носиш благослов!
Не си нахална! Безпардонна! ...

Есента пристигна с вятърен експрес.
Весело намигна: – Как я караш днес?
Още ли събираш сухите треви,
паднали шишарки, борови игли?
Казвам ѝ, че зиме те са благодат. ...

Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...

Скъпи наследници,
Ако някога, случайно, се превърна в лелка
С пеньоар на "баклавички" и в главата - зелка,
Свлечени чорапи и пантофи с пух,
От сабахлем, рано, с аромат на лук, ...

Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...

Твоят поглед ме изгаря,
нещо в мен потрепва, заиграва
щом видя топлата ти усмивка,
не съм на себе си - признавам.
Дали мога да ти се доверя ...

Стиховете са за младите –
слънце, топлина, любов, мечти...!
Те все още вярват, летят, творят...
А старите...?
Тъй трудно е да си възрастен във таз държава – ...

Пиша тези редове по повод неотдавна видялата бял свят стихосбирка на Исмаил Али - наш колега по перо и приятел. Бях много приятно изненадан, когато Исмаил ми подари надписана тази първа своя стихосбирка, озаглавена: "Орцево Глас от Родопите - ехо от Рила и Пирин". Аз не съм литературен критик и нико ...

1. Самотата е оправдание за егоизма.
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.

Заби ли ножа?
Хайде, завърти го!
Не си единствен, дето ме рани!
Сама ще си зашия всички прорези,
от твойте уж, приятелски лъжи. ...

Обичах те какъвто беше,
обичах те защото видях нещо,
което в другите го няма,
но ти се промени.
Сега си различен, ...

Интересен спор се заформи днес,
спор безсмислен, ала кой ли пита?
И ту по моя, ту по твой адрес,
интрига грозна тука се заплита.
А бре хора, вижте си делата, ...

Беше толкова просто и същевременно ужасяващо сложно...Обичаше я както преди - като собствена сестра, но радостта от неочакваната среща бавно отстъпваше път на разочарованието, докато накрая не остана единствено гневът. Разяждащ. Всепоглъщащ.Умопобъркващ. Гняв!Към Ния! Момичето, което превърна детств ...

Моята любима котка
фин, изтънчен е естет,
съзерцателна и кротка,
а в душата си поет!
Със похвална чистота е, ...

Есенно и някак тъжно –
облак слънцето закрива.
Не, че иска! Времето така диктува.
Ту е топло, ту студено.
Падат и слани, ...

Животът как ми се нарежда!
(Не знам дали е справедлив).
Отскоро даде ми надежда,
която е във всеки
стих. ...

Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точн ...

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо... ...

Откакто си при мен на този свят
животът ми превърна се в подарък.
Щом бузките ти в розово цъфтят
Октомври става по-красив и ярък.
И облаците лилави висят ...

Кълна се, че за мен денят е мрак,
потъвам...
Копнея за единствените ти очи.
Вътре във гърдите ме изгаря огън,
от дъха ми се подклажда, и гори! ...

Всички пътища водят към Рим
Клиширано. Стоя на крайна гара.
Перонът е завеса след пейзажа,
с десѐн на избледняващи угарки,
погълнали остатъчната влажност ...

Бучи море, не спирай –
блъскай гребените в пясъка,
не мълчи – дивей, извирай
нека всеки чуе тътена на крясъка!
Разбивай вълни на брега ...

Шепотно пеят морски вълните
вълнуват се бясно в страстно танго –
разпенват, изправят, накъдрят косите
в последен марш свири първи фагот!
Шпалир от криле на птичето ято ...

Наранен отново сам седя си в нас
Легнал върху чаршаф от болко
Завит със завивка от сълзи
Заспивам и сънувам...
Сънувам единствено нея ...

Автор: Генка Богданова
Напоследък баба Дана
сприхава и нервна стана.
Ходи смръщена, сърдита
като хала страховита. ...

Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...

Забързани:
не виждаме, не искаме,
не чуваме, не чувстваме,
не знаем, не можем
и забравяме ...

Далечното е чуждо разстояние,
което прави в Космоса пътека.
Сърцето го измерва с обещания,
а разумът – с мечтите на човека.

ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...

Самадхи

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
БАЩАТА РАЗКАЗВА ЗА ГУЩЕРЧЕТО
/Част Първа/
В стар селски дом от камък и дърво,
над бял комин със щърково гнездо, ...

ВОЙНА НЕЛЕПА
На Риаз Амини
Някъде много високо в небето
мрачно стърчат полумесец и кръст,
а на човека погубен в сърцето: ...

Мамо, трудни са ми тез чертички,
все ги крѝвя там към краят!
Уморих се от тирета и лулѝчки!
Искам вън да ида, да играя!
Сине, есен златна е дошла. ...