Сънувах сън! Вълшебен сън!
Бях някъде високо сред звздите.
Дочувах звън. Вълшебен звън.
Пригласяше му хорът на мечтите.
И беше толкова красиво. Само блясък. ...

Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...

Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ...

Който от съвест
лишен е, животът му
осакатен е...

Автор: Генка Богданова
Може би защото пролетта
днес ме целуна с топли устни,
ме омая сладко песента
на птиците – певци изкусни. ...

ДОБРИ ДУМИ ЗА СТИХОТВОРЕНИЕ
Аз съм нещо между другото.
Датите са без значение.
Липсват ми добрите думи
за едно стихотворение. ...

Много грешки направих в живота си.
Не казвам – грехове.
Тях правим съзнателно,
водени от желанията си
да берем забранените плодове, ...

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...

Боли ме, че те няма,
ранено сърце тъгува
за жена хубава, пряма -
за тебе то жадува.
Рози, красота, лъчи - ...

Недей, че още ти е рано.
Макар за стотен път да те лепя.
Аз все те помня счупено и празно,
дали ще чуеш тъжния ми глас?
Без теб и аз ще си замина. ...

(Споделени мисли)
Те се познаваха от миналото си, от онова далечното...
Да дишаш - между краката ми и под мен, и в голотата на нощта ще потърся слепешком тялото ти, устните ти – мъжките, ръцете ти – живите, косъмчетата ти – меките, един мъж и една жена някъде там - голи и обречени!
Пожарите са угасе ...

Усмивка истинска една съзрях,
Сред многото фалшиви.
Едни очи кафяви аз видях,
А в очите - две пламъчета диви.
Без да се усещам в тях се взрях, ...

Когато нямаш – да дадеш,
когато мразен си – да любиш,
когато сам си – да прозреш,
че няма начин да изгубиш.
Когато нямаш – да си щедър ...

Не си готов, не си готов за мен,
не си прави илюзии, човече.
На моите очи ти бил си в плен,
но времето ти знай, изтече.
Не си готов, не се коси, ...

На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ...

23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ...

Има нещо красиво-фатално
в тази моя зависимост,
в това мое привличане
към теб моя Любов!
Тази нужда за Теб . ...

Отлагаме за утре нашия живот.
Тогава щастието наше,
няма начин, ще го бъде,
Тогава ще осъществим
мечтите от съня, ...

Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ...

Предели безпределни с причина
надскочени, с устрем окрилени.
Старо русло, то за миг отмина,
в новото макар да сме "зелени".
Смелост блика - страхове отмива. ...

Бяло е – непоквара.
Японски жерав
танцува в снега.
Приказка стара.
Коприва – за царя. ...

Студът превзема
тротоарите.
Опустяват
детските площадки
и пероните. ...

Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ...

Сърцето не е само орган на човек,
то живо е, тупти в тялото от ляво твое!
То вълнува се от ценностите от миналия век,
тупти в гърдите ми ти моторче любимо мое!
Пак ти мое сърце туптиш отново по-различно, ...

Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...

Щом знанието носи ти печал
пустинята е мъдрото ти щастие,
захвърлиш ли живота отеснял
ще пиеш от оазис безпристрастие...
Щом вяра не достига и стоиш ...

В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ...

И някак си така ми стана мило…
Момчето в мен като се възроди,
отново хвана синьото хвърчило,
и литна то над хорските сплетнѝ.
Дали боли? Защо си се покварил? ...

Недоверчиво срещнах те - съдба.
Не се усети, или не разбра...
Аз предусещах всичкото това,
среща живота, разделя смъртта...

Бавно, бавно тече тишината
и пулсират минутите лепкави
към момента на срещата с теб...
Целуни ме, моя тиха Любов!
Теменужена нежност попива... ...

22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ...

Значи попадна на загрижения Водолей, който иска да бъдеш дарена с внимание, нежност и оптимизъм, но съвсем по бащински. Ти си Малката принцеса, която е така крехка и неоправна в живота, със съсипан стимул, който трябва по бащински да поддържаш високо...
Малката Кралица, която трябва да държиш, за да ...