Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...

Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба ...

Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина, ...

Отстрани ли?
Как да се погледнеш?
С твоите, или с чуждите очи?
Ако в душата своя влезеш -
то ще е през твоите сълзи. ...

Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...

Не винаги огнището ни е достатъчно.
За съчките, които ежедневно носиш,
отплата не очаквай утре, нито днес.
Защото идат ветровете белокоси...
Днес личните пространства ни делят, ...

Реших да съм щастлива.
На шега.
Извадих молив, лист и очила
Прилежно си изчистих и бюрото
и седнах на любимия си стол. ...

Не само днес се връщаш, всяка нощ,
дори да си била на километри, мили,
в сърцето ми, в съзнанието, дори и остри като нож,
забиват се всички думи някога изказани.
Дали обичам те, дали тръгни си, ...

Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...

Р. Чакърова
Старостта ли ме тупа по рамото,
или просто боли ме плекситът?
Щом отново по тъмно съм станала
и с диоптър чета новините, ...

Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая
тъга отчаяно пълзи ...

Очите които ни гледат
очите отвън
онези на другите
те са стените
И улеите ...

Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...

Мислите нахлуват в празната ми стая;
Без успех опитвам под завивки да се скрия
от мъката по тебе - същата оная,
която от тапетите не мога да изтрия.
С възглавница опитвам да заглуша на самотата ...

Нощта разтвори наметало
и светът възбуден приюти,
вибрира странно мойто тяло
и отказва да се подчини.
Тишината и звездният покой, ...

Кой в гората мед обича
и за него сутрин тича?
Туй са малките мечета,
душат с черните нослета!
Кошерът веднага те откриват, ...

Родих се на ръба на гората
и дървесен мъх полепнал е в мен.
Увила е люлки леската
в сенките на полския клен.
Нозете, тичали в листата, ...

Защо Мъжете ги е страх от „Силни жени“ или един различен поглед в/у разбирането за силните жени и страхливи мъже.
Интересно ми е какво си представяте под думите „ Силна жена“? Защо според вас „Силната жена “ плаши мъжа? Ами много просто, защото тя самата иска да изглежда и да мисли като мъж. Мъжа за ...

Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болка ...

-Ти бил ли си моряк? - Да, бил съм.
- И лекар ли? - Разбира се, съм бил.
Задавам си въпросите улисан
на този здрав и много мил катил.
- Не може да си бил - му опонирам. ...

"...Щастливец си, ако успее
сърцето ти да спре
разбито и вината своя
докрай то да съзре;
тогава греховете лесно ...

Без тебе отмина поредният ден
и топла вечер
земята обгръща.
Синьото небе
се обкичва със звезди. ...

Както старата улична котка помни своите зими,
пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.
Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,
но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.
Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита. ...

Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си ...

Една страна и
две, и двеста знае, и
все още Рай е!

Сърфирам
из нета
в плиткото на битието в близкото на
дълбината и далнината
някак нехая ...

Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...

Събрах си чувствата
с износени подметки.
Пардон! – за смелостта
да не си правя сметки
и да обичам без наум... ...

За моите зими... Какво да ви кажа?
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...

Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.
Нищо не остана след онези ...

Дори да ме подмамваш, като куче –
бездомно, уморено и самó.
Каквото „беше“, всичкото приключи,
сега остана в мен едно – „било“.
Ще скитам, ти недей ме съжалява – ...

Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...

Там, на края на гората,
в малка дървена къщурка
си живееха щастливо.
Дядо Пенко! Баба Минка!
Дядото бе тъй добър ...

Когато ритнат те, недей отвръща, чедо!
Постой! Поразмишлявай над това...!
Така съветваше ме баба, а лице ѝ бледо,
и с кърпа бършеше засъхналата кръв по моята глава...
Животът много ще те мачка! Ще се опита да те спъне всячески... ...

Отдавна свикнах да обичам самотата.
Приятелка най-вярна ми е тя.
Когато имам нужда идва,
после отива си сама.
Споделя с мене всяка болка. ...

... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...