.. И не искам да ме намериш.
Аз съм щастие, впито в плътта ти.
(И подправка, посята с пипера,
сред поникнали боб и домати.)
... И не искам да ме намериш. ...

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият
стои Жената, плашещо сама - ...

В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...

Поглед навътре. Там, където съзнанието чува желанията на сърцето. Там, където то запаметява нуждите и започва да ги търси. Какво исках да открия в Мария? Към какво се стремях в тази „връзка“? Бях ли изплашен? Изплашен заради това, че възрастта ми напредва, а аз не бях изпълнил дълга. Бях ли изгубен? ...

Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.
Клоунът се завръща в своите дрипи, ...

Притчи за старата любов...
(ретро-каприз)
За старата любов –
докрай!
За миналите дни! ...

Тежък камък душата ми затиска
Ти си отрова, която ме разяжда
Но независимо колко ми се иска
Предателските ти ръце не хващам
Когато в черните си сълзи се давя ...

I
Слушай Бог какво говори
с глас безмълвен в тишината...
В мрак ли си – ще ти отвори
пак да видиш светлината. ...

Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов

Фрагмент от историческия роман "Минерва, Господарката на Нове"
Автор Светлана Тодорова
Текста чете Антоан Антонов

Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!
Запомни, че си чѐдо на Рила, ...

Тръгнах си, но бързо се завърнах,
не успях и ден без теб.
Оказа се, че си ме чакал.
Бил си влюбен истински във мен!
Оставам с теб! И няма да е грешно, ...

Тихо и меко, изгряващо е времето
Пролет е, а слънце грее студено и се чуди
Загатващи темата, че носим си бремето
Пърхат наоколо цветни... пеперуди
В живота понякога се случват неща ...

ЕДНА Е ТЯ
Истината е една –
неслучайно е жена.
Често се облича Тя
в цветни рокли най-различни ...

Хванах жена ми, че си чати с един. Тя не знае, че съм я хванал. Пратих файла с целия им чат в пощата си и си го чета вечер, преди заспиване.
Жена ми все ме пита, защо се хиля като идиот, а аз ѝ казвам, че си чета вицове. Свалките им са по всички правила на играта, с много усмивки, целувки и сърчица. ...

Обичам книжки да чета
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...

Представи си
Представи си, че целуваш друга –
нежно, страстно, бавно...
Представи си, че докосваш друга –
нежно, с обич, плавно. ...

Събудих се. Мечтах.
Жадувах. И живях.
Обичах. И бленувах.
Заспах. И пак сънувах!

Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко, ...

1 - Начинаещ поет (Н.П.)
2 - Утвърдена поетеса ( У.П.)
Н.П. : Чуй ме Мила, Днес ме обиждат!
Сигурно на талантът ми завиждат?!
Бил съм само стихоплетец!... ...

Сава работеше много, искаше да е ангажиран за да не мисли за Неда, въпреки, че това бе най-натрапчивата мисъл през последните няколко седмици.В необичайно слънчевият февруарски ден, той се отправи към една от сладкарниците на завода за почивка и се наслаждаваше на свежестта, която много рядко можеше ...

Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драс ...

Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!
Напразно е!Тя няма да се върне! ...

ДОМ КУЛЬТУРЫ
Комендант Дома Культуры городских профтехучилищ Сергей Иванович Запорожец повесил на большом, выходящем на Манежную улицу окне объявление, что Культуре нужен ночной сторож.
Он имел привычку впустую двигать губами и время от времени мять мочку уха, когда его должностная обязанность упира ...

Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене! ...

Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем? ...

И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...

Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...

Да бъдеш или да?
Това не е въпрос на Хамлет.
Проекцията на моето желание
е светъл лъч на съществуване.
Политат мислите крилати ...