Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...

Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...

Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...

"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...

Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...

Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...

Любов и омраза
Любов и омраза, те винаги са сами,
понякога са в нас, в нашите души.
А те са близки като две сестри,
сестри близки и много далечни! ...

Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...

Вятър лèден пак се мръщи,
гладен е за още зима.
С дядо, баба вкъщи
пак до печката сме трима.
Иска май при нас да влезе, ...

И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...

Не знам дали ще остареем
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на ...

От този свят ще си отида
безбожник – мръсен атеист.
Ликa Господен не ще видя.
И къпан, пак ще съм нечист.
Ала това не ме тревожи. ...

Чешмата отвън
замръзна. Врабче кацна
в коритото ѝ...

Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...

на Габриел
Ей така, неочаквано дори за мен,
получих от детето топла ласка!
Небето, декемврийско в този ден
сияеше с кристалната си маска. ...

Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...

Глъхнат страстите. Помъдряват очите.
И не пръска искри моят смях.
Тънък сребърен вятър замита следите,
по които към тебе вървях.
Тиха есен прегръща земята. Вали. ...

Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...

***
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освир ...

На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...

(Рикардо Кочанте)/ [Рино Гаетано] - Постепенно
--------------------------------------------------------------
Autori: Riccardo Cocciante & Marco Luberti
-------------------------------------------------------------------
Автори: Рикардо Кочанте & Марко Луберти ...

Васко Роси - Смисъл
----------------------------------------------------------
Autori: Saverio Grandi, Vasco Rossi & Gaetano Curreri
---------------------------------------------------------------
Автори: Саверио Гранди, Васко Роси & Гаетано Курери ...

ВЕЧЕ НЕ БРОЯ
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки. ...

Ти.
Си от онези мъже -
сладки като мед, горчат като отрова,
ти -
незабравим, обожаван, но и мразен, ...

Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.
Целувай ме тази нощ и ме прегръщай, ...

В тази зъзнеща зима,
мирише самотно на теб...
... и какво, че отново вали
в тези от студ подивели очи.
Само за миг да те видят ...

Студено е!
Студът прегръща
с ледена усмивка
и пуска във сърцето
зрънце лед ...

От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата. ...

Да запаля Коледния огън
в нечие изстинало сърце!
Някой,който е и сам и болен,
тук – сред думите,да е добре!
Друг – в искриците, Звезда да види, ...

Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПЕТА ГЛАВА ...

Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява ...

О, ангел, усмихни се в мрака,
че сърце ми сал тебе чака.
Нека арфата ти приказна звучи,
нека да гали моите уши.
Нека чуя таз мелодия в нощта, ...

Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...

Зимата настъпи и всичко побеля,
зимата пристъпи към прагове и нивя.
Къщите- цели в преспи сняг,
че хората едвам си влизат в тях.
Комините пушат, камините горят, ...

София ми е малка
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а ...