Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...

Опитах се да живея като вас,
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...

Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...

посветено
Зловещо тихо е, Иване.
Клонът по стъклото скърца.
Защо е всичкото имане
щом времето така забърза? ...

Поглеждам в страни, странно!
Погледа е празен и пак ме боли!
Гледам в точка, без контури,
а очите играят без воля!
Събират моменти безбройни, ...

Всяка нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.
Всяка стъпка измива ...

"В кацата с меда бръкнахме,
пръстите си пооблизахме,
ама на прокурор се натъкнахме,
кат свински черва се вси нанизахме."

Ти си болка
и
шепот,
страдание, гняв и любов,
избликваш ...

Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е в ...

Луната е зловеща.
Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух. ...

Тази сутрин се обличам в бяло,
ще си сложа даже розовите очила,
в ръката ще държа букетче здравец,
ще посея малко семенце от доброта!
Този ден ще се раздавам с много радост, ...

Дядо Коледа кажи,
още ли пътуваш ти. /2/
Щото всичките деца,
тебе чакаме сега./2/
пр. ...

Сънувах дом. И ти дойде.
Бе топло, светло и уютно.
Постлахме си вечерното небе
и пожелахме да е късно утрото.
Така бе хубаво, омайно, ...

Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И ...

Обличам най-красивата си рима,
когато съм на среща с теб в съня си,
Защото там си Ти. Там истински те има,
а стиховете - със вълшебство са поръсени...
И всеки звук - като ушит по мярка, ...

Разсъмва се, и няма я тъмата
България огряна е отвред
Надигна се отново свободата
Подкрепена от Българския гнет.
Кръвта във вените бушува ...

Студено и красиво е,
навън вали...
Сгрявам с чаша вино-
хиляди замръзнали мечти.
Гори камината... ...

Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...

лов он май лайф
къде си проклетнице мила
заради теб се преродих
стихове започнах да пиша със страшна сила
вървя и се взирам в тротоара ...

Комáр играя със Съдбата,
залагам аз живота си мизерен
срещу аса, червено или черно
или въртене на рулетката с числата!
С надежда – да се видя по-модерен, ...

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...

Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за ...

Хора със странни имена.
Свят със странни хора.
Странни хора и странни неща, които никога не се случват...
Трябва да ти кажа нещо.
Да, знам, че е късно. ...

Моята обич бе обич безбрежна
Автор – Величка Николова – Литатру1
( Песен, посветена на ВРП )
Мойта обич бе обич безбрежна,
но когато попадна в тъма, ...

Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.
Оставям своя принос от човечност, ...

Руската Империя, след величието на Цар Петър Първи (Велики) бе водила няколко големи войни с турските султани. В продължение на триста години династията на Романови разшири Русия териториално на юг, създаде фортпостове и крепости край Черно и Азовско море, пристанища като Одеса, Севастопол и Симферо ...

Дали ще обичат, не вярвам.
(Питам за тези след теб).
Ръцете, с които прегръщам
дали ще ги стискат, когато съм зле?!
Както го правеше. ...

Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребн ...

Сега разбирам що е бог - на кой, защо и как е нужен.
Когато мисля - туй не мога. И за помощ някъде се взирам.
Друже - не робувай на обратният, че волята ти закърнява.
Пробуди невероятният и със спомени отровни се сбогувай.
Кой не дава? Я бъди човек. Силен си щом Моля имаш. ...

Сърцето сломено, разбито кърви
от толкова злоба, как го боли!
Предателства, лъжи и раздели
пречупиха мечтите му смели.
И плаче, проклина... ...

Живата вода, която поема
нозете ми боси
е път, по средата на който
ще се изгубя.
Не се препъвай ...

Виждаме се само отдалече,
аз съм тук, а той е там,
омръзна ми да крия вече,
не знам дали да му призная...
Обичам го от много време, ...

По пътя има много диви
круши, ябълки и сливи,
а по житейските ни друми,
сал политически зулуми.
С корупции и далавери, ...

Валят замръзнали сълзи.
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел, ...

Аз все си пиша... дълго, многословно, вероятно и... досадно... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...