Часовникът,
върти стрелките
Времето,
минутите убива
следи оставя ...

Улавям невидимите трептения
в пространството и тайничко
отключвам времевия поток...
И се потапям в златните вибрации
на любовта ни и вървя до теб ...

Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...

Моя любима чудесна,
облечена в премяна бяла,
в ярка светлина небесна -
за теб душа е замечтала.
Нека твоите лъчи ...

Вятър ечи, дъжд вали...
ала суха е земята ни уви!
Трън търкаля се навънка
доносник крие се зад трънка.
Всеки носи и предава в коромпирана ...

Пъхни ме в свойта пазва -
облак нагледно буреносен, -
няма да ти стана язва,
а плач в мъглата съдбоносен.
Сетне изпий солената вода, ...

В една прекрасна утрин,
след първата роса,
роза там разцъфна
далече от света.
И розовият храст ...

Най-обичам дни такива..
още Чехов го е казал,
да се чудя чай ли да налея
или да се беся на сезала.
Уж се имам за търпелива, ...

И пак съм аз, за тебе стих написвам,
искам постоянно да сме в общение,
любовта към тебе, Боже, ще описвам
от сърцето си, с хваление.
Не мога, Боже, хубаво да пея, ...

Той пее толкова красиво
любовното стихотворение,
което никога няма да напиша,
че на мен не ми остава друго
освен да слушам ...

1. Красотата носи съзерцание за очитe, а интелигентността - наслада за душата.
2. Кадърният изпипва нещата добре, талантливият - отлично, а гениалният - съвършено.
3. Болката - доказателство, че съществуваш.
4. Човек е обречен на пороци, ако се избавиш от един, друг след това ще го замести.
5. Глупо ...

Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок ...

На всички, които няма да оставят дори
роботи да взимат решения вместо тях!
Сам - от себе си - изисквах
точност! Просто съм естет!
В проектирането исках - ...

Две тела
под сянката на облак,
пролет и
вълна променлив вятър.
Голи още, ...

Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...

Вратата се отвори с трясък, и в нея се настани пълководецът на семейството, Наполеон и Суворов едновременно – госпожа Еленка Рангелова! Застана с прословутата поза на буквата „Ф” и извика:
- Мъжо! Къде си? На ушите ли си стоиш, гиди смотльо нееден!!! Моментално да ми се явиш, защото ми е черно пред ...

Не се измисля Любовта. Тя идва
с хубост ненагледна в миг незнаен
и с мечта, и в трудност ни изпитва.
След почуда с образ неслучаен
обичта сияе и повежда ...

Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...

Мило мое момиче, болиш.
Ти си моята половина,
а не пожела да полетиш...
В клетката стоиш си мърцина -
нещастните любови броиш... ...

Спомен ми остави в стаята цветята,
все така красиви – радост за душата.
Сутрин ги поливам с изворна водица,
вечер пък проливам цял поток сълзици.
Два пъти в година, всяко коледарче, ...

Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...

Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...

- Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ...

Една искра запали огъня на Любовта
от ляво, в моето сърце той се разгоря!
Буен огън гореше,пръскаше искри,
с любимата бяхме заедно, вече не сами.
Горя си огън, горя и накрая прегоря, ...

Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна.
На дъното животът сляп –мълчи.
Наместо жезъл – просешка тояга, ...

Бях звезда, но не блестях,
ангел бях, и демон също.
Огън бях, разпалвах и горях,
Никога не бях една и съща!
Имах сила, имах жар, ...

Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...

Няма милост за душата
любовта кога
поеме път навън.
Няма милост за душата
щом омраза любовта смени ...

Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките, ...

Тук звездите греят,
свети тук луна.
Птици песни пеят,
срещат пролетта.
Тук шумят върхари, ...

Очите ми очите ти познаха
В град с безизразни лица
Бяха някак вечно тъжни
Кой извзе им яркостта
Ръцете ми ръцете ти познаха ...

Сънувам:
черен
като сажди гарван
от ръцете ми кълве.
Не хляб ...

БМВ-то вдигаше прах след себе си, правейки остри завои на самотния междуселски път. Миро караше като луд, но това беше само привидно. Той не бе луд. Просто беше прекрасен шофьор. Сграбчил волана, се бе съединил в едно с колата. Съсредоточено гледаше пътя, напред, напред, предвиждаше всеки завой, вся ...