Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.8K results
Винаги казвай: "Обичам те!"
🇧🇬
Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ...
Всичко ще направя, само ми кажи.
Живота ще оставя за тези две очи.
Бъркам, зная, дори и да не беше ти
И да не бях аз и всичко, пак щеше да боли.
Как пропуква се земята, а уж си на върха. ...
За да вървиш напред, не бива да поглеждаш назад. Всичко, което вече е зад гърба ти, вече си го минал. Върнеш ли се, то ще те задмине и тогава, ще трябва да догонваш две неща - настоящето и миналото. А така, ще изостанеш от бъдещето, което за някого, вече ще е зад гърба му...
27.01.2019
Мисля, че вси ...
КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ
Поклон пред поета, писателя и човека!
Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината, ...
Пеещият дворец - 2
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ...
Веднъж на плаж в Созопол като бях
и гледам тумба от народ, събрани вкуп.
Доктор. Милиционер. И сеирджии около тях,
а на пясъка по гащи и чорапи-мъжки труп!
На разпит млада французойка беше - ...
Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ...
Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ...
Какво не бих направила за таз усмивка?!
Не бих ли преобърнала света...
Не бих ли тичала към тебе без почивка,
не бих ли тръгнала и боса по снега?
Не бих ли прекосила океани да те видя? ...
Не знам дали сте ходили в северните страни, по-точно в Скандинавия, но ако не сте, непременно отидете и ги вижте. Там всичко сякаш е излязло от приказките. Градовете са разположени на малки острови, свързани помежду си с мостове, тунели или просто с път през морето, обикновеният турист дори не може ...
Някога отдавна във свят обикновен
пеперуда малка долетя във моя ден.
Донесе ми огнени, пъстри цветове,
за да стопи душевните ми ледове.
И опита се да влезе в моето сърце, ...
Толкова беше тихо, че можеше да чуе дори собствения си глас!
Първо заслушай вътрешния си глас дали е твоят! Да не ти е хакнал някой честотата!
Страстта и самотата са двете страни на една монета – и двете могат както да те вкарат в релси, така и да те извадят от релси!
В битието битуваме, в житието ж ...
Щастие, не бягай все от мен...
Вече знам какво си, но защо ли?
Щом отлитна, мигом проумях –
ти бе тук, наивно те прогоних...
Щастие, върни се, укрепи ...
„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...
Влюбих се.
В душата ти се влюбих, момиче мило,
сякаш доброто там гнездо е свило.
В двете пламтящи, хубави сини очи,
искрящи две слънца, блестят с лъчи! ...
Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушв ...
О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ...
Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...
Burned Life
I see a burned life with faded lights.
World without a sun, without a lighting
moon. Song with no words to say, with
no melody to play. Road without a way, ...
По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ...