Течен шоколад... На времето такава сладкарница имаше до нас на “Витошка”. После фалира. Или по-вероятно да са вдигнали неимоверно наема, та тя се премести в една от малките улички. Продължавам от време на време да се отбивам в нея специално заради ароматните сладкиши, от които ухае цялата уличка. А ...

Специален влак
Елеонора Крушева
Един билет за специален влак,
Небето ми изпрати да пътувам!
Специален! Но последен ли? Не зная! ...

Плажът беше огромен и пуст. Такива плажове се срещат единствено по тихоокеанското крайбрежие. Ивица широка 5 км, а хоризонтът скрива дължината й. Земетръсната вълна бе изхвърлила тялото и по някакво чудо пощади котешкия му живот. Лежеше безсилен, а над него се извисяваха вулканите на Камчатка. Какви ...

Дълбоко в необозримото или там, където никой не гледа има един друг Свят, друго „Да!” и „ Не!”, друго нереално проявление на „Случва се!”. Друга душевна земя съществува в Нищото, което очите не виждат, но сърцата усещат – мека, мила и прегръщаща е тя, но…и там има и тъмнина, и светлина, и сивота на ...

Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив! ...

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...

Глава първа
За изперкалия народ и за мен – единствения нормален – според компетентното ми самомнение. А после започва натрупването на стъкълцата в пъстрия калейдоскоп.
Съвсем се ошашави тоя свят, казвам ви го убедено. Да вземем нормалните хора. Намаляваме. И защо? Ами викам оня ден на съседчето Дамя ...

Тя не захвърля риза, съшита със истини –
закрепена стои на стобора,
с писък гони свраки крадливи,
видения, страх и мечти.
И по друмища – шарени стомни ...

Изгрява черното знамение
на онзи забравен небосвод,
нарисуван за теб и мене.
Не беше ли във друг живот
това, което ни привлича ...

По милостта на Аллах вие сте годен за военна служба. Още един подпис тук. И датата долу на втория лист, днес сме 22ри, две четиридесет и първа, разбира се. Готово. Така… Това е всичко ии ето ви документите. Да не ги загубите, внимателно. И от сега само напред. Утре в 9 часа трябва да се явите в поде ...

Предател без вина съм зная.
Без дори да се и колебая.
Без вина сближих ги двама.
Ала неотвърна тя, хубавата дама.
И стана тя една такава. ...

Това се случило в едно далечно и необикновено царство, което съществува не само в сънищата ни. Една нощ три феи-орисници се прибирали умълчани. Били изморени, защото този ден много принцеси получили тяхната благословия. Вече искали да отдъхнат и дори не прикривали магичната си форма. Ако някой закъс ...

Пак трябва да се сее, щом се съмне,
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...

… когато вятърът веднъж,
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж –
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж ...

Здравей, видях ти аз очите,
И моите не мога да сваля от тях,
Пламнаха ми чак ушите,
Какво се случи даже не разбрах.
Сърцето спира да тупти, ...

ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ. ...

Ела, девойко чудна,
под светлината лунна,
под хиляди звезди в нощта,
дай ми нежността
и край люляк ароматен ...

Отвратително да обичаш. Нелепо е да го отстояваш. Да искаш да затвориш устите, които плюят. И да се изцапаш и ти. Да гледаш как задраскват името на родината ти. Да живее Омразата! Да живее Чужбина! Никакви доказателства не вършат работа, за да се опровергае. Не си правете труда. Пълна загуба на врем ...

на небесата
дверите затварят се
пред суетата
.............................................
алтернативно: ...

Морето маха,
приласкава и в сърца
се приютява!

Дъжд вали, тихо нашепва,
сякаш се моли, рони сълзи.
Животът е страшен,
понякога жесток дори.
Слушам музика една, ...

Вяра в себе си тя няма,
А в действията си пряма.
С богата душа е тя, искряща.
С кръв, толкова кипяща.
Ала дърпа се назад. ...

Роман-пъзел
Животът ни е пъзел от срещи и раздели, любов и омраза, късмет и нещастие, радост и мъка, жени и любовнички, дом, работа, приятели, врагове, кръчма, кафене, дружество на трезвениците или на анонимните алкохолици… Свързващата линия сме ние, АЗ-ът. Който броди и очертава линията на живота с ...

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...

Знам, далечен
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз ...

В объркан свят живеем ние, щом
парите определят щастието наше.
Щом продаваме душите си, за да
се издигнем в очите на другите ...
Но себе си не можем да излъжем ...

Любовта е в сърцето –
и в твоето, и в моето сърце..
В очите ти – по-сини от морето,
в ръцете ти, създадени за моето лице.
Във всеки жест и в твоите целувки, ...

АНОТАЦИЯ
Едно убийство и множество електрони.
Лектра открива майка си мъртва в апартамента им. Всички улики водят следователите до извода, че е била убита, но на местопрестъплението няма нито кръв, нито следи от наранявания или отравяне. Само електрични заряди.
Електроните, които непрестанно текат п ...

Заплакала е земята!
Земята клета, Българска!
Заплакала и гората!
Гората ни, юнашката!
Сълзи рони небето! ...

Тази вечер ще дойда при теб
през вратата на твоите сънища,
ще откъсна късче синьо Небе,
ще пристигна по влюбени пътища!
Ще пристигна тихо на пръсти, ...

Екип ”М.И.С.” – „Мисия Спасение –„ Отървете ме от нея!”
Трите ориснички - Мимоза, Ирис и Слънчоглед си се веселяха така, както те си знаеха, всяко денонощие в нашата цветна градинка. Хубаво беше бодилската ми глава да се поклаща в такт със смеха им. Хубавици! Пълнят ми стеблото с едни сладки сокове ...

Глава XXII
Рейнс се доближи до нея.
- И за нея ли знаеш, за стаята?
- Само тази врата винаги стои заключена. Попитах Роберта за нея- разказа ми малко, но достатъчно, за да разбера колко специална е тя за теб. Попита какво искам... отключи вратата, отвори стаята- той въздъхна.
- Не мога, Капри, все о ...