Пред много трудности големи
и множество, почти безброй проблеми,
разрешението трудничко изглежда,
но погледни нагоре, не губи надежда.
След всеки опит, разрушение, ...

В любовта не винаги се използва мозъка – надделяват други органи…
Катаджия с маркова фуражка, позлатена палка, свирка „Армани“, ботуши от крокодилска кожа…
Романтична любов – любов от първия път…
Извършено е нападение над полицейски патрул в краен квартал по късна доба. Следствието изяснява отде се ...

Цела сутрин се набирам
по баира без да спирам.
Няма бираaaa‚ няма бира.
А сърцето ми направо ... направо спира.
Една мадама ме фиксира‚ ...

Музика: Александър Томов;
стихове: Ваньо Вълчев
аранжимент, mix&mast: Пламен Велинов.

музика: Мариела Тодорова;
стихове: Павлина Стаменова;
аранжимент: Иван Тодоров;
Mix&Mast.: Камен Танов.

Мило мое момиче, болиш.
Ти си моята половина,
а не пожела да полетиш...
В клетката стоиш си мърцина -
нещастните любови броиш... ...

Защо на всички им е ясно,
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...

Разкъсани дните
някак минават.
Нощите белег оставят -
на рани, вопли, въздишки.
Утрото вплитат в нишки - ...

Живота като цвете
с листенцата редим,
обичам не обичам,
а цветът е все един!
Тук листче, тука две, ...

ще ставам терорист
известен джихадист
с жълта брада и червена коса
майките ще плаша на малките деца
приклекнал ще вървя зад тях ...

Вървя в снега –
принцеса ледена
с корона от лъчи студени.
Блещука скреж в косите ми –
уханни, черни. ...

Луна червена бе изгряла -
онази нощ над нас.
Звезда чаровна се бе поспряла
и изпадна в захлас.
От тогава тишината се е разпиляла ...

Нина бе малка спретната женичка, с големи очи и плаха усмивка. Беше любимката на випуска, умна и приветлива. Завърши без усилие с пълно отличие и се впусна да покорява света.
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ...

Фалшива любезност? Моля? Не е за мен!
В преструвки животът ще премине така.
Комедийна актриса ли виждате в мен?
Нямам маска, която да сложа пред вас!
Арогантна била съм? Как ли пък не?! ...

Някой ден аз ще те разбера. А ти ще ми простиш. Ще прегърнеш със снизходителна, но топла усмивка спомена за нас, за дългите часове на трептящата ни, нежна и плаха любов. За нашите несръчни опити за близост, за разговорите със закодирани послания. За срамежливите, изречени под прикритието на нощта га ...

Има ли закони в любовта? –
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...

Изстена риба.
Сухият бряг приласка
плачещи люспи.

Разпилени трохи от дим на пода,
до бели завеси - сенките мълчат.
Две щипки захар вместо сол
върху отворената рана поръси,
няма да мине, навярно ще кърви, ...

Титаник потъва,
оркестърът свири...
А някой мъдрува,
главата си вири.
Евра той опъва ...

Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...

Звездите подслушват нощния разговор.
Ти танцуваш сама под луната.
А навън вали ли, вали!
Ти танцуваш танго на съдбата.
Танго, звуци безумни. ...

Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -
същинско доказателство за престъпление.
Прашасали на купчина мълчат
очакват сякаш заколение.
Дори ги няма тайните места, ...

...
После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.
Бях вглъбена. Събуждах себе си за него.
Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...
Но Той изчезна. Потъ ...

Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...

Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небос ...

Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна ...

Умът и душата ни бяха различни...
Вървяхме, понесли си кръста на рамо.
Към чуждата болка не сме безразлични,
но своята болка ний чувствахме само!
* * * ...

синева
морето докосва
небето

Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...

Зъбите ми са пробити
с кариеси и пулпити.
Паникьосвам се, щом седна
на зъболекарския стол.
Машинката като погледна ...

В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...

Колко бездушно би било някой да ти
обещава,
че от водите в главата ти може да те
защитава.
Колко безчувствено би било да не ти ...

До вчера устните, така копнял,
днес лепнат като стара дъвка...
Предъвкваш ги, денят е бял,
изпълнен с думи-недомлъвки.
Наситен с чувства и със пот ...

Толкова е хубаво да има
някой, който тихо всеки ден,
по мъничко от сърцето взима,
обич, споделена вътре в мен.
Толкова е хубаво да мога, ...