Знам, няма зимни пеперуди.
Дори снежинките не са.
Ала във нощи изумрудени
под януарски небеса
свободни и неизброими ...

Чай от борови иглички,
мирис на дърва.
Аромат на дюли...
Портокалови корички.
Черен котарак и свещи. ...

Някаква циганска баница
в стихове.
Тюрлюгювеч от детство,
мазно-постен вкус
и щипка лютиво. ...

Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ...

Beneath the mire where lays the golden absolution,
The Gate stands open from beggining to the end of time.
I hear the baying of the hounds, their retribution
is on it's way to conquer every living man.
I see the hunger in their eyes, so cold and empty ...

Мисъл кратка,
после...
цветна
фраза.
Един глагол, ...

Булевардът е пуст и
на небето по сините устни
танцува ягодовата целувка
на залез наскоро пропуснат.
Тишина е пропила спокойствието ...

Вечност
Любовта ми е силна като бурна река,
покорила недрата на стара скала.
Любовта ми е чиста като детска сълза,
сгряла гръдта на майка в нощта. ...

ЩАСТИЕ НАМИРАМ
Какво е щастие? - Не ме научи никой.
От книгите прочетени - не разбрах.
До дъното на душата ми прониквай!
Сълза в леда кристален там... аз бях! ...

Запази ехидното си сърце
в гърдите ти студени.
Изтрий сълзите от желязо.
Със слонова кост в стената,
ако можеш - издълбай моето име, ...

/за най-старият сорт българско грозде/
Предание старо разказва
за хан Крум, как в стари лета̀
своята воля прега̀зил,
изричайки пра̀ви слова̀. ...

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ...

Спешно трябва
ДДД-то да си разшири трасето
и с пръскачки на гърба си,
препарат наред да ръси,
че са плъзнали инсекти, ...

„И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ...

Напразно копнея за светлина,
за прегръдките ти мили.
Тлея аз в болка и тъмнина,
далеч си ти, близо - злите сили.
От студ душевен съм проказан, ...

юлско утро
ято врани закриват
хоризонта

Пред малкия прозорец
свещта едва мъждука
изрекла скрити тайни
от един живот
пламъче последно ...

Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ...

Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ...

Бедна къщурка. Влага и студ.
Едничко одеало, нагризано от плъх.
Дим от комина в празнични дни.
Бабата спи.
Тенджера празна кънти. ...

Днес зимата е с вируси опасни,
а Грипът, както винаги е нов -
Събудих се от колики - ужасни,
едва отидох сам във Пирогов.
Там лекарят протегна меки китки, ...

Ще дойде добрият човек.
С бяла брада, но с черно одет.
Като господ –
хрисим, но с твърда ръка,
стожер народен в дни на беда. ...

В дисплея се взираме за нови оферти.
Търсим. Намираме. Хабим много нерви.
Питаме. Предлагаме. Чакаме момента.
Вярваме. Не вярваме. Живот - кино лента.
Мъж или дама без никаква важност. ...

от утре ще го опитам
това нещо с обичането
в по-малки количества -
да не ти разказвам деня си,
да не подскачам от радост, ...

Гледам през дървена рамка
пърхащи сиви криле на врабче.
Студена и тежка дъждовната капка
ми шари прозореца в модно райе.
Вятърът днес - лудетина съща ...

Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...

... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета. ...

А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.
Те бяха живи пред очите ...

Още малко остана!
Само да победя гордостта и ината си!
Още малко остана
и ще стигна до Шао Лин в планината!
Още малко! ...

Унасят
калдъръмени
копита.

Балалайка бяла
била
блондинката на бала.

Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ...

...или защо е все по-трудно да бъдем щастливи
Човешкият ум е нещо безусловно доказано. Той е остър до степен на извратеност и това не подлежи на съмнение. Накъдето и да обърнем взор към панорамите на съвременната цивилизация, ние виждаме ясни доказателства за остроумието на ума /да ми бъде простена ...